II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

КОГАТО КОМПЮТРИТЕ БЯХА РЯДКОСТ... КРИСТАЛИНА ГЕОРГИЕВА

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Сътрудник на Руска редакция, 1984-1991

Преподавател по руски език в Колежа по туризъм - Варна

В Радио Варна дойдох съвсем случайно. Завеждащата Руска редакция Нина Кремньова ми възложи да направя репортаж за някакво събитие с участието на съветски туристи на Златни пясъци. С мен тръгна и Диана Цачева от техническия отдел, за да ми помогне в осъществяването на записа. Не помня как се справих със задачата, но Нина реши да се възползва от опита ми като екскурзовод, преподавател в Института по туризъм и сътрудник на Културно-информационния център на Златни пясъци.

В Руска редакция в началото на 80-те години на миналия век работеха рускинята Нина Кремньова и узбечката Нелля Тенева. Познавах добре гласовете им, както и тези на сътрудниците им, тъй като предаванията на чужди езици години наред бяха мой спътник в летните месеци. Динамични, с хубава музика, актуални новини, интересни разкази за България и най-важното - един университет по чуждия език.

В редакцията влязох със страх и амбицията да се справя. Знаех какво ще ми бъде от полза: познанията за България, която бях кръстосвала надлъж и шир и продължавах да обикалям със студентите си, бъдещи екскурзоводи. Знаех и как да композирам едно предаване, как да привлека внимание към темата чрез любопитен факт. Но да правя самостоятелно репортажи и интервюта, да превеждам новини...

Впрочем Нина Кремньова имаше свои “педагогически” похвати - да те хвърли във водовъртежа от събития и да те остави сам да се оправиш. Простият принцип: “Дело утопающих в руках самих утопающих!” След първите напътствия ми връчиха редакционния магнетофон и аз тръгнах. В търсене на интересни хора и събития... “Педагогиката” на Нина сработи добре. Работата в редакцията ме увлече. Овладях репортерския магнетофон, който днес вероятно трябва да се мъдри в някой музей на техниката, научих се да монтирам материалите си, т.е. без болка в сърцето да изхвърлям метри лента, за да извадя нужните три, четири или пет минутки. Дори преводът на новините ми стана любима работа. Преодолях и страха от микрофона. Естествено, всичко това с цената на много жертви. Заради петминутните вечерни новини отиваше цялата ти вечер, а за сутрешните основни предавания тръгвах от ранно утро. Но за сметка на това пък имаше толкова приятни вълнения!

Най-интересни ми бяха срещите със съветски знаменитости, които често избираха за почивка България. В този смисъл Руска редакция беше наистина облагодетелствана. Трудно ми е да изброя всички интересни имена, но си спомням срещата с Виталий Коротич, главен редактор на списание “Огоньок”, рупор на промените, актрисата Лидия Федосеева-Шукшина, съпруга на покойния вече Василий Шукшин, изиграла главната роля в “Калина Алена”, великия Никита Михалков, който с една група знаменити актьори беше дошъл на почивка на Албена, в хотел “Гергана”. В Дома на писателя често отсядаха журналисти от “Литературная газета”, известни писатели. Немногословният сибирски писател Валентин Распутин се разприказва пред микрофона ми. Модерният театър на Ленинския комсомол, или Ленком, както го наричат и до днес, също дойде на почивка на Златни пясъци. В днешната “Ривиера” тогава отсядаха партийни величия, за фестивала “Варненско лято” пък идваха видни изпълнители. Имах щастието да интервюирам великия аниматор Юрий Норштейн. Не лисваха и събития, характерни за летния курортен живот: срещи, вечери на дружбата, викторини, все благодатна почва за работа на репортера. Разбира се, ако не ти липсва хъс. Струва ми се, че в редакцията в този смисъл цареше спортен дух.

Сега, когато хвърлям поглед назад във времето, си давам сметка, че радиото е изиграло голяма роля във формирането ми като личност. То ми даде приятелството на Нина Кремньова, един голям журналист и невероятно широко скроен човек. За съжаление Нина вече не е сред нас, но нейната взискателност, прецизност в работата, чувството за отговорност, богатият й език, начетеност и богата обща култура винаги ми служат за пример.

От работата в туризма към радиото и от радиото към дейността ми като преподавател - в такива посоки виждам влиянието на онези години. Моите речници, над четирийсет на брой, и днес са ми верни спътници в живота.

Нелля Тенева беше много подредена и създаваше един особен домашен уют в редакцията. Денят минаваше край такива журналисти като Донка Бърдарова и Иван Тодоров, Николай Желязков и Виолета Тончева, Райна Стефанова и Христина Паскалева (навлизам в опасна зона, защото трябва да изброявам страшно много хора). От многото метри лента със записи на съветски знаменитости оставаше по нещо и за българската програма. Понякога в женския ни колектив се включваше живата легенда на Радио Варна Владо Апрелев, който ни завладяваше с чувството си за хумор и самообладанието си пред микрофона. С голямо удоволствие монтирах при Румяна Лазарова, която с ювелирно търпение и точен слух подреждаше гласовете и шумните ефекти. Константина Пеева, Ирина Косева, Дора Добрева бяха образец за прекрасна постановка на гласа и дишането. Имена, имена... населявали живота ми в един немалък отрязък от него.

Дали ни слушаха? Да, наистина ни слушаха. Варненци - със сигурност, а и в курортните комплекси програмата на Радио Варна звучеше навсякъде в хотелите. За туристите беше любопитно да чуят поздравителния концерт или пък репортажа за събитие със свое участие. Беше им интересно да разговарят с нас, да споделят, да ни питат, ние от своя страна търсехме най-подходящите форми за общуване. И независимо от това, че използвахме допотопни репортерски магнитофони и стари пишещи машини, ние станахме предвестник на новото радио: динамично, с кратка и точна информация, дозирана реклама, много музика и добра анимация.

В новото Радио Варна днес вероятно в някакъв смисъл е по-лесно - интернет поднася огромен обем информация само с едно кликване върху мишката. Сигурно голямото предизвикателство е техниката, която изпреварва усвояването й. Впрочем това са само средства. Качествата, които ти трябват, за да упражняваш тази професия, си остават от времето, когато компютрите бяха рядкост. Те са професионализъм, взискателност, широка обща култура, умение да общуваш, да бъдеш отговорен - за себе си и за слушателя, да бъдеш честен - пак пред себе си и пред слушателя.

Април 2005
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.