|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО НЕ ЕМИСИЯ, А МИСИЯ... ФРЕД ЛЮПКЕ Виолета Тончева web | Книга за Радио Варна. Втора част
Сътрудник на Немска редакция, 1984-1991 Директор на Културния дом в Пазевалк, Германия
Минаха две-три години. Вече живеехме в България и аз бях станал верен слушател на “Музикална стълбица” с водещ Тома Спространов. Следях също Радио Варна и когато засякох програмата на чужди езици, бях приятно изненадан, че чувам немска реч на българска вълна. Отново започнах тайно да завиждам на всеки, успял да влезе в ефир. Не подозирах, че само година по-късно, след завършване на езиковата гимназия, детската ми мечта може да се превърне в действителност. Всъщност моите родители покрай преводаческата си дейност бяха разбрали, че Немска редакция търси сътрудници за летния сезон. По техен съвет се обърнах към редакцията и за моя изненада веднага ми дадоха шанс за изява. Така се запознах с Виолета Тончева, Барбара Свещарова и Николай Желязков, които дотогава познавах само от радиопредаванията. Бях много развълнуван. Барбара ме заведе в студиото, избра една статия от немски вестник и ето че се озовах, макар и само за пробен запис, пред радиомикрофон. Последваха седмици на интензивно школуване и най-различни изпитания, шлифоване на превода на новини и текстове за различни рубрики, интервюта и репортажи, опити в студиото и излизане на живо. Предложиха да си избера художествен псевдоним, за да се представям в предаванията с българско име. От днешна гледна точка този компромис е трудно разбираем, но пък моят най-добър приятел Николай Янчев отдавна ми е простил, че използвах името му. Още първите стъпки в Радио Варна ме накараха да осъзная, че оттук нататък за всяка преведена и изпратена в ефира дума нося отговорност. И то двойна - спрямо България, представена от Радио Варна, и спрямо гостите, които тепърва се запознават с българската култура, а по-късно ще споделят впечатленията си у дома, в Европа, в целия свят. Дали програмата на чужди езици информираше за актуалните политически събития в България и по света, дали представяше древната българска история, красивата природа или безбройните забележителности - Радио Варна не подготвяше просто развлекателна продукция за туристи, нито излъчваше просто емисия след емисия, а беше мисия за България, лъчезарно послание към света. Ние бяхме своего рода посланици на България, дипломати с микрофон в ефира, а той притежава чувствителни антени. Затова неоценим ми се струва приносът на Радио Варна за издигане авторитета на България в очите на гостите от Източна и Западна Европа. И ако днес говорим за приобщаване към страните - членки на Европейския съюз, убеден съм, че наред с други български институции Радио Варна също е подготвило почвата за голямото историческо събитие, оставяйки трайна следа в паметта на широк кръг слушатели от европейската и световна общественост, гостували в България. Обичам да си спомням за приятелския кръг на Немска редакция, за колегите от другите чуждо езикови редакции, колегите от музикална редакция и от техническия състав. Щастлив съм, че като техен спътник в продължение на 7 лета бях част от мисията на Радио Варна. Януари 2005
© Виолета Тончева Други публикации: |