Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

МОРЕТО, КОЕТО НИ ПРАВИ ХОРА... ИРЕНА ЖЕЛЕВА

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Ирена Желева

Ирена Желева

Журналист в Радио Варна, 1988-1998

Автор и водещ на “Черноморско утро”, “Професионалисти”, “Позиция”, “Здравей, море!” и др.

Гл. редактор на в. “Позвънете Новини”

PR на Районната здравна осигурителна каса - Варна


Когато ми казаха, че трябва да подготвя предаване, което да се излъчва в национален ефир и да разказва за морето, хората и видимите и невидимите мостове между тях, определено се притесних. Това беше истинско предизвикателство, защото аз, родената на брега на Дунава, трябваше да успея да намеря интригуващ подход към морската тема. А тя е най-сложната според запознати с проблематиката. Задачата беше да я поднеса така, че да вълнува както хората, свързали житейския си път и професионалната си реализация с морето, така и оставащите на брега. Дълго мислих, защото не е лесно да говориш по едно и също време за развитието на морския ни бизнес на хора, които те слушат на хиляди морски мили, зареяни нейде в Световния океан, и на слушателите тук, в България. Предаването се излъчваше на къси вълни, които позволяваха то да се чува и на най-отдалечените ни кораби. Идеята беше да се говори сериозно за проблемите и постиженията на корабостроителния бизнес, кораборемонта, съпътстващата промишленост, предизвикателствата и трудностите пред морските професии. Ориентирано към аудиторията в България, която не бе запозната детайлно с тези процеси, “Здравей, море!” трябваше да привлече като слушатели и пътуващите ни екипажи, които пък трябваше да са наясно с промените във фирмите, настъпващи по време на преходите им на море. Наред с тези чисто професионални теми държахме да осигурим и жива връзка на моряците със семействата, близките, любимите им, която да ги крепи в дългата емоционална самота, в която изпадат по време на рейс. Представяхме и всички други новини от родината, а те не бяха малко в динамичната 1993 г., когато на път тръгна и “Здравей, море!”, както избрах да нарека предаването си. То се излъчваше от 23 до 1 ч. след полунощ в ефира на програма “Христо Ботев” и на къси вълни по Радио Варна. Това поставяше допълнителни условности пред мен като водеща, но бях сигурна в едно - нощният стил на откровеност бе по-подходящ от деловия ритъм на информационно-музикалното предаване. Ако въобще трябва да определя какъв тип предаване беше “Здравей, море!”, бих се затруднила и сега. Тази смесица от информационно, морско, политическо, икономическо, културно, историческо, спортно звучене, съчетана с много българска музика, хиляди разговори на живо и откровени чувства ме владееше близо 2 години, докато “Морето” се излъчваше. Само по себе си то представляваше най-неопределения жанр в историята на българската радиожурналистика, но тъкмо тази негова уникалност създаваше и неговото очарование за нас, екипа на Радио Варна, който го създаде. Професионални предизвикателства, творчески лутания, обща воля за успех - кой журналист не би се радвал на подобен шанс...

“Здравей, море!” се опираше основно на обратната връзка със слушателите, на емоционалната им активност, на тяхната любознателност, а ние се стремяхме да им дадем колкото може по-богата информация от България. Предаването съчетаваше част от модела на предаванията за българите в чужбина, визираше, от друга страна, българите в България, притежаваше дискусионното звучене на токшоуто и се вписваше в културно-просветната мисия на програма “Христо Ботев”.

Няма да скрия, че имаше и критики. Какво било това предаване, което не постигало високата духовност и изтънченост на програма “Христо Ботев”?! Такива реплики, разменяни на програмни съвети в столицата, достигаха до Варна. Но прави чест на тогавашното ръководство на Националното радио, че даде път на една извънстолична радиостанция да покаже своя, нова практика в радиожурналистиката. Експериментът успя, казвам спокойно сега. Но тогава често се питах дали в конкретното предаване трябва да включа темата за морското пиратство или за развитието на големите корабостроителни компании по света например. Дали да разкажа подробно за филмовия фестивал “Любовта е лудост” във Варна, или за трудните делници на докерите на пристанището.

Дали да надникнем в политиката, или да разпънем кабелите в студиото и да изнесем на живо концерт от нашенски песни и танци директно в ефир за българските моряци в Световния океан.

Направихме го веднъж - в студио с 6 микрофона и голяма част от певците и инструменталистите на Фолклорния ансамбъл “Варна”.

Всъщност с ръка на сърцето си признавам, че “Здравей, море!” беше едно от любимите ми предавания в 12-годишната ми кариера в Радио Варна - може би защото го правех трудно. С упорито търсене и представяне на интересни “морски вълци”, на цели фамилии, свързани потомствено с морето, на хора - живи свидетели на морската ни история, на художници и таланти сред моряците. Екипът ни преравяше страници и страници с морски митове и суеверия, любопитни случки по корабите, сензации и мистерии, като неразгаданите тайни на Бермудския триъгълник и страшилището Лох Нес. Често гостувахме на рибарите в Каварна, Шабла, Балчик, разхождахме се по буните и говорихме с варненци за връзката им с любимото море, разпитвахме слушателите от Кърджали, Сандански, Разград (и къде ли още не) за най-интересното им преживяване на море... По-късно включихме и радиоигра с въпроси, свързани с писатели, посветили перото си на морската тема, занимавахме се с морски обитатели, дори с морски деликатеси. Истински празник бяха предаванията по Никулден, когато ефирът преливаше от поздрави от и за България, по Коледа и Нова година, когато се свързвахме с екипажите, посрещащи първи празника в Далечния изток и отделно гостувахме на семействата им тук, в страната. Може би най-уникалното, което направихме в “Здравей, море!”, бе връзката на България с екипажите на корабите ни, осъществявана чрез Варна Радио. Както се знае, българските моряци можеха да разговарят с близките си посредством тази морска служба. През пращенето на сложната радиовръзка те можеха да чуят от близките си кога им се е родил син или дъщеря, децата добре ли са, докъде е стигнал започнатият и недовършен заради поредния рейс ремонт. Радио Варна получи достъп до Варна Радио и разрешение от ръководството на параходство БМФ да излъчва в ефир предварително записани разговори на водещата с капитани, механици, радисти от различни кораби - “Васил Левски”, “Стара планина”, “Тракия” и още много и много други. Не споменавам всичките, за да не ги объркам, все пак минаха доста години. От България питахме къде се намира корабът, какви професионални задачи изпълнява, има ли трудности, по какъв път е минал, какво му предстои. Питахме на кого да предадем поздрави, какво да заръчаме на семейството и любимата. После пък се обаждахме на тези, които трябваше да чуят топлите думи, долитащи от Бразилия, Египет, Англия, Испания - отвсякъде, откъдето връзката се получаваше. И нещата звучаха примерно така: “Към Тайланд пътува кораб “Кейп кестрел”, на който зная, че мисълта за България подхранва една мъжка любов. Бракът на рулевия Тодор Димов и Росица Димова навлиза в осмата си годишнина на 14 септември, а раздялата е от май тази година до зимата на `94-та. И както става в подобни случаи - поколението расте, синът Георги междувременно тръгва на училище, по-малката Камелия си измисля нови игри “на мама” и “храни” грижовно плюшената маймунка с банани, а обичта на Росица носи тежкия мъжки товар на глава на семейството. Но както се казва, това си е другото лице на избора - приемаш го и му се подчиняваш. Приемете гостуването ни в дома на г-н Димов вместо снимка, докосване, жив допир...” Така във всяко предаване “Здравей, море!” посредничеше между хората на брега и в морето да общуват. Може би това беше и първата практика в родната ни журналистика събеседниците да разкриват душата си пред цялата аудитория, а слушателите да стават свидетели на интимните им изповеди.

Спомням си, че имахме и още едно постижение, за което си струва да се разкаже. Пак посредством Варна Радио осъществихме първата връзка на живо със спасителния кораб “Перун”. Дотогава, ако някой искаше да представи участието му в различни спасителни операции, го правеше на запис или канеше капитана и част от екипажа в студиото. Ние обаче решихме да направим разговор директно в ефир между VI студио на Радио Варна и борда на кораба. През лятото на 1994 г. “Перун” се беше отправил към Босфора, където вследствие на сблъсък между два танкера избухнал пожар на борда и се получил голям разлив на мазут. Съществуваше опасност от истинска екологична катастрофа за региона. Ситуацията трябваше да се овладее и Турция поиска помощ от България. В нощта, в която “Перун” тръгна от Варна, проведохме три разговора с капитана. Използвахме момента, докато корабът плаваше все още в български териториални води и връзката беше добра. Говорихме с какво могат да помогнат българските спасители и как се овладява в момента ситуацията в Босфора. Когато корабът се завърна и рискът от бедствието бе преодолян, направихме “радиоразбор” на изпълнените задачи.

Морското предаване на Радио Варна се опитваше да бъде на „ти” с всички проблеми и постижения на работещите в този бранш. През 1993 г. разказахме за договора на Варненската корабостроителница с шведския лидер “Хеглундс” за промишлено коопериране в производството на корабни кранове. Първото съвместно построено такова съоръжение трябваше да бъде монтирано на 9000-тонен многоцелеви кораб, построен за германска фирма. И тогава фактите, взети от личния ми радиоархив, звучаха така - “...различните видове кранове с товароподемност от 5 до 50 тона, с дължина на стрелата от 12 до 32 метра и пригодени за различни товари (от контейнери до насипни) ще бъдат монтирани на изгражданите във Варна плавателни съдове. Предвидено е броят на съоръженията да надхвърли 10 годишно, а ефектът ще се измерва в милиарди долари. Предвижда се и съвместен износ в трети страни...” Това обаче бяха и годините, в които не се скриваше, че се зараждат проблеми. Откровено се говореше, че Варненската корабостроителница изпитва огромни финансови затруднения, не среща разбиране от държавните органи и хроничният недостиг на оборотни средства продължава вече година и половина. Не спестявахме факта, че 4 години преди това корабостроителницата е разполагала със 130-140 милиона лева годишно, а през 1993 г. - при експлозията на инфлацията - с едва 70 млн. лева, че задушаващите лихви са увеличили дълговете й от 100 млн.лв. през 1990 г. до 600-700 млн.лв. през 1993 г. “В развитите страни тази промишленост се субсидира от държавата, а България вероятно е едно от редките изключения”, коментира тогава в предаването колегата Иван Хаджиев. И тук е мястото специално да му благодаря - на него и на всички останали колеги и сътрудници, които следяха професионално и отблизо морската тема и я представяха в цялата й пълнота в поредните издания на “Здравей, море!”. На сътрудниците ни, които припомняха историята и пишеха за “Дръзки” и страшния грохот на смъртоносния му торпеден удар по турския кръстосвач “Хамидие”, за стачките на огнярите и въглищарите на параход “България” през 1906 г., за първата моряшка професионална организация “Морска дружба” и др. Мисля си още, че най-голямото признание, което получавах след нощния ефир, беше, когато ме срещне някой познат и каже: “Докато пътувах по моретата, ви слушах. Слушах ви как живеете в България, от какво се вълнувате и като че ли бях с вас, в родината...”

“Има много истина в това, че човек проумява съдържанието на стереотипите в живота едва когато волята на съдбата ги превърне в част от емоционалната му същност, в спомени... Тогава разбира докрай простичките истини, че на гости е добре, а вкъщи е най-хубаво, че моряците сънуват едно-единствено пристанище - родното, и все се завръщат нощ подир нощ на своя бряг, че дърветата пускат корени само там, където и въздухът е роден. Завръщането провокира онзи ембрионален импулс да целунеш земята и в тези мигове си в състояние да обичаш морето като любим. Морето, довело те до твърдината на българските отвесни скали, до златните плажове и белите хотели в далечината. Разбрах какво му е хубавото на морското пътешествие - не само тръпката от чужди земи и непознати пристанища, а именно краят му - когато поглъщаш с жадността на пътника полъха на брега... Нека тази вечер поговорим за най-вълнуващото морско пътешествие, за кораба на вашите мечти - имаме време за тази нощна раздумка, която ни връща към устоите на душата...”

Така започна “Здравей, море” на 10.09.1993 г., потопено в есенната красота на помъдрялата след знойното лято природа. Правихме “Морето” с любов, ние - екипът му и всички слушатели, зареяли мечти в пенливата линия на вълните, живеещи, работещи, любещи се край морето.

А може би и сега Радио Варна има нужда от подобно предаване. На най-старата ни радиостанция определено й прилича да продължи да разказва за безбройните лица на морската шир, която ни прави хора.

Юни 2004
Варна

 

 

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.