Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

ФРЕНСКАТА РЕДАКЦИЯ - ОПИТ ЗА ПОРТРЕТ... ЙОРДАНКА КАЛЧЕВА

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Йорданка Калчева

Йорданка Калчева

Журналист в Радио Варна, 1973-1994

Програма на чужди езици, Програма на български език

Преводач-говорител, отговорен редактор на Френска редакция, новинар в програмата на български език


След повече от 10 години отново сме трите: Райна Стефанова, Йорданка Калчева и Радка Здравкова. За да останем верни на себе си и на редакционния климат, около нас се стеле гъст цигарен дим. Връщаме се в професионалното си минало с болка и радост, изтръгваме от душите си спомени и сънища. Чакаме вратата да се отвори и в стаята да влети Георги Андонов (Жоро), да разкаже най-новия виц, да повдигне духа и настроението, да запретне ръкави и да се заеме, с настървение и професионализъм, с превода на новините или коментара...

Когато през 1966 г. се създава програмата на чужди езици на Радио Варна, първи пред микрофона застават Райна Стефанова, Георги Андонов и Юлия Соу Те тримата поставят основите на емисиите на френски език. Сблъскват се, но и преодоляват препятствията, които радиожурналистиката издига пред тях. На нас, останалите, ни беше значително по-леко, защото имаше от кого да се учим.

На днешното трио осезателно липсва Елена Радкова (Ели). Да влезе запъхтяна, но с олимпийско спокойствие, да запали цигара, да си приготви кафе; ние всички да тръпнем, че времето до излъчване на емисията заплашително се скъсява, напрежението да расте, адреналинът да се качва, но на финала всичко да бъде успешно, защото тя е бърз и точен преводач. Да не говорим за услужливата й памет и импровизаторски възможности на живо пред микрофона.

От групата днес отсъства и Дориета Чакърова (Дори). Лъчезарна и свежа, тя пристъпва с чувство за отговорност към превода на новините или композирането на сценария, като се отрупва със справочна литература.

Спомените ни заливат. Всяка от нас все още чува сигнала на предаванията на френски език, на фона на който неизменно всяка година от май до октомври съобщаваме за нашето присъствие в ефира. “Ici Radio Varna vacances. Часът е 10. Пред микрофона е...”

“В Радио Варна научих тънкостите на френския език”, казва Радка Здравкова. “Всяко събитие се появява със съответната терминология, а ние нямахме откъде да почерпим информация. За всеки от нас преводът от роден на чужд език беше истинско изпитание, но и предизвикателство. В замяна на това много четяхме, консултирахме се във всички часове на денонощието и със задружни усилия успявахме. Убедена съм, че трудностите в работата ни направиха приятели.”

Ето какво написа за себе си и колежката ни Екатерина Вутова: “Естеството на работата в редакцията беше коренно различно от познатото ми учителско поприще. Ако трябва по възможно най-краткия начин да кажа какво ми даде Радио Варна, бих казала с гордост, че то ме направи точна, прецизна; срещна ме с много интересни личности от културния елит на града и от чужбина. Научих се да слушам радио с професионален слух и да оценявам предаванията на различни радиостанции. В крайна сметка радиото ми отвори пътя към превода.”

За себе си мога да кажа, че обичах и същевременно се боях от живия микрофон, може би защото там, някъде в туристическите комплекси по Черноморието, бяха слушателите, за чиято информираност се чувствах много отговорна. Ние искахме не само да запознаем френските гости с миналото и днешния ден на България, да ги отведем с помощта на микрофона в българския дом, да им покажем начина си на живот, но и да ги спечелим, да ги накараме да ни харесат и обикнат. Труднопостижима цел наистина, но в замяна на това ние всички бяхме млади, амбициозни и отдадени на работата си. Та коя от нас ще се изплаши от високите температури, от претъпканите автобуси и тежките магнетофони и да пропусне възможност за интервю или репортаж от интересно събитие, било то дори и в най-отдалечения край на Северното или Южното Черноморие?

И като казвам интервю, трите си спомняме с усмивка за моя пръв опит в този най-труден жанр. Като човек с опит Райна ми “подсказва” десетина въпроса, подходящи за разговор с френски туристи. Естествено, веднага запаметявам съветите и се отправям към хотел “Интернационал” на Златни пясъци. Влизам разтреперана и за моя голяма изненада почти веднага попадам на френски говорещ възрастен мъж. Представям се и той с изключителна радост приема поканата ми за интервю. Както може да се очаква от един начинаещ, аз декламирам въпросите си по най-бързия начин и с облекчение предоставям микрофона на събеседника. За мое учудване туристът почти не се съобразява с предложената от мен посока на разговора, а се простира нашироко как присъствал на Лайпцигския процес, как участвал в белгийската съпротива, какъв приятел на България бил и т.н. Добре че все още не умеех да си служа добре с магнетофона и не успях да изтрия “ненужните” спомени на антифашиста. Когато се прибрах в редакцията и разказах какво ми се е случило, колегите ме поздравиха за находката, а Райна дори успя да извади от този мой пръв запис отделни пасажи, оказали се по-късно много полезни при изготвянето на материали за взаимоотношенията на България с други страни. Ето как моето първо интервю попадна направо в Златния фонд на програмата на чужди езици на Радио Варна.

Независимо че програмната схема беше почти еднаква за шестте национални редакции, емисиите на френски език звучаха различно от тези на останалите езици, защото аудиторията ни и ние като екип не приличахме на другите. Когато пред микрофона застанеше Радка Здравкова, нямаше съмнение, че новините са преведени перфектно, че сценарият е подчинен на основната тема, че съотношението музика-текст е спазено. Райна беше безспорен специалист по културната тема и празничните блокови предавания, в поздравителните концерти Анна Павлова общуваше непринудено с френските гости и ги караше да се чувстват значими. Най-младата в екипа - Снежана Славчева - имаше предпочитание към полезните съвети за здравето и красотата. Пред микрофона Елена Радкова даваше полет на въображението си и на чувството си за хумор, хрумванията й, много често нетрадиционни, бяха оригинални и с точни попадения. Разбира се, случваше се да прошумолят листи в търсене на поредния текст, но какво от това, нали в ефира се чувстваше усмивката и уважението й към слушателя.

Впрочем, кой беше той, нашият слушател? В по-голямата си част това бяха обикновени хора от Франция, Белгия или дори Люксембург, които за пръв път в живота си заставаха пред микрофон, и то в чужда страна. Отначало плахи или агресивни, по време на разговора те преодоляваха страха си. Бариерите падаха и нашите събеседници с охота разказваха за впечатленията си от България, възторгваха се или правеха препоръки, ласкаейки се от факта, че са обект на журналистическо внимание. Убедена съм, че дълги години след това те не ни забравяха. Картичките, макар и малко на брой, които получавахме, ни убеждаваха, че сме оставили следа в душите на тези, за които работехме.

По този повод ето за какъв епизод си спомня Елена. На 14.03.2001 г. в 23 ч., насред Париж, тя случайно спира възрастен мъж с куче, за да попита за прочутия площад Пигал. Когато човекът се вглежда в нея, възторжено й заявява, че я познава, защото е бил неин събеседник в предаване за Радио Варна през 1996 г. Впечатляващо за един 8-милионен град като Париж!

Освен туристите, за които основно беше предназначена програмата, имахме шанса да се докоснем до големи имена от световния интелектуален елит по време на международни симпозиуми, международни срещи на писателите, Асамблеята “Знаме на мира”, Международния музикален фестивал “Варненско лято”, Международното биенале на графиката и безброй други прояви. В емисиите на френски език звучаха гласовете на писателите Анри Троя и Робер Андре, на незаменимата дива на френския шансон Жулиет Греко, на носителката на първа награда на Международния балетен конкурс Силви Голем, на световноизвестната изпълнителка на класическа китара Ливия Сао Маркос и на още безброй други творци, учени и журналисти, които бяха гости на страната ни по различни поводи.

Сега, когато програмата отдавна вече не съществува, си даваме сметка, че там сме преживели най-творческите години от професионалния си живот. С това в никакъв случай не искам да кажа, че сме забравили за болките и огорченията, натрупани през годините. Не можехме да приемем например, че в края на всеки сезон качеството на превода в радиопредаванията се оценяваше от кабинетни специалисти по езика, които не познаваха особеностите на живия микрофон. Много често спорехме и с българските автори на коментари по политически и обществени теми, защото в по-голямата си част те не познаваха нагласите на чуждоезиковата аудитория. Те дори не бяха една, а няколко коренно различни аудитории и не можеха да бъдат сведени под общ знаменател. Притеснявахме се също, че туристическите комплекси не бяха радиофицирани, че предаванията не винаги бяха в удобен за туриста час. За разлика от колегите в Руска, Полска, Чешка и Немска редакция, ние от Френска и Английска редакция нямахме възможност за специализация в чужбина и т.н.

В същото време не искаме да пропуснем възможността да благодарим на Николай Драганов за човешката му доброта и изключителна любов към Радио Варна, на Николай Желязков, който като пряк началник умееше да намира общото между националните редакции и да поощрява творческите ни стремежи, на Иван Тодоров, който държеше на основните правила в радиожурналистиката, на музикалните редактори и звукорежисьорите, на техниците - с други думи на всички, които допринасяха за доброто звучене на предаванията на френски език.

Единодушни сме по отношение на благодарностите и към колегите ни от Програмата за чужбина в Радио София - Сюзан Горинова, Тодор Дънков, Богоявленски и др.

Лично аз считам, че не трябва да забравяме и заслугата на ръководството на радиостанцията, което даде възможност на много от нас да повишат познанията си по радиожурналистика във Факултета по журналистика в СУ “Св. Кл. Охридски”.

Припомняме си и конкурсите. Защото, за да започнеш работа в програмата на чужди езици на Радио Варна, трябваше да отговаряш на много изисквания: познаване на езика, гласови данни, обща култура и т.н. Най-често конкурсите бяха председателствани от специалисти по езика и радиожурналистика от Програмата за чужбина на Радио София. След провеждането на конкурса не просто те назначаваха, а ти поставяха изпитателен срок и едва след изтичането му ставаше ясно кой продължава в това поприще.

И днес, когато отново се срещаме, продължаваме да се питаме “Какво всъщност беше (е) радиото за нашия екип?”

Райна Стефанова: “В Радиото се научих да мисля на френски.”

Радка Здравкова: “Продължавам да сънувам предаванията, студиото, микрофона, музиката...” Йорданка Калчева: “За мен и за всички останали от екипа радиото не беше просто работа, а начин на живот. Лудото препускане по събитията от деня осмисляше живота ни, запълваше емоционални празнини, правеше ни силни. Годините се нижеха, а ние се чувствахме без възраст, подвластни на магията радио. Спорехме, сърдехме се, смеехме се, бяхме щастливи и нещастни, гузни и нервни, когато допуснехме грешка. Състезанието със самите нас активизираше мисленето ни, даваше ни крила, които понякога се прекършваха. Падахме, но бързо се изправяхме, защото бяхме млади, чувствителни, леснораними, но и амбициозни и най-вече, защото обичахме това, което правим.”

Ноември 2004
Варна

 

 

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.