II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

ГЛАСЪТ НА ОБЩЕСТВОТО... ПАНКО АНЧЕВ

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Журналист в Радио Варна, 1972-1973

Литературен критик, директор на издателство “Г. Бакалов” - Варна

Председател на Пост. комисия по култура в Общинския съвет - Варна

Председател на Обществения съвет на Радио Варна

Когато постъпих на работа в Радио Варна на 15.03.1972 г., бях млад, силен, амбициозен. Животът беше пред мен, а зад себе си имах университета и малкото прочетени книги. Това, не знам защо, ме правеше уверен, изпълнен с енергия и високо самочувствие, дързък и непреклонен. Светът беше в нозете ми и аз доволно го гледах отвисоко. Исках, много исках да направя нещо необикновено, за което да заговорят.

Това бях аз по времето на моя радиопериод, който не продължи много, защото на 15.04.1973 г. преминах на работа в издателство “Георги Бакалов”. Работата ми като литературен сътрудник в редакция “Информация”, няма защо да крия, ми тежеше. Трябваше да ходя по събития, да търся новини и да съм постоянно под напрежение. Тогавашният директор Илия Панайотов поучително ми говореше, че журналистът е преди всичко информатор, а не очеркист или пътеписец. Не му вярвах много-много, защото повече ме влечеше да измислям несъществуващи качества на героите, за които пишех, отколкото да търча по предприятия, за да съобщавам какво ново се е случило.

Боже, колко прав е бил човекът!

Не станах журналист, но дисциплината на новинаря, бързата му реакция, пестеливостта на думите, репортерският рефлекс и съобразителност се превърнаха в малкото мои положителни качества. Радиото (и Илия Панайотов, разбира се) ми отвори очите за живота.

Бяхме млади: Пенка Манева, Румяна Паскова, Друмка Христова, Марин Георгиев, Стефан Янев, Атанас Стоев, Евгения Чапаева. В техническите служби също работеха млади хора. Помня как искахме да променим програмата (тя траеше само два-три часа на ден), да въведем нови предавания и да наложим нов стил на радиожурналистика. Сега, когато слушам радио, се сещам как тогава плахо и неуверено въвеждахме някои неща. Те звучаха еретично, срещаха съпротива у ръководството и у по-старите колеги, но ние бяхме упорити и все пак налагахме себе си и идеите, които имахме. Може да се твърди уверено, че днешното, информационно по дух и нагласа Радио Варна, се раждаше преди 30 години и неговите неопитни, но безкористни родители бяха хората, за които вече споменах.

Най-ценни са уроците от младостта. Щастлив е този, който рано попадне на добри и интересни колеги и ръководители, които да го научат на нещо полезно. Аз съм такъв човек. Някогашните ми по-възрастни колеги, началници и учители в журналистиката по-късно станаха мои много добри приятели: Николай Димитров, Петър Казаларски, Недялко Станев, Боян Върбанов, Петър Петрушев, Александър Ламбов... Казвам това не от старческа (нима!) сантименталност, а защото случих да работя в Радио Варна във време, когато самото радио се променяше. То се променяше вероятно по-бавно, отколкото бе необходимо, но процесът бе необратим. Промяната се осъществи, след като вече бях напуснал, от младите, които навлязоха масово и оформиха решително облика му.

И преди 30 години журналистите бяха гласът на обществото, говореха от негово име и казваха истините за времето.

Разбира се, че Радио Варна не ме помни. Но аз помня Радио Варна! Помня своята младост, светлите си надежди и радостта да се трудя заедно с журналисти, които имаха високи цели.

Юли 2004
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.