II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

ГОЛЯМАТА МИ ЛЮБОВ - РАДИОТО... ИНДРА ДИМИТРОВА

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Журналист в Радио Варна, 1966-1991

Преводач-говорител, отговорен редактор на Чешка редакция

“Ще има предавания на чужди езици по Радио Варна”, научавам от колегите си в Бюро „Преводи”, където започнах работа като преводач на хонорар през 1966 г. Информирах се, подадох си документите (молба и автобиография) и зачаках покана за конкурса. И тя дойде. Събраха кандидатите във фоайето на сградата на Радио Варна. Раздадоха ни за превод по един информационен бюлетин и някаква статия с туристическа насоченост, вече не си спомням темата. По-късно ни извикваха в студиото един по един, за да прочетем преведеното пред микрофон. Докато си чаках реда, една от кандидатките ме покани да излезем навън. “Имаме още малко време. Вие пушите ли? Нека да запалим по една цигара, за да ни е по-плътен гласът”, предложи ми момичето. “Аз съм Райна. Райна Стефанова”, представи се тя. Така, с “подготвени гласове”, се представихме пред компетентното жури. Приеха ни. И двете. Разбира се, не заради изпушените цигари, а защото се оказахме подходящи - със знанията, езиковата и преводаческата си култура, със своите възможности, които защитавахме с труда и с обичта си към тази работа през 25-те години от съществуването на програмата на Радио Варна за чуждестранните гости на Българското Черноморско крайбрежие.

През първия сезон, 1966 г., бяхме общо шест преводач-говорителки. Настаниха ни четири в едната стая - с немски език Ева, с руски език Нина, с английски - не си спомням името на жената, и с чешки език - мен, Индра. Райна с френски език и едно русичко момиче с полски език бяха в съседна стая. Всички ние - млади жени и момичета и един мъж като отговорен редактор - Николай Драганов. Как ли се е справял с нас, само той си знае. А ставаха доста весели неща. Съвсем в началото, при обявяване на някоя музикална пиеса, обикновено заставахме в редица пред микрофона в студиото. Всяка от нас прочиташе названието на пиесата, имената на композитора и изпълнителите на своя език, след което правеше крачка встрани и отстъпваше мястото пред микрофона на следващата колежка. Този драматичен спектакъл продължаваше, докато се изредят шестте езика под вещото ръководство на Драганов. Той дирижираше преместването ни в тясното студийно пространство иззад стъклото на апаратната и всичко това ни се струваше доста забавно. Бях последна и често пъти едва сдържах смеха си, докато дойдеше моят ред. И на други се случваше.

Първата ми година в радиото беше много хубава. Сплотеният ни колектив можеше да дава пример за мирно интернационално съществуване. Почти всички бяхме чужденки освен Райна, колежката с английски език и отговорният редактор. От този пръв екип за следващия сезон останах само аз. След конкурс назначиха нови хора. Настаниха ни всички заедно в друго, по-голямо помещение. За разлика от първия сезон, когато пишехме всичко на ръка, сега получихме и две пишещи машини - една с латиница и една с кирилица. Та се наложи да уча машинопис. В края на сезона дори си направихме състезание по бързопис, в което участвахме един колега с немски език от София и аз.

От сезона 1968 г. си спомням главно събитията през август в Чехословакия. Имаше напрежение между туристите, които демонстрираха на площада във Варна срещу нахлуването на войските от Варшавския договор в тяхната страна. Една августовска сутрин ме извикаха при главния шеф. Там ми представиха някакъв човек. Той щял да следи какво превеждам и какво ще чета пред микрофона. И наистина - той неотлъчно ме следваше - сядаше до мен, докато подготвях информационния бюлетин, после идваше с мен и в студиото. Беше ме страх...

Вечер вкъщи слушах предаванията на (вече) дисидентското Радио Прага и съпоставях информацията с тази, което ме караха да превеждам и чета. Беше ме срам...

През сезона 1970 г. излезе постановление за преустройство на нашата програма. Отделихме се от българската програма като самостоятелна редакция, преместиха ни в съседната сграда, оборудваха за нас отделно студио. Под ръководството на главния редактор Николай Димитров сформираха редакции с по двама души, назначени на целогодишен щат. През 1971 г. сезонът на излъчваната програма се удължи от 1 май докъм 20 октомври. До края на годината ползвахме отпуските си и натрупаните компенсации за съботите и неделите, а от Нова година започвахме подготовката за следващия сезон. Предаванията ни удължиха времетраенето си и станаха по един час на език. Част от разнообразните рубрики, главно с туристическа насоченост, подготвяхме в редакциите, други получавахме от Централна редакция (създадена специално за нашата програма), превеждахме ги и ги записвахме на магнетофонна лента. През активния туристически сезон те се излъчваха в програмата наред с останалите живи предавания. Всяка езикова редакция се стараеше да бъде по-добра от другата и непрекъснато изпробваше нови неща - интригуващо водене на програма, живи предавания, разговори в студиото, репортажи от туристическите комплекси, викторини, поздравителни концерти и какво ли още не. Тази творческа конкуренция правеше работата ни в радиото интересна, напрегната, понякога дори инфарктна. Грабваше ни изцяло. И сега си мисля, че дори битовите неудобства ни помагаха. В отделни периоди редакциите деляха различни помещения, но тези размествания всъщност ни сближаваха и ни караха да навлизаме все по-дълбоко в особеностите на световъзприятието, националния характер, психиката на нашите толкова различни слушатели. Те идваха от Чехословакия, Полша, ГДР, ФРГ Австрия, Швейцария, Франция, Великобритания, Ирландия, САЩ, да не говорим за огромния Съветски съюз. И ние се научавахме да виждаме, да оценяваме и да се съобразяваме с другия до нас. Такава беше и политиката на главния редактор Иван Тодоров.

Така се случи, че освен двата сезона, пропуснати поради майчинството ми, работих в Чешка редакция през целия период на нейното съществуване. Край мен се изредиха доста колежки - Хелена Танева и Даниела Пекова (преселиха се в Прага), Илона Кръстева (отиде в Шотландия), Ярика Юшенлийска (замина за Братислава), Гордана Кръстева (завърна се в родния си град Хомутов). В България остана само Ева Йорданова.

Имахме и немалко съмишленици, а Вяра Бакалова, която ме заместваше, докато отсъствах, беше най-дългогодишната ни сътрудничка. Освен Алена Димова, Ян Григоров, Здена Боева, Христина Стоева, при нас идваха и колеги от Радио Братислава, Радио Кошице и Радио Прага. Обмяната на професионален опит бе от полза за всички - ние се учехме от тяхната техника на говора, а те се впечатляваха от богатството и разнообразието на нашите живи предавания. В началото чуждестранните колеги с учудване констатираха, че градусът на напрежение в Радио Варна е по-висок, отколкото в техните радиостанции, но бързо се вписваха в динамиката на програмата и тази промяна им действаше стимулиращо.

Има още много какво да се разкаже - как забравих страница от новините в редакцията и как си ги съчинявах по памет, как пуснаха един запис, а аз обявих друг, как малко преди емисия ми спрял часовникът, а аз да не забележа... Седя си спокойно - време бол! - и изведнъж гледам - колежките от Руска редакция, чието предаване беше преди чешкото, вече се връщат от студиото (то се помещаваше в съседната сграда). Значи нашето време вече тече! Че като изхвърчах навън - толкова бързо не съм бягала през живота си...

Друг път, докато четях информационния бюлетин, се наложи да включа още една новина, която трябваше да превеждам на живо от лист, долепен до стъклото, делящо апаратната от студиото!

А веднъж имах уговорка за интервю с някаква важна особа. Човекът ме помоли да изчакам малко, докато си донесе необходимите за записа материали. Малкото прерасна в няколко часа, защото събеседникът ми решил да си поспи с надеждата, че интервюто ще му се размине. Когато се събуди, беше много изненадан, че още го чакам. Той просто не знаеше с кого си има работа.

И други, и други случки...

Да не забравя накрая чудесните екскурзии из цялата страна, по време на които се запознавахме с туристическите и историческите обекти, за които после разказвахме на летовниците в нашите предавания. Това също са скъпи спомени от 25-те години, посветени на работата и на голямата ми любов - радиото.

Юли 2004
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.