II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

ЖИВАТА ПАМЕТ НА ПОКОЛЕНИЯ ДИРЕКТОРИ... ХРИСТИНА НЕДЕВА

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

В Радио Варна, 1976-1994

Машинописка, стенограф, сътрудник документация, координатор

Започнах работа в Радио-телевизионния център - Варна, при директора Койчо Аврамов, след като спечелих конкурс. Бях само на 18 години и не притежавах професионален и житейски опит. В началото ми беше трудно, защото не познавах терминологията на радиопроизводството. Поглъщах всяка информация, докато навлизах в ”кухнята”. През април 1977 г. радиото и телевизията бяха официално разделени и аз останах да работя в Радио Варна. В продължение на няколко години изградих един гъвкав екип - Звезда Георгиева, Адриана Георгиева, Снежана Митакева, Лидия Илиева. Осъществявахме живата връзка със сътрудници и кореспонденти от цялата страна, стенографирахме и дешифрирахме всяка тяхна дума, понякога минути преди излъчването в ефир. Бяхме едно цяло, задружни и взаимозаменяеми. В началото ползвахме механични пишещи машини, размножавахме програмата на циклостил, работехме на телетипни машини. Радвам се, че днес продължаваме да поддържаме чудесни взаимоотношения, въпреки че отдавна не работим заедно. Понякога вършехме и щуротии. Веднъж написахме новина само от шаблонни протоколни фрази и я сложихме в бюлетина. Поднесохме я за параф на заместник-главния редактор Георги Великов и със затаен дъх зачакахме ефекта. Георги Великов носеше очила с голям диоптър - стигна до нашата информация, започна да я чете, прочете първото изречение - нищо, прочете второто, повтори го, вдигна глава, намести очилата си... и ние избухнахме в смях...

Всички се отнасяха с необходимото уважение към нашия труд. Канеха ни да поемаме дежурства на отворените за слушатели телефонни линии. Благодарна съм на Таня Големанова - редактор на предаването ”Звънете на телефон 3-01-96”, която ми възлагаше подготовката на някои от отговорите на слушателски сигнали; на Светла Кърджалийска - редактор на “Пионерска радиовълна”, която ми поръчваше анкети и озвучени кореспонденции; на Жени Стоянова - редактор на “Младежки радиочас”, в който прозвуча първият ми репортаж за самодейната естрадна група “Фобос” от читалище “Иван Вазов” във Варна. Първия ми запис в студио (за Димитър Вълчев и неговото предаване “В средата на седмицата”) осъществи тоноператорът Румяна Лазарова, а най-добре и най-дълго работих с Татяна Младенова - водеща на “Младежки радиочас”. По време на музикален преход дежурях на телефона и подавах на водещата обобщаваща информация за обажданията на слушателите.

Бяхме част от един сложен процес. Влагахме много ентусиазъм, физическа и умствена енергия, която в ерата на компютрите изглежда може би безсмислена. Но ние правехме това, което времето изискваше от нас. Разбира се, няма незаменими хора. Изменят се и начините за правене на радио - сега възможностите са по-големи.

През 1979 г. Илия Панайотов и ръководството на Радио Варна ме натовариха с отговорната работа на технически сътрудник. Станах живата памет на поколения директори, тъй като стенографирах всяка тяхна дума на дирекционни съвети, заседания и събрания. Познавам управленските подходи на Койчо Аврамов, Илия Панайотов, Донка Бърдарова, Николай Димитров, Иван Тодоров и Стоян Чешмеджиев.

Най-дълго време (1982-1992) работих с Николай Димитров, към когото изпитвах респект заради голямата му ерудираност. При него поех длъжността координатор през 1983 г., когато администрацията на телевизията се измести в сградата на Телевизионния център. Няма никога да забравя първите напътстващи думи на Николай Димитров: “Какво е било досега, не ме интересува. Ти, Христина, вече си “визитката” на Телевизионния център и отговорностите ти се увеличават.” Беше много взискателен и в същото време човечен... Поставя ми задача да намеря някого, аз не успявам и притеснено влизам при него, за да му го съобщя: “Не можах да го намеря”, а той ми отвръща: “Как така “не можах”!? Забрави тази дума. И запомни, че всеки може да бъде намерен, стига да е жив...”

При поредната раздяла на двете електронни медии се върнах през 1992 г. в Радио Варна. Двете със Звезда Георгиева решихме, че трябва да изкараме курс по компютри и английски език, но за съжаление трябваше да го посещаваме скришом, защото тогавашните ни преки ръководители не се съгласиха и двете да отсъстваме. Сега, от позицията на изминалото време, ми е приятно да установя, че работих на първия компютър, първия телефонен секретар, първия факс, първата телефонна централа и първата модерна копирна машина в Радио Варна.

От 1993 г. до 1994 г. координирах дейността на техническия отдел, където отначало ме приеха с недоверие, защото нямах специално техническо образование и доста неща не разбирах. Но предизвикателствата са за това, за да се справяме с тях. Те най-добре развиват нашите заложби. Така и аз научих тънкостите при реализирането на едно живо предаване, овладях възможностите на техническите средства, студиата, кабините и радиоколите, с които разполагахме. Подготвях графиците на реализаторските екипи, студиата, кабините, занимавах се с организацията на директните извънстудийни предавания, с осигуряването на съответните линии, средства и екипи за обезпечаването им. След направените многобройни реорганизации от инж. Стоян Чешмеджиев аз и Звезда Георгиева трябваше едновременно да бъдем машинописки, телефонистки, стенографки, координатори, сътрудници, да сваляме новините от БТА и от други агенции. Това беше най-динамичният и труден период за мен, свързан с огромно натоварване и дори със здравословни проблеми. Независимо от това съм благодарна на всички колеги, които ме научиха да вярвам в силите си и ми дадоха шанс да докажа себе си.

И досега се питам дали изборът ми да напусна Радио Варна през 1994 г. е бил правилен... Много често се връщам назад във времето с носталгия и си мисля, че може би и с другите колеги е същото. Ние станахме част от живота на Радио Варна, а то стана част от нашия...

Юли 2004
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.