Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
VI. РАДИОТРАДИЦИЯТА В АКЦЕНТИ
(1903-1934-1936-2007)

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Българското радио, ръководено от видния интелектуалец и обществен деец Сирак Скитник, осъществява първите си излъчвания извън София на 21.05.1936 г. едновременно от двете нови районни радиостанции във Варна и Стара Загора. За разлика от Стара Загора обаче радиото във Варна не е новост, а вече двегодишна любов, която варненци отстояват с цялата сила на своята гражданска енергия. В този смисъл естествената приемственост и уважението към традицията налагат открояването на онези значими за българската радиоистория факти, които са свързани с Варна, респективно с Радио Варна.

През 1903 г. основополагащата идея за радио в България визира възможността “да се инсталира първата българска безжична станция във Варна”, като по силата на договореност между руското и българското правителство проектът за радиомост между Варна и Севастопол е поръчан не на кой да е, а на един от откривателите на радиото, руския проф. Александър Попов. Определя се мястото на морската станция до с. Франга (дн. Каменар). Варненски адрес имат също първата корабна и първата брегова радиостанция в България. През 1911 г. на борда на крайцера “Надежда” започва да работи първата българска радиостанция, а през 1912 г. влиза в редовна експлоатация и споменатата вече радиостанция на север от Варна, до с. Франга. Тя “се открива за публична служба: за приемане и предание на телеграми от странство и България“, както е отбелязано в окръжно № 86/24024 до началниците на телеграфо-пощенските и железопътните станции в България. Документът според авторитетния изследовател на българската радиоистория проф. д-р Веселин Димитров бележи началото на гражданското радио в България. Очевидно за историографите никак не е трудно да определят Варна като “люлка на радиото в България”.

1934 г. Димитър Кулев - конструктор на първия предавател на Радио Варна

1934 г. Димитър Кулев - конструктор на първия предавател на Радио Варна

Великолепното начало продължават радиолюбителите начело с отличника по физика от Мъжката гимназия Димитър Кулев. Той излъчва и първото радиопредаване от дома си (ул.”Братя Миладинови” 74) на Бъдни вечер 1934 г. (стар стил), в което хор “Морски звуци” поздравява съгражданите си със специална програма. Така магията на радиото завладява умовете на всички, а целеустремените членове на Радиоклуб Варна преодоляват за няколко месеца какви ли не бюрократични и финансови препятствия, за да извикат на живот първото Радио Варна. То (забележете!) се финансира от обществени вноски, в него творят високообразовани личности, чиято мисионерска задача е да се приобщи морската столица към “чудото на века”, “...да се подигне Варна и България”, както и да се чуят български говор и музика от “нашите братя добруджанци, останали в пределите на Кралска Румъния след Ньойския договор”. Това радио, което по своя дух, съдържание и финансиране всъщност отговаря на постулатите за обществено радио, предопределя и обществената мисия, която Радио Варна следва без прекъсване през целия си път от 1934 г. до днес. Варненските архиви помнят само възторжени реакции от тържественото освещаване и откриване на Радио Варна на 09.12.1934 г. В присъствието на високопоставени държавни чиновници и на цялата културна общественост от зала “Съединение” (сега филиал на Драматичния театър) в ефира се излъчва концерт на живо, чиято многожанрова програма впечатлява и днес. Изпълнява се за пръв път и “Химн на Радио Варна” по текст на говорителя Г. Георгиев и музика на първия програмен ръководител, първенец на Загребската консерватория и един от първите български композитори Александър Кръстев. 70 години по-късно, химнът е възроден от Представителния духов оркестър на Военноморските сили на България чрез новия аранжимент на кап. втори ранг Мирослав Трифонов, диригент на оркестъра.

Както първото, така и второто радио във Варна използват честотата на средни вълни 235,1 м, дадена на Варна като регионална радиостанция на 15.01.1934 г. от Международната конференция в Люцерн, Швейцария. С въвеждането на монопол върху собствеността на предавателите, подготовката и разпространението на радиопрограми, държавното Радио Варна (21.05.1936 г.) измества любителското/общественото. Първоначално студиото му се помещава в централната пощенска палата, а в края на 50-те години се премества на бул. “Приморски” 22. Любопитен факт, свидетелстващ за приемственост, е, че първият ръководител на Радио Варна Александър Кръстев подкрепя с положителни рецензии в пресата начинанията на новия уредник Коста Тодоров - доктор по музика и философия, основател на Варненското филхармонично дружество, диригент на първия симфоничен концерт в България (02.06.1912).

Марш на Радио Варна

Марш на Радио Варна

 

1934 г. Ал. Кръстев - първият програмен ръководител на Радио Варна

1934 г. Ал. Кръстев - първият програмен ръководител на Радио Варна

Традицията начело на Радио Варна да застават високообразовани музиканти, продължават композиторът Светослав Обретенов, музиковедът Йордан Каранов и др. Неслучайно в продължение на десетилетия в Радио Варна се издирва и записва фолклорното богатство на Североизточна България, създават се оркестри и вокални групи, национална и международна известност придобиват народните певци и инструменталисти, които с гордост се наричат солисти на Радио Варна: Добра Савова, Величка Станева, Катя Петрова, Соня Кънчева, Димитър Стойков и още много други.

Радио Варна става родоначалник на радиотеатъра в България благодарение на един друг свой директор - Никола Колушки, първия български радиоговорител, влязъл в европейската “Книга на говорителите” (”Buch der Ansager”, Berlin, 1931). Никола Колушки е първият български радиодраматург и режисьор на радиопиеса, който поставя първата българска радиопиеса “Крилата помощ” на Ангел Каралийчев и Матвей Вълев по действителен случай, излъчена на 26.12.1938 г. в ефира на националната радиомрежа Радио Варна, Радио София и Радио Стара Загора. Събитието документира с рецензия големият български интелектуалец Петър Увалиев, тогава начинаещ критик.

1936 г. - Коста Тодоров, д-р по музика и философия, първият началник на Радио Варна

1936 г. - Коста Тодоров, д-р по музика и философия, първият началник на Радио Варна

В Радио Варна се говори за пръв път в България за предавания на чужди езици на заседание, състояло се на 17.01.1935 г., първите излъчвания следват през 1936 г., по-късно се установява уникалната традиция на Програмата за чуждестранните летовници по Българското Черноморско крайбрежие на 6 езика (1966-1990). В този смисъл Радио Варна е единственото регионално многопрограмно радио в България.

Школата на варненските радиоговорители има национално признание - Никола Колушки, Гинка Алатова, Емилия Димова, Ганчо Минчев (Българския Левитан), Владимир Апрелев, Константина Пеева, Дора Добрева, Здравко Георгиев, Ирина Косева. По повод 90-годишния юбилей на първата говорителка на Радио Варна Гинка Алатова-Капитанова на 16.07.2005 г., както и за нейния принос към развитието на българската култура, Българското национално радио я удостоява с юбилейния медал “Гласът на България - 70 години Българско национално радио”.

Срещите с достолепната дама, която все още рецитира любимите си поети в оригинал - Ламартин на френски и Яворов на български език, предизвикват възхищението ни и впечатляват с мъдростта на нейния дълъг и достоен живот.

В Радио Варна се създава първата българска радиосатира (1952) с първата звездна радиодвойка Цеца Лазарова и Петър Велчев като Чичо Илия и Стрина Мария, “командировани” по-късно и в Радио София.

Лекоатлетическата щафетна обиколка на Радио Варна на Трети март 1965 г. (43-то издание през 2006 г.) е една от традициите, с които Варна отбелязва историческите годишнини от освобождаването на България от османско владичество.

В Радио Варна работят много хора на перото - поети, писатели, преводачи като Иван Троянски, Петър Алипиев, Атанас Стоев, Веселина Цанкова, Петър Казаларски, Никола Радев, Николай Димитров, Панко Анчев и др.

Освен радиооркестъра, радиотеатъра, радиосатирата, предаванията на чужди езици, Радио Варна е свързано с още много първи неща в българската радиоистория: издава през 1955 г. свой вестник за Лудогорието “Щедра земя”, създава през 1972 г. втората електронна медия във Варна - телевизията, а след нея и първите си конкуренти - частните радиостанции, доколкото кадри на Радио Варна пренасят опита си в Радио Галатея (1992), Радио Канал Ком (1993) и т.н.

1982 г. Говорителите на Радио Варна

1982 г. Говорителите на Радио Варна
Отляво надясно - Гинка Алатова, Надежда Мерджанова, Константина Пеева, Емилия Димова, Дора Добрева, Ирина Косева, Недялка Милушева, Ганчо Минчев, Георги Муховски, Владимир Апрелев, Милка Маркова, арх. Белчо Белчев, Стефан Данаилов, Янко Беширов

Дълъг живот (1966-1993) има предаването на Радио Варна “Черноморско утро” - едно от първите в България информационно-музикални блокови предавания, представяно първоначално от говорители, анимирано след това от Жени Стоянова, Бистра Варнева, Елена Бангиева и др.

Журналистът Димитър Вълчев спечелва аудиторията със своето предаване “В средата на седмицата” (1980-1990), което разчупва канона на тоталния звукозапис и утвърждава живите форми на радиообщуване с висока интерактивност и актуална публицистика.

Радио Варна създава първото модерно бизнес предаване в националния радиоефир “Бизнес Интеграл” (1991-2000) с водещи Виолета Тончева, Ема Гилева и Здравко Буйнов, по-късно с Атанас Илиев и Галена Ковчазова, което инициира и първата у нас интерактивна рекламна радиоигра “Homo Ludens - Homo Business - Играйте с нас”, основана върху известната теория на Хьойзинха за познанието на “играещия човек”.

Съвместно с морската брегова радиостанция Варна Радио LZW радиото излъчва на къси вълни първото предаване за българските моряци в Световния океан “Здравей, море!” (1993-1996) с водеща Ирена Желева.

От 1994 г. Радио Варна е единствената регионална радиостанция на БНР, която подготвя своя самостоятелна 24-часова програма с информационно-музикален профил, новини на всеки кръгъл час и информационни бюлетини в 10 и в 18 ч. (ретранслира и обзорните информационните бюлетини на БНР в 7, 12, 19 и 24 ч.), излъчва музика от различни жанрове с предпочитание към модерните стилове.

Радио Варна организира девет издания (1996-2005) на единствения фолклорен фестивал на БНР - Международния музикален фестивал “Добруджа пее и танцува”, който се обръща към българското самосъзнание на сънародниците в чужбина.

От продукцията на Радио Варна популярност придобиват музикалните предавания “Поп-рок магазин” с Енчо Чакъров и Доно Цветков; “Неделна наздравица” с Енчо Чакъров, Даниела Иванова, Данчо Стоянов, Христо Николов; “Вечнозелените” с Енчо Чакъров и Данчо Стоянов; “Студио „Да” с Доно Цветков; публицистичните предавания “Позиция” и “Акценти” с Христо Гинев, Виолета Тончева, Даниела Иванова, Жоро Бекяров; нощните блокове на Георги Василев на вълните на програма “Хоризонт”; предаването за култура “Вечерен тромпет” със Светлана Вълкова, “Спорт плюс” с Румен Генов, фолклорното предаване “Съботна трапеза” с Христина Паскалева, “Кулата на приказките” с Вера Стойкова и Диана Цолевска (радиотеатър за деца) и др.

Като регионална радиостанция Радио Варна работи със сътрудници и кореспонденти в Добрич (Петранка Божкова), Бургас (Екатерина Капрова), Балчик (Албена Иванова), София (Виктория Петрова), Провадия (Жечка Маринова), Несебър (Максим Момчилов) и др., изгражда при необходимост студия в други населени места, разширява непрекъснато радиопредавателната си мрежа. Днес Радио Варна излъчва на различни честоти: 103,4 MHz FM за Варна, 98,2 MHz FM за Българското Черноморие, 88,7 MHz FM за Добрич, 88,5 MHz FM за Бургас, 88,9 MHz FM за Провадия, 774 kHz MW за Черноморието и Южна Украйна, 7300 kHz SW зимно време и 9300 kHz SW лятно време. Освен това Радио Варна се излъчва в реално време в интернет на адрес: http://www.radiovarna.com.

От 2006 г. се забелязва стремеж към разширяване на кръга от събеседници и гледни точки към обществено-политическите събития, като подчертано внимание се отделя на културната тематика - появяват се нови предавания като “Петият сезон” с Елица Виденова, “Камера! Музика!” с Елица Матеева; засилва се и присъствието на темата за евроинтеграцията на България в контекста на присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г.

От 27.12.1997 г. екипът на Радио Варна обитава модерната радиосграда на бул. “Приморски” 22, където за пръв път в БНР се въвежда автоматичната система за радиопроизводство Dalet, а през 2006 г. Радио Варна вече се насочва към новия вариант Dalet 5.1. Два студийни комплекса работят в 6-часов сменен технологичен режим; използват се няколко други студиа за звукозапис и постпродукция. От 2006 г. усилията се насочват към комплексно дооборудване на многофункционалното студио, чиято акустика предполага висококачествени професионални записи.

В Концертното студио се провеждат корпоративни и PR събития, чиято цел е да изграждат и утвърждават имиджа на Радио Варна както като регионална радиостанция на БНР с дългогодишни традиции, така и като културна институция, която внася свои акценти в обществено политическия и културния живот на региона. Радио Варна не само отразява, но и създава събития с публичен отзвук, съобразно обществените функции на медията. Оригиналният културен продукт включва “3 в 1” = културно събитие/предаване с публика + излъчване на честотите на Радио Варна/Radio Varna Online/многоканален цифров звукозапис + съпътстваща изложба. В първото подобно предаване Христина Паскалева възобновява традицията на радиоконцерта, събирайки на “Съботна трапеза” (11.02.2006 г.) почитателите на автентичия български фолклор. Концертът се посвещава на дългогодишния музикален редактор в Радио Варна Недялко Станев, свързал името си с издирването, записването, съхранението и разпространението на българска народна музика.

В Концертното студио се провеждат и заседанията на Обществения съвет на Радио Варна, в който членуват изтъкнати представители на варненската общественост. Чрез Обществения съвет екипът търси необходимата обратна връзка с различни свои публики, чието мнение служи за коректив на неговия радиопродукт.

Стремежите си за надграждане и модерен прочит на наследената дългогодишна радиотрадиция Радио Варна изразява с Традицията е модерна - слоган, който въвежда и в уебсайта на Радио Варна <http://www.radiovarna.com>. Първата интернет страница разработва през 2002 г. Виолета Тончева, уебдизайн и актуализация Пламен Михайлов. Последният обновен вариант е от 2006 г.: графичен дизайн Димитър Трайчев (”Студио Сталкер”), дигитални технологии Светла Захариева <http://ida.bg>; актуализацията, по идея на главния редактор, е дело на всички, които имат отношение към творческия продукт на медията.

Смисъла на традицията търсят и документалните студии на Виолета Тончева “Книга за Радио Варна. Традицията задължава...”, изд. Славена, 2004, и “Книга за Радио Варна. Традицията е модерна”, изд. “Славена”, 2007. Двете изследвания могат да бъдат намерени и в електронно издателство LiterNet <https://liternet.bg>.

Ген. директор на БНР Поля Станчева и проф. д-р Веселин Димитров; зад тях Еню Чакъров - директор на Радио Варна на премиерата на “Книга за Радио Варна. Традицията задължава...” на 07.05.2004 г.

Ген. директор на БНР Поля Станчева и проф. д-р Веселин Димитров; зад тях Еню Чакъров - директор на Радио Варна на премиерата на “Книга за Радио Варна. Традицията задължава...” на 07.05.2004 г.

 

Покана за откриването на Радио Варна, 09.12.1934 г.
Покана за 70 години на Радио Варна, 2004 г.
Покана за откриването на Радио Варна,
09.12.1934 г.
Покана за 70 години на Радио Варна, 2004 г.

 

 

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.