РАЗКАЗИ НА ЖИВО

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна

Нарекохме вестника на Радио Варна за Лудогорието “Щедра земя”

Пенко Пенков,
журналист в Радио Варна, 1952-1986

През 50-те години редакциите в Радио Варна бяха така изградени, че да бъдат в подкрепа на стопанския живот. Имаше икономическа, селскостопанска, младежка, културна, хумористична, музикална и други редакции. През 1955 г. аз бях редактор заедно с Ангел Петров в селскостопанската редакция. Тогава радиостанцията обхващаше голям район. Още не беше създадено Радио Шумен. Радио Варна предаваше за Русе, Разград, Търговище, Добрич, Силистра, Бургас... В тези големи градове имахме кореспонденти и не само в тях, но и в тогавашните околийски центрове.

По онова време, особено по време на жътвената кампания, се мобилизираха всички сили за прибиране на хляба. Добивите от всички култури неслучайно бяха двойно по-големи от сегашните. От декар се получаваха над 500 кг пшеница, а от отделни напоявани площи - по 700 кг царевица. Организираха се бригади. Журналисти от Радио Варна и от вестниците също оказваха помощ. По райони на машинно-тракторните станции през лятото се издаваха многотиражни вестници.

През 1955 г. на Радио Варна беше поръчано да издава вестник за МТС - Исперих, Завет и Две могили. Определени бяхме Ангел Петров и аз, а за помощник ни дадоха студента по журналистика Исак Бераха. В навечерието на жътвата пристигнахме в Исперих, където към нас се присъедини печатарят бай Петко. Директорът на Машинно-тракторната станция Боян Михнев - генерал от запаса, ни посрещна радушно и ни предостави на разположение един стар джип, с който да обикаляме района. Нарекохме вестника на Радио Варна за Лудогорието “Щедра земя” и започнахме да събираме дописници. Набрахме повече от 50 доброволни сътрудници. Вестникът се печаташе от печатната бригада “Дунав” и се разпространяваше в районите на Разград, Исперих, Кубрат и Две могили. Тиражът, доколкото си спомням, надхвърляше 3000.

Битовото ни уреждане беше сравнително добро за онова време. Хранехме се при кооператорите. Работехме по 15 часа на ден, а понякога спяхме и до вършачките на полето, заедно с всички останали. Това не ни притесняваше, а ни зареждаше със сили за следващия ден. Разбира се, бяхме млади.

В края на жътвената кампания хората, с които бяхме рамо до рамо, ни изпратиха с благодарност за това, че съвестно отразявахме тяхното нелеко всекидневие. Доскоро те нямаха никаква представа за журналистиката, а сега всяка сутрин с радост разгръщаха своя си вестник и виждаха в него не само имената на дописниците, виждаха своя труд и признанието за него. Беше хубаво! И друго!

Някои от сътрудниците, които за пръв път прописаха в нашия вестник, по-късно се оформиха като добри журналисти. Между тях бяха Борис Илиев от Свещари, Бончо Вачев от Исперих, Стоян Георгиев от Веселец. Закалката им беше във вестника на Радио Варна “Щедра земя”.

Декември 2003
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2004
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: Славена, 2004.