II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

ЗА ПЪРВОТО СПОРТНО ПРЕДАВАНЕ И ЗА ДРУГИ ВАЖНИ НЕЩА... СТЕФАН ЯНЕВ

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Журналист в Радио Варна, 1966-1972

Спортен коментатор, отг. редактор, зам.-главен редактор в Радио Варна

Зам.- главен редактор на РТВЦ - Варна

Спортен коментатор на в. “Черноморие”

Бях решил да се отказвам от футбола и да се захвана професионално с хобито си - журналистика. Пишех отдавна във варненските вестници, това знаеше и Георги Великов, който ме покани на работа в Радио Варна. Гецата беше отговорен редактор на редакциите “Информация” и “Черноморско утро” и преди всичко невероятен добряк, безкористен и изключителен работяга. Човекът, на когото дължа смяната на професията си. Каза ми да подам документите си и да представя нещо, написано от мен. Направих го и зачаках. Не казах на никого, продължавах да си тренирам с футболния отбор “Черно море”, но на 20.01.1969 г. отборът тръгваше за лагер в Пампорово, а отговор от радиото нямаше... Потърсих го сам от тогавашния директор Илия Панайотов. Той каза, че въпросът се решава от ”другарите от МВР”. Оттам мълчат. Издаде името на полковника, който се “занимава с твоя случай”. Същият другар беше с футболния отбор на Варна в Англия през 1966 г. и добре ме познаваше. Веднага отидох в МВР, а моят човек - на вратата. Казах му защо го търся, той ми отговори да си гледам работата. Върнах се в радиото, Панайотов се бе успокоил - току-що другарите дали съгласието си. Така за първи път се срещнах с “органите”, които решават съдбата ти.

Още веднъж се наложи да влизам в сградата на МВР (сегашната Дирекция на полицията), поводът бе... вицове, разказвани от Димитър Вълчев. Моят приятел и колега още от спорта, после в радиото и телевизията, знаеше много вицове, забавно и непрекъснато ги разказваше. Което за пореден път направил в корабостроителния завод и някой го беше натопил. Влизам аз в един кабинет, виждам мой познат и върл фен на футболния отбор “Спартак”, с когото неведнъж сме си приказвали за футбол и тъкмо да го попитам какво прави тук, се сещам, че това е шефът на Държавна сигурност!

Пак започнахме от футбола, но бързо стигнахме до “разлагащите” соцморала вицове на Митко Американеца. Поразпита ме “другарят” какъв човек и журналист е колегата, че и какво да правим сега с него, все пак работи в идеологически институт. Казах, че наистина приказва повече от необходимото, но е безопасен и е “наш човек”. Поех задължението да го “превъзпитам” и още същата вечер, криейки се в Морската градина край радиото, тъй като ми бе забранено да споменавам за тайната среща в МВР, предупредих Митко. Той се поуплаши, но не беше от хората, които могат дълго да мълчат. А и му идеше отвътре разказването на всякакъв сорт вицове - политическите все пак понамали, което обаче не омаловажава дисидентския му влог за събарянето на системата... Лека ти пръст, приятелю!

За жалост, същото пожелание трябва да отправя и към Гецата Великов. Започнах работата си в Радио Варна при него и много скоро ми възложиха да правя сутрешното информационно-музикално предаване “Черноморско утро”. Гецата редактираше и него, и новините, за които се грижеше Петър Петрушев. Още виждам Гецата прав до бюрото си, с крак върху седалката на стола и затиснато с ръка дясно ухо - като певеца Пол Робсън. Твърдеше, че така “чува” написаното, не се уморяваше да се връща многократно към всеки ред и беше безупречен редактор по отношение на фактите и цифрите. Независимо дали става дума за рекорди от пшеница или на пистата, за девненски торове или летовници на Златните. Четеше по няколко пъти всяко изречение. Първия ми блок - тесте сгънати листи с текста на “Черноморско утро”, Гецата чете вкъщи заради гипсиран крак. Той имаше невероятната дарба да се контузва и на персийски килими! Така ми нашари страничките, че първата ми мисъл беше да оставя “Утрото” при отговорния му редактор и да се върна в отбора. Още по-дълбока оран му направи Илия Панайотов и от автора на предаването остана само името на челната страничка. Чувствах се унижен некадърник и бесен аматьор. Панайотов все ми даваше за пример д-р Лилия Гунева, която от лекар станала много добър журналист. Не било невъзможно това да се случи и с бивш футболист... А рецептата да стана добър журналист ми я беше казал в ресторант “Байкал” Петър Герчев - трябвало да се науча да пия, да пуша и да ходя по жени. Компанията умееше само първото, но го правеше добре - с мярка в питието и с чувство за хумор. Гецата, Ларито (Николай Драганов), Петър Герчев, музикалният редактор Ангел Истатков, говорителят Здравко Георгиев не пропускаха да се отбият до близкото заведение. И аз станах титуляр в “отбора”, най-вече защото заедно правехме в неделя вечерта спортната част на “Черноморско утро”. Тогава (1966 г.) Радио Варна нямаше отделна спортна редакция, нито специализирано спортно предаване, така че ние прокарвахме пътеката. С помощта на бившите елитни спортисти Върбан Върбанов, братята Христо и Никола Сарафови, посоченият “отбор” събираше информация от новините на Радио София и от редакцията на в. “Народен спорт”, за да има такива и нашето радио.

Рубриката нарекохме “По писти, басейни, стадиони” и по-късно тя се отдели в самостоятелно предаване. Предавахме също някои състезания, естествено, стараехме се слушателите да научават първо от нас за мачовете на футболните отбори. Помня, че още когато бях футболист, Радио Варна предаде една среща от Букурещ, където “Черно море” игра за Балканската купа, а коментатор беше говорителят Ганчо Минчев. В този смисъл предполагам, че той е и първият футболен коментатор на Радио Варна.

После дойде Васил Каракашев, с него директно предадохме два мача от Свищов и Русе. Бях редактор, още не смеех да застана пред микрофона и помагах на екипа. Защото в Русе техникът Йордан Йотов, който и днес не гледа мачове, но прави същото хубаво домашно вино, беше сложил стойката с микрофона на ъгловия удар. Йотата беше махнал флагчето, за да не пречи на микрофона, там според него мястото било най-равно... На стадион в Свищов пък по едно време публиката неестествено се оживи, макар че играта не й даваше повод за такъв смях. Оказа се, че тя гледа нашия техник Стефан Георгиев, който, също като Йотата, никак не се интересуваше от футбол и затова спокойно си беше седнал до тъчлинията, при това с гръб към терена!

Напуснах Радио Варна като отговорен редактор, запазил съм най-добри спомени за десетки колеги. През 1972 г., когато се откри телевизионното студио, с Боян Върбанов и Друмка Христова тръгнахме да правим варненската телевизия.

Юни 2004
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.