II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

РАДИО ВАРНА Е В ЧЕЛНАТА ПЕТИЦА... НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Стажант-журналист в Радио Варна през 1996 г.

Новинар в програма “Хоризонт” на БНР (1998-2000)

Заместник-главен редактор на Инфо Радио от 2000 г.

Смело мога да кажа, че съм истински почитател на Радио Варна. Не знам как точно се зароди голямата ми привързаност към него. Може би едновременно с любовта ми към Варна и оформения вече интерес към радиото като медия, чрез която искам да реализирам професионалните си стремежи.

Бях още в гимназията, когато “открих” Радио Варна. Това започна някъде през 1993 г. и продължи някак постепенно, с всяко следващо гостуване в града. Винаги си носех портативно радио - дори на плажа, за да слушам Радио Варна и програма „Хоризонт”, към която още тогава имах слабост. И тъй като живея в София, търсех постоянно начини да съм близо до станалото вече любимо Радио Варна. Понеже още нямаше интернет, единствената възможност бе „По първи петли” от Радио Варна - тогава се излъчваше във вторник сутрин. Будех се нарочно още в 4 ч., за да чуя малко „варненска радиоатмосфера”. В други дни успявах да хвана радиото на средни вълни, но късно вечер, и то почти нечуваемо - все пак между София и Варна има близо 500 километра, да не забравяме и цялото разнообразие на българския релеф.

Така поддържах връзка с Радио Варна от дистанция, докато не се появи първата истинска възможност да вляза в съприкосновение с него.

Тъй като във Факултета по журналистика трябваше да провеждаме задължителни летни стажове в медия по избор, реших, че ще опитам да изкарам първата си учебна практика именно в Радио Варна, паралелно с планираната едномесечна морска ваканция във Варна. Връзката направи моя състудентка чрез майка си, която се оказа позната с тогавашния програмен координатор Луиза Тахмисян. Но не всичко стана веднага. Г-жа Тахмисян ме накара първо да напиша молба до директора на радиото, с която да го убедя, че наистина много искам да изкарам едномесечен стаж в оглавяваната от него медия. В интерес на истината това изискване леко ме подразни: какви са пък тези формалности за един стаж - да се кандидатства официално за няколко седмици учебна практика и то без никакви ангажименти от страна на радиото, да не говорим за постоянна работа. В същото време обаче усетих респект към едно радио, което явно държи на себе си и на своя авторитет, за да изисква подобни формалности. И до голяма степен тези мои разсъждения се потвърдиха - още по време на стажа и впоследствие, когато се запознах с впечатляващата история на Радио Варна.

Както и да е, засвидетелствах в страница и половина желанието и чувствата си към радиото и в средата на август 1996 г. най-после се озовах в красивата сграда на булевард „Приморски”, която дотогава бе само обект на моите радиомечти. Посрещна ме Ирена Желева, която заместваше за две седмици Луиза Тахмисян. След кратко представяне на радиото, което впрочем вече достатъчно познавах от разстояние, тя ме разведе из сградата и ми обясни, че ще бъда „към” сутрешния екип - освен Ирена, в него бяха Стоянка Райчева, Веселина Божинова и Ася Богданова.

Малко съжалих за този ресор, защото още тогава новините ми бяха слабост, но... на стаж като на стаж. Сутрешният екип бе много силен и правеше наистина качествена програма - журналистически издържана и едновременно с това динамична, с добре спазван баланс говор-музика. Такива бяха и другите програмни линии: „Бизнес Интеграл”, Ситуация”, следобедната програма, атрактивното вечерно „Още повече”. Новините също бяха стегнати и добре поднесени. Изобщо много бързо разбрах, че Радио Варна държи на програмните си принципи и звучене, въпреки твърдението на мнозина, че едно държавно/обществено радио като цяло е скучно.

Че не е непременно така, показа и първият ми репортерски монтаж в Радио Варна. Мисля, че материалът ми бе поръчан от Ирена - интервю с председателя на Съюза на тракийските дружества, който ми бе разказал надълго и нашироко за някаква годишнина и свързаните с нея чествания. “Стриктно спазваме правилото за говор до 3 минути. Повече от три минути могат да говорят само премиерът и президентът, отсече монтажистката в апаратната. И това бе по време на управлението на БСП, когато държавните медии все пак бяха в доста голяма услуга на управляващите.

В Радио Варна получих и едни от първите си практически уроци по репортерство. Например, че е по-добре в много студено време да държиш батериите на диктофона си на топло, за не се върнеш в радиото без запис. За това ме „светна” Веселина, която бе преживявала подобни репортерски неволи.

Това, което ме изненада в работата в Радио Варна, бе сравнително малкият екип в сравнение с това, което вече бях видял в „Хоризонт”, където по-късно имах щастието да работя. Сега обаче, като един от създателите на Инфо Радио, разбрах, че добро радио може да се прави и от малко хора, стига да се знае как.

Радио Варна е в челната петица на моята лична радиокласация. За годините, които минаха от първия ми досег с него, то се промени и модернизира, но остана едно от най-добрите в България - с достойна за уважение история, отвоювано присъствие в ефира и ясна представа за бъдещето. А за мен остава тръпката от емоциите, които изживявах и продължавам да споделям с Радио Варна и неговите хора.

Април 2006
София

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.