II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

ПОТАЙНОСТИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИЯ ГЛАС^*... ЕЛИЦА МАТЕЕВА

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Журналист в Радио Варна през 2006 г.

Репортер, автор и водещ на “Вечерен тромпет”, “Камера! Музика!”

Драматург на Драматичен театър - Ловеч

“Н” като начало или наводнен подлез

Когато попаднах в Радио Варна, още в първия работен ден (03.05.2006 г.), получих три поръчки: интервю в студио, интервю на открито и новина. Нямах време за чудене, заех се с нещата и мисля, че се справих - и трите материала бяха излъчени.

Започвам историята си точно с този спомен, защото моят престой в Радио Варна не беше случаен. Имах нужда да променя нещо в себе си, да събудя някои скрити качества и да докажа смисъла на романтичния идеал, че където и да попаднеш, трябва да бъдеш личност.

Най-важното е винаги да влагаш във всеки материал душата си и да вярваш, че всеки път може да го направиш по-добре. Най-хубавото е, когато колеги с опит ти кажат “Браво”! Това се случи още през първата ми работна седмица в Радио Варна, а похвалата предизвика “моят“ наводнен подлез.

Историята. Слушател сигнализира в радиото, че подлезът до училище “Патриарх Евтимий” бил наводнен след поройния дъжд. Аз трябваше да ида на мястото и да разбера причините, довели до неприятната ситуация. По пътя дотам си повтарях наум: “Ето това е моят шанс да направя едно истинско разследване в звук” (може би тук трябва да поясня, че съм завършила НАТФИЗ и като режисьор драматургията на звука особено ме вълнува). Когато стигнах до въпросното комуникационно съоръжение, пред очите ми се разкри следната картина: няколко чевръсти женици разливаха насъбралата се вода в различни посоки, но без видим успех; това обаче не пречеше на един гражданин в костюм наставнически да раздава указания за ритъма на работата; а по стар български обичай наоколо се бяха струпали сеирджии, които с охота даваха израз на възмущението си. Веднага запечатах тяхната гражданска енергия върху минидиска - получи се автентична анкета.

След това, с решимостта на току-що пробващ се радиорепортер, “преплувах наводнението”, като насочвах микрофона към когото и каквото трябва - разполагах с достатъчно добър драматургичен материал. При монтажа изрязах излишните неща и композирах 3-минутен репортаж, наситен със звукова картина от различно естество: водата, гласовете, ехото в подлеза, недоволния началник, който се оправдаваше - оказа се заместник-кмет...

Репортажът нещо не допадна на координатора (може би защото държах на своя подход към нещата), но пък хареса на водещите. Дни по-късно и звукорежисьорите не спираха да ме поздравяват, защото драматургията на репортажа “съчетала социалното с Jam Session-а”, както се изрази един от тях. Ако Jam Session е умението да импровизираш, да поставяш проблемите с лекота и усмивка, то аз наистина се бях опитала да постигна нещо такова... И ми е приятно (не отричам), че колегите искрено се забавляваха с моя репортаж, в който основните действащи лица бяха чифт джвакащи маратонки, водна струя и един догонващ ги микрофон...

“З” като звукорежисьор (за Вълшебника, Майстора и Бетовен)

За мен звукорежисьорите са като онази неделимата част от един спектакъл - т.нар. технически персонал, без който театърът щеше да бъде като нещастно сираче. Звукорежисьорите са гръбнакът на радиото. Гласът на водещия създава смисъла, конкретиката, но без работата на звукорежисьорите, всяко радиопредаване ще бъде безкръвно, фрагментарно. Заради отношението им към музиката, нарекох трима от тях “Вълшебника”, “Майстора” и “Бетовен”. Всъщност във всеки човек от звукорежисьорския екип на Радио Варна: Иван Тасев, Добромир Тодоров, Димитър Димитров, Чавдар Димитров, Петьо Венков, Фила Попова, Герасим Старчев, Данчо Стоянов живее по един вълшебник, един майстор, един Бетовен. За тях музиката е повече от ежедневие - тя е докосната мечта. Не мога да си представя радиото като емоция без музика, т.е. без звукорежисьори. А вие?

“К” като край на лято 2006

Моето лято 2006 приключи на 28 октомври. Разпростря се извън обичайните си рамки и както всяка поучителна история си има финал. Не точно Happy End, а по-различен - бих го определила като “възстановяване на равновесието”. Странно, защото животът в радиото е напрегнат, краен, а именно в подобна ситуация, аз намерих своя вътрешен баланс. Това се получи, защото се научих да отстоявам своето кредо. Дадох си също сметка, че всеки глас е значим. В Радио Варна срещнах различни гласове: дълбоки, весели, аналитични, пъстри... Осъзнах още нещо, не по-малко съществено - че няма незаменими гласове. Както и незаменим персонал. Единствено незаменима е може би личността, човекът до теб!

Разбрах го, когато ми се наложи паралелно да работя върху две предавания - моята авторска рожба “Камера! Музика!” и “Вечерен тромпет”. Може би щях да се справя и без хората, които ме окуражаваха да продължавам напред и да бъда себе си, но със сигурност нямаше да е същото. Убедена съм. За да открия тези хора, понякога се налагаше да включвам духовното си фенерче на дълги светлини, но пък после ни ставаше по-светло... Радвам се на тези срещи. Радвам се на най-истинската ми среща със Светлана Вълкова. От нея научих, че всяка работа се прави с любов. Благодаря й! Мисля, че бяхме и сме страхотен екип! А гласовете не изчезват, те остават в сърцата ни.

Октомври 2006
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.