II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

ЕСТЕСТВЕНО Е ДА ИМА ПРИЕМСТВЕНОСТ... ИРИНА КОСЕВА

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Говорител в Радио Варна, 1969-1993

Радиото наистина е магия. Попаднах в нейната власт през далечната 1968 г. след спечелен конкурс. Аз съм от поколението, за което радиото бе голямото чудо в нашия живот. Като деца искахме да бръкнем във вълшебната кутия и да извадим хората, които, скрити вътре, ни говорят, пеят и свирят. Радиото ни свързваше с останалия свят. Отнасях се с любопитство и благоговение към тази магия и затова се почувствах много щастлива, когато спечелих конкурса за говорители.

Началото изискваше период на адаптация, в който, както се казва, трябва да се научиш спокойно да дишаш радиовъздуха. Когато за пръв път влязох в емисионното студио, много се впечатлих от обстановката, работата на екипа и въобще от цялата атмосфера. Дежурният тонтехник Венелина Ганева - красива, сръчна млада жена, със замах зареждаше лентите на магнетофоните, като междувременно ги почистваше с четчица; тонрежисьорът преглеждаше сценария за сутрешния блок, опрян на режисьорския пулт, върху който имаше безброй разноцветни копчета, регулатори, микрофони, лампички и какви ли не други технически приспособления. Малко преди 5,30 ч., когато започваше програмата на Радио Варна, позвъни дежурната говорителка - претърпяла злополука и не можела да дойде на работа. Извънредна ситуация. Тогава дежурният редактор Николай Драганов - стори ми се много суров човек - се обърна към мен с думите: “Вие искате да ставате говорителка, нали? Ето, заповядайте!” Ужасно се притесних. По онова време сутрешният блок на Радио Варна обхващаше трите часа от 6 до 9 и съдържаше много текстове с богата палитра от жанрове: новини, публицистика, художествени текстове като очерци, фейлетони и т.н. И всички те се четяха на живо от говорителите... Толкова много години минаха оттогава, но стреса, който изживях, все още не съм забравила.

Два месеца след първата ми изява пред микрофона ме изпратиха в Радио София на обучение при прекрасните говорители Ана Шинева и Борислав Бояджиев. Българското радио имаше стройна система за подготовка на говорители от цялата страна. Бяха ми осигурени часове във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” при доц. Георгиева, проф. Лилов и други преподаватели, които се заеха присърце с подготовката ми. Никога няма да забравя доц. Мара Георгиева, която, макар и болна, ме приемаше у дома си за часовете по техника на говора. “Вие в Източна България имате проблеми с мекото звучене. Обещавам здравата да Ви изпотя”, закани се тя и... изпълни заканата си. В продължение на месец и половина всеки ден ми отделяше по един час. Благодарна съм й!

В първите ми години като говорителка в Радио Варна работех с талантливи и умни хора като Тихомир Йорданов, Велико Бърнев, инж. Асен Иванов, Нина Кремньова. Те респектираха с ерудицията си и създаваха усещане за духовност. Особено приятна беше работата на говорителите в сутрешното предаване “Черноморско утро”. То предлагаше разнообразни теми, разработени в различни жанрове, а въвеждащите текстове към материалите бяха добре обмислени. Печаташе се много прегледно на половинки лист А4, в началото от машинописките, после и от самите редактори. Освен новините, “Черноморско утро” беше единственото предаване на Радио Варна, което се поднасяше по този начин на говорителите и това показва колко много се държеше на неговото добро звучене в ефира.

Както става ясно от първата “Книга за Радио Варна. Традицията задължава...”, екипът от говорители на Радио Варна се ползваше с признание и го смятаха за равностоен на софийските колеги. Освен с професионализъм можем да се похвалим с още нещо - ние първи разбрахме, че говорителят трябва да намери своето място и в журналистическия процес. В този смисъл преходът от говорителското към журналистическото радио за нас не се превърна в проблем. Започнахме с интервюта и постепенно стана така, че за немалко предавания продължаваха да разчитат на нас.

Една от прекрасните страни на радиото е възможността да се срещнеш с много и интересни хора. Някои от тях помня и днес: баба Каля от село Тополи, създала групата за автентичен фолклор “Ваяците от село Ченге” (сега Аспарухово), бай Стоян от с. Въглен, Йорданка Стоянова - научен работник от Института по пшеницата и слънчогледа в Генерал Тошево, селекционирала няколко елитни български сорта пшеница, строителя Николай Тодоров, който винаги носеше в джоба си стихосбирка, и много други “златни хора”, както ги нарича народът.

През 1983 г. Българското радио организира национален конкурс, в който в няколко категории се състезаваха всички радиостанции на БНР, градски и заводски радиоуредби в страната. Главният редактор Донка Бърдарова ми предложи да кандидатствам с репортаж, като сама избера актуална тема. Спрях се на профилактиката при заболявания на жената - тогава една много обсъждана област на българското здравеопазване. Срещнах се със специалисти, проучих редица случаи, запознах се с публикации за чуждестранния опит и накрая се постарах да свържа записите в едно драматургично цяло. С други думи - заслужих си сребърния медал от конкурса. Сега виждам в това отличие и далновидната политика на ръководството на Радио Варна за осигуряване на приемственост в радиопоколенията. Българската говорителска школа изживя своя класически период, като даде своя принос и за развитието на модерните радио и телевизия. Естествено е да има приемственост. Ето защо, каквито и промени да настъпят, културата на говора ще си остане важно изискване и безспорно предимство за всяка електронна медия, която уважава себе си. Познавам тази традиция на Радио Варна и ми е приятно, че младите днес я продължават.

Април 2005
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.