|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО С МИСЪЛТА НА НАШИТЕ СЪНАРОДНИЦИ... ТАНЯ КОНСТАНТИНОВА Виолета Тончева web | Книга за Радио Варна. Втора част
Журналист в Радио Варна, 1993-2000 Автор и водещ на “Съботна трапеза”, “Общините”, “Жива вода” и др. Изп. директор на ММФ “Добруджа пее и танцува”
Когато започнах да връщам лентата назад на моите 8 години в Радио Варна и сама не повярвах колко много неща съм правила през това време за първи път. Впрочем правеха го заедно с мен и колегите. Така е, защото имах невероятния шанс да работя в Радио Варна във времето, в което се правеха първите стъпки по насищането на 24-часовата програма и започна конкуренцията с частните радиостанции. Сутрешни и следобедни информационно-музикални блокове, предаванията “Общините”, “Студио „Култура”, “Жива вода”, “Професионалисти”, “Кръг от двама”, “Здравей, море!”, “Съботна трапеза”, нощни авторски предавания... и много часове на репортерски търсения и интервюта - с хора обикновени и с известни личности... и това не е всичко, което ми даде и дадох на Радио Варна. Защото само който е работил в екип по осъществяването на едно предаване, с всичките горчилки и радости, произтичащи от това, ще ме разбере. 5 от моите 8 години в Радио Варна (1995-2000), завинаги ще останат под знака на Международния фолклорен фестивал “Добруджа пее и танцува”, чийто изпълнителен директор бях. Фестивалът се роди с мисълта за нашите сънародници в чужбина, съхранили корените си благодарение на фолклора. Започнал с 8 местни състава, на петата година фестивалът посрещна повече от 30 колектива с над 700 участници. Този фестивал стана възможен благодарение на подкрепата на Министерството на културата и Държавната агенция за българите в чужбина и съпричастието на ръководствата на курортните комплекси Албена и Златни пясъци. Проявата се осъществяваше под патронажа на вицепрезидента на Република България Тодор Кавалджиев. Художникът Петьо Маринов подари знака на фестивала. Година след година “Добруджа пее и танцува” набираше скорост и трупаше самочувствие. В дните на провеждането му алеите в курортите Златни пясъци и Албена се изпъстряха от многолюдни дефилета, на сцените показваха майсторство индивидуални изпълнители и ансамбли с образци на автентичния и обработен български музикален и танцов фолклор. Така се стигна до 5 дефилета, 4 сборни концерта, 5 рецитала и 12 изнесени сцени в рамките само на 3 фестивални дни. Картината допълваха съпътстващите изложби и демонстрации на характерни български занаяти, премиери на музикална продукция и много радиовреме - предавания, преки включвания, нови записи... В дните на фестивала среща си даваха известни български фолклористи и специалисти по нашия фолклор от чужбина като Николай Кауфман, Петър Ангелов, Петър Крумов, Белчо Станев, Матей Катаров. Благодарение на “Добруджа пее и танцува” много наши сънародници, потомци на български изселници от миналия и по-миналия век за първи път видяха и се докоснаха до родината си България. Така беше с танцьорите от ансамблите “Мартеница”, “Росица” и “Янтра”, наследници на българските градинари в Унгария, с децата от ансамбъл “Въгленче” от българското училище в Кишинев - Молдова, с изпълнителите от формациите “Твърдичанка” и “Хоро” от Украйна, ансамбъла на банатските българи в Румъния. Лично аз не харесвах името на фестивала. И сега смятам, че това “Добруджа пее и танцува” е предпоставка за стесняване на характеристиката му. А тази проява имаше огромен потенциал за развитие. В годините стъпка по стъпка можеше да прибавя нови и нови щрихи към облика си. Ако в началото беше достатъчно да поканим изпълнители на автентичен и обработен фолклор от страната и потомци на наши сънародници от чужбина, времето подсказа, че можем да тръгнем и в посока да срещнем на фестивала фолклора на Балканите. Чужденци, изпълняващи български фолклор и фолклорно училище за чужденци, безспорно щяха да придадат още една атрактивна нотка. А защо не и да очертаем фолклорната палитра на етносите в България. Така или иначе Международният фолклорен фестивал “Добруджа пее и танцува” има запазено място в летоброенето на Радио Варна. Той има място и в сърцата на колегите, защото много преди, по време, а и в дните след поредното му издание, всички живеехме с него - работата се превръщаше в удоволствие, а усещането от добре свършената работа ни караше да се чувстваме горди и различни. И пак се връщам към работата си като журналист, защото макар и малко късно, Радио Варна сбъдна мечтата ми да се занимавам с журналистика. Винаги ще помня хората, които първи, всеки по свой начин, ми помогнаха - Мирослава Стаматова, Луиза Тахмисян, Ирина Косева. Няма да пропусна и екипа, с който направих радиодебюта си - музикалния оформител Антония Маркова и тонрежисьора Николай Джамбазов. Убедена съм, че нищо не може да се сравни с това, което става с теб, докато слушаш 25-секундния сигнал и отброяването на 6-те секунди преди точния час, когато червената лампа светва и трябва да кажеш: “Здравейте, аз съм...” Това е колкото страшно, толкова и хубаво. Страшно, защото само мисълта за хилядите, които те слушат в този час, те побърква. Хубаво, защото всичко, което изричаш пред микрофона е преминало през сърцето ти, а от другата страна на стъклото стои човек, с когото се разбираш само с поглед и който дописва с музика думите ти, за да стане магията. А ако се случат 2-3 секунди дупка в ефира, ти настръхваш и осъзнаваш, че 1 минута, освен че се състои от 60 секунди, е и страшно много време, в което можеш да изречеш и най-страшните, и най-красивите думи. Тогава разбираш казаното от Киплинг: “Ако можеш да запълниш невъзвратимата минута с шейсет достойни секунди, отлитащи в пространството...” Юни 2004
© Виолета Тончева Други публикации: |