Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

БЪРЗИНАТА НЕ Е ПО-ВАЖНА ОТ ДОСТОВЕРНОСТТА... АЛЕКСАНДЪР ТОДОРОВ

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Александър Тодоров

Александър Тодоров

Новинар, репортер в Радио Варна, 2002-2006

Главен редактор на Радио Фокус - Варна


Според мен едно от най-важните неща за новинаря е да намери тънкия баланс между изчерпателност и лаконичност. Това, разбира се, е валидно за всеки журналист, но с особена сила важи за нас - в ограниченото време, с което разполагаме, ние трябва да представим на слушателя достатъчно изчерпателна и полезна информация, която в същото време да не бъде отегчителна. Истинско удовлетворение от моята работа изпитвам едва тогава, когато преценя, че съм спазил този баланс.

Друго важно изискване към новинаря е да се стреми да изчиства всяка новина от паразитните елементи, т.е. всички онези допълнителни съставки на информацията, които нямат отношение към нейната същност или дори по-лошо - крият в себе си манипулативни компоненти. Това вече е полето, на което се проявява истинският журналистически талант.

Характерна особеност на електронните медии е тяхната бърза реакция при отразяването на събитията. За мен обаче бързината не е по-важна от достоверността на излъчената информация. Винаги съм съблюдавал този принцип, но осъзнах неговата значимост, едва когато на 13.02. 2004 г. се случи нещастието с кораба “Хера”. Една наша информационна агенция, цитирайки чужда агенция съобщи, че край Босфора е потънал кораб с 20-членен български екипаж. Искрено се надявах да е станала някаква грешка и това в крайна сметка да не се потвърди. Съвсем умишлено забавих излъчването на тази ужасяваща новина с един час - до следващата емисия, когато получих вече потвърждение, както от други агенции, така и от наши източници. Едва в края на този фатален 13 февруари осъзнах какво бих предизвикал, в случай че информацията не се беше потвърдила, а аз вече я бях оповестил... За съжаление обаче всичко се оказа истина.

Точно на това място бих искал да споделя и своето удовлетворение, че в тежкия за Варна и България момент Радио Варна се оказа на нужната висота и доказа по един категоричен начин призванието си да бъде обществена медия. Имам предвид детайлното отразяване на спасителната операция и търсенето на всевъзможни коментари и мнения на специалисти относно причините за корабокрушението.

Много пъти съм влизал в спор с хора, които твърдят, че в такива моменти ние, журналистите, търсим сензацията и едва ли не спекулираме с болката на хората. Според тях си имало институции, от които се очаквали отговорите на появилите се въпроси, а журналистите не трябвало “да бъркат с пръст в раната”. Според мен обаче точно в тежки ситуации се проявява най-благородната и хуманна страна от нашата професия - като поставяме във фокуса на общественото внимание възможните версии и догадки, като търсим мнението на специалисти за евентуалните виновници за трагедията, ние всъщност провокираме отговорните държавни институции да направят всичко възможно с цел да не се допускат повече такива инциденти.

Актуален пример в това отношение е и случаят с осъдените на смърт в Либия наши медици. Нека сега си спомним до какво доведе мълчанието по този “толкова деликатен проблем”, както го наричаха, пък и сега продължават да го наричат правителствените източници. И аз искрено се надявам, че до издаването на тази книга, нашите медицински сестри ще са се върнали вече в България, а “либийският казус” ще е останал в историята - като пример за това, че мълчанието не винаги е злато.

В заключение бих искал да споделя, че едно от нещата в журналистическата професия, от които съм най-силно привлечен, е тъкмо възможността колосалната сила, наречена “четвърта власт”, да се използва в името на благородни и хуманни каузи.

Юни 2004
Варна

 

 

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.