II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

ДА СТИГНА ДО СЪРЦЕВИНАТА НА ИНФОРМАЦИЯТА... РАЙНА СТЕФАНОВА

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Журналист в Радио Варна, 1966-1992

Програма на френски език, Програма на български език. Преводач на книги от френски и холандски език, писател

Перестройката открехна и у нас отдушник. Темите в предаванията станаха приятно пъстри и скандализиращо актуални. Започнахме да надничаме и в доста затулени кътчета. Реших да направя репортаж от приемната на една госпожа (другарка) психоложка, която лекувала без лекарствени средства. Дали не ставаше дума за някаква разновидност на психоанализата? Пред мен стояха въпросителни и аз се запътих към уреченото място с весело нетърпение. Реших обаче да се представя за пациентка и така да стигна до сърцевината на информацията. Големи журналисти вече ни бяха давали подобни примери...

Стълбите, тесни, мръсни и неудобни, водеха до последния етаж на жилищна кооперация, тип “социалистическо преуспяване”. Там те спираха пред прага на мъничко преддверие със закачалка и тясна пейчица, явно предназначена за манекенки или за деца. Само те имат толкова малки и толкова очарователни задничета. От преддверието се проникваше, да, точно така, проникваше се, а не се влизаше в Кучешка колиба. Сравнението изплува само в съзнанието ми и ми трябваха няколко минути, за да се уверя колко точно е то: подсъзнанието е по-мъдро от нас. Това стайче е било вероятно предназначено за съхраняване на принадлежностите и препаратите на чистачката, която би трябвало да поддържа входа и стълбището на кооперацията. Нейното отсъствие се потвърждаваше от потъмнелите от прах и кален дъжд прозорци покрай стълбите, от лепнещите перила, от надрасканите стени, щамповани с тъмни следи от пръсти и гениални откровения за сексуалните импулси у човека.

В Кучешката колиба се побираха една докторска кушетка, стол, масичка и до нея, вместо нощно шкафче, бе поставен върху табуретка кашон, пълен с опушени до черно вендузи и стъклени буркани с различна големина. Над леглото и масичката бе закрепен стенен кухненски шкаф със стъклени вратички, та цялата беднотия и неизбежно съпровождащия я безпорядък от раздърпани книги, религиозни календари, бележници да лъсне дори и пред най-разсеяния поглед. Сякаш някой бе събирал в шкафа стара хартия. Той беше неприлично зинал и преливащ от всичко онова, което недоимъкът събира, трупа, съхранява по липса на по-добро. Същата зинала паст, затъкната с невъобразими вехтории, се готвеше да ме захапе за краката, тъй като съмнително белият чаршаф върху кушетката бе заметнат върху лежащата жена и откриваше безсрамно интимните части, под кушетката: кошници, стари кълбета прежда, износени обувки, увити в найлон. Трябваше да почакам в преддверието, защото Кучешката колиба не беше в състояние, дори и при най-добро желание, да побере една лежаща жена, една стояща жена и една трета, облечена в бяла престилка. Тази престилка се оказваше очевидно недоразумение - беше чиста, изгладена и още пазеше ръбовете по ръкавите и по шевовете отстрани. Тя бе също така и единствената възможна асоциация с визитната картичка, светнала със зелената детелина на здравето, която ме отведе там: “В. Хр., психолог: лечение без химиотерапия.”

“Сега ще почувствате голямо облекчение - заяви жената с бялата престилка. - Вендузите са велико откритие, което датира ще от времето на Асировавилония.” От кушетката се чу едно приглушено: “Да, да...”

“Трябва да направите няколко процедури, винаги нечетно число”, продължаваше Бялата престилка. Вероятно жреците от Асировавилония са използвали само “тек” числа. И вероятно така са открили, че нечетното число е най-ефикасното средство срещу бронхопневмонията, защото се оказа, че почти всички пациенти на Бялата престилка били преболедували най-малко една двустранна бронхопневмония. “Не, не съм!”, чуди се пациентът. “Ами Вие просто не сте разбрали...” Разколебан, пациентът гледа със страхопочитание тънката желязна пръчка, извита под формата на заоблено “П”. Тя надушва всичко, и то от разстояние. Тя знае дори и онова, което пациентът не подозира за самия себе си: така е, когато умееш да разчиташ трептенията на електромагнитното поле. Те са доста бъбриви и - естествено - недискретни.

Иззвъня будилник и аз учудено вторачих очи в него: баба ми имаше същия. Какво не бих дала да притежавам и аз такава антика, която на всичко отгоре да работи. Вендузите се отделяха от гърба на пациентката със звучно “пльок”. Дойде ред и на бурканчето от лютеница, залепнало точно върху гръбнака. А баба ми казваше, че там не се поставят вендузи, ще изсмучат костния ти мозък и ще станеш гърбава, викаше тя и се смееше. “Но защо поставяте вендузи върху гръбнака?”, не се сдържах аз.

“Да смучат! Да изсмучат цялата изстинка, насъбрана вътре.” “Гръбначният мозък ли събира изстинката?” “Не, Вие не разбирате. Това е цялостно лечение. Още Авицена го е прилагал с успех.” “Авицена ли? Но каква работа има той в Асировавилония?”

Бялата престилка не ме удостои с отговор и прекара доволно длан по покрития с розови кръгчета гръб на легналата жена. Само че розовите кръгчета бяха нежно, бледо оцветени и както изглеждаше, двойната бронхопневмония и изстинката бяха съумели да се скрият от вендузите и да ги подведат. Последва процедурата по наместване на вратните прешлени с рязко завъртване наляво- надясно. И, о, чудо! Пациентката установи, че може свободно да обърне глава и наляво, и надясно. Така е, щом Асировавилония и Авицена работят ръка за ръка...

Пациентката трябваше да понесе още осем такива процедури. На деветата, свещено число не само в Кабалата, всички депа в бронхи и бели дробове щяха просто да се изпарят: велика е мощта на Всемирните сили, впрегнати за благото на ближния! Поставянето на диагнозата струваше десет лева, а свещенодействието с вендузите бе на смешно ниска цена - само пет лева. Още повече че следващите осем пъти нямаше да се заплаща за поставяне на диагноза с помощта на извитата желязна пръчка. Окрилена от лекотата, която обитаваше вече тялото й, пациентката си определи час за следващия път и невярващо радостна си повтаряше думите на Бялата престилка, че е направо здрава за своите петдесет години.

“Ах, щях да забравя!”, рече тя, като оправяше косите си. “А алергията, тя на какво се дължи?” “Това е друга работа! Имате ли съседи, с които да не се разбирате?” “Аз дори не познавам съседите си”, отвърна пациентката. “А да имате търкания или проблеми с близки роднини?” “Но защо ме питате такива работи?”, още повече се озадачи жената. “Алергията ми не е свързана с цъфтежа на...” “Защото в дома Ви има мощна негативна енергия, тя Ви въздейства, тя иска да Ви разруши...”

Пациентката се засмя: “Да не искате да кажете, че имам душмани”? “Хм...хм... във всеки случай край Вас има хора, които не Ви желаят доброто”. “Какви ги приказвате!”, помръкна жената. “Не бива да се разстройвате”, продължи благо Бялата престилка. “Ще Ви включа в списъка на трансцендентните връзки”(?!?) “Ще се свързвам трансцендентно с Вас и ще почиствам пространството около Вас”. “Благодаря! Много благодаря!”, развълнувано и изплашено изрече пациентката. “А аз как ще разбера?” “Не е необходимо да разбирате!”

Идваше моят ред. Почувствах как иглички ме бодат по цялото тяло. И аз ставах алергична. А дали нямах и бронхопневмония? Имах и още как! Чакаха ме черните, омазнени от сажди вендузи. Отказах категорично.

“Първо се съблечете и легнете по корем”. “Но върху чаршафа е лежал вече друг човек”, казах аз. “При мен няма опасност от зараза. Аз чистя трансцендентно въздуха в помещението.”

И докато се усетя, бях повалена върху чаршафа и първите вендузи се впиха в гърба ми. “Това е най-сигурната диагноза! Вендузите показват състоянието на бронхите и на върховете на дробовете”. “Казах Ви, че не искам тези мръсни стъкла!”, викнах аз и се надигнах. Желязна хватка ме прикова към кушетката и мекият, топъл глас продължи: “Много сте нервна. Трябва да поработим върху нервната Ви система. Вендузите ще Ви изчистят, ще Ви успокоят. И Вие ще направите девет процедури. След почивка от една седмица ще продължим с още пет. Ето, отбелязвам в графика днешната първа процедура...”

Бялата престилка се обърна и се наведе над масичката, отдръпвайки ръце от мен. Скочих, отърках се о стената и вендузите изпопадаха със стъклен блясък. Психоложката скочи и кръглите й очи се разшириха от стъписване - не беше предвидила подобна нервна реакция. Аз грабнах блузата си и налетях на мъж и жена, които тъкмо влизаха в преддверието.

“Ако психологията минава през вендузите, то аз съм Авицена”, креснах ядно и размахах пръст под носа на Бялата престилка.

Новодошлите стояха и гледаха. Гледаха и мълчаха. И запречваха изхода. Аз ги разбутах и заслизах по стълбите, като закопчавах блузата си. Когато излязох на улицата, поех дълбоко въздух. Но тъкмо тогава мина камион и се изплю с ауспуха си в лицето ми. Задавих се. “И на теб ти трябват няколко вендузи! - промърморих аз. - Да те прочистят!”

Декември 2003
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.