РАЗКАЗИ НА ЖИВО

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна

Неподвластно на времето

Николай Димитров,
1963-1972 - журналист в Радио Варна, редактор в редакция “Култура”,
главен редактор на програмата на чужди езици в Радио Варна,
главен редактор на Програмната редакция на БНР за “Хоризонт”, “Христо Ботев” и районните радиостанции,
1973-1976 - заместник-директор по културните въпроси в Българския културен център в Полша
1976-1983 - председател на Окръжния съвет за култура във Варна
1983 - директор на Радио Варна,
1984-1990 - директор на Радио-телевизионния център (РТЦ) - Варна

Песимистичните прогнози, че след триумфалното коронясване на синия екран обликът на радиото като водещ информационен фактор бързо ще помръкне, не се сбъднаха. Не ще е пресилено дори да се каже, че и днес то продължава да стои непоколебимо на върха със своите неоспорими бързина и всеобхватност, достъпност, демократичност и висок професионализъм. То непрекъснато ни държи в течение на най-важните събития, дава ни култура и естетическа наслада навсякъде, където се намираме - на работа, у дома, на път. Има и още една, твърде съществена причина радиото да е неотменна част от всекидневието ни и тя се нарича доверие. По много, исторически стекли се обстоятелства, в очите на така наречения “среден гражданин” думичката “преса” все още трудно се свързва с истината. “Вестниците лъжат” - ще чуете, колкото и преувеличено да е това, от всеки втори човек, но когато става дума за радиото, доверието не подлежи на съмнение. Може би защото радиото неизменно (и закономерно) се приема като глас на държавата, то е едновременно официоз, възпитател, източник на култура и знания, то е феномен с неотразимо хедонистично въздействие. Много вода изтече след експеримента на Орсън Уелс, който хвърли в ужас и умопомрачение цяла Америка, когато съобщи в ефира, че Ню Йорк е нападнат от марсианците. Дори и тогава с нищо не се промени всеобщата убеденост, че радиото (не става дума за накичените с това определение ерзаци от различни величини) винаги казва истината.

Когато през 1934 г. за първи път прозвуча гласът на Радио Варна, прозорливите осъзнаха, че стават съвременници на едно историческо събитие. Защото появилият се на бял свят институт само половин век след Освобождението отреди на черноморската метрополия почетно място сред водещите по своя духовен и икономически облик български градове. Радиото освен в средство за информация бързо се превърна и във високопрестижен културен институт, в притегателен център за писатели, музиканти, артисти и други представители на духовния живот. То създаде свои музикални състави, които популяризираха музикалния фолклор от района, в много радиотеатрални постановки, в предаванията за децата и за селото участваха изтъкнати имена от театралния, музикалния и литературния живот на града. Постоянно участие в радиопрограмите имаха актьорите Яким Михов, Илия Пенев, Катя Динева, Борис Луканов, Грациела Бъчварова, Стефан Самсиев, Данаил Мишев и много други. Незаличима диря в аналите на радиото оставиха като сътрудници и щатни служители отишлите си от нас писатели Петър Алипиев, Иван Троянски, Димитър Стойчев, Петър Казаларски. Голям е приносът на Атанас Мочуров-Сломер, Тихомир Йорданов, Петър Льочев, на композитора Арам Берберян, на редакторите Иван Тодоров и Иван Ставрев, на музикалните редактори Надежда Борисова, Марко Добрев, Пенка Манева, Кънчо Мошев, Ангел Истатков. Не можем да отминем ветераните, за които радиото се превърна в призвание и лична съдба и които му посветиха целия си живот - Георги Великов и Николай Драганов.

С това далеч не се изчерпват имената на личностите, благодарение на които Радио Варна естествено се превърна в своеобразно средище на интелектуалния живот в града и в Североизточна България. Да работиш в него или да му сътрудничиш, означаваше едновременно атестат за творчески възможности и граждански авторитет. И не можеше да бъде иначе при внушителната и изискваща високи умения и професионализъм дейност, която Радио Варна развиваше. Динамична и постоянно обогатяваща се програмна схема, безпрецедентни по брой и качество за районните радиостанции директни предавания от проявите на Международния музикален фестивал “Варненско лято”, фестивала “Златният Орфей”, от спортни и други събития, дори от увеселителни заведения в курортните комплекси, радиотеатрални постановки и нови предавания, появили се на бял свят във Варна преди София - това само по себе си изключваше всякакво повърхностно отношение, аматьорски импровизации и тъй често срещания в наши дни полупрофесионализъм.

Един от най-силно проповядваните професионални култове в Радио Варна беше този към българския език. Безкомпромисната езикова взискателност се проявяваше както в езиковата подготовка на всички текстове, така и в тяхното изпълнение пред микрофона. Смея да твърдя, че езиковата култура дори на музикалните редактори беше далеч по-висока, отколкото днес на много самоуверени журналисти от нароилите се всевъзможни радиостанции. Често най-вярното мерило за достоверност беше езикът на говорителите. Хората се стремяха да говорят така, както говореха Ганчо Минчев, Константина Пеева, Дора Добрева, Владимир Апрелев...

При всеки юбилей възкръсват много стари спомени - в човешките очи миналото винаги носи аромата на нещо красиво, но за жалост безвъзвратно отминало. Едва ли някога ще се промени изконното човешко вярване, че миналото е по-красиво от днешния ден. Колкото и да е вярно това, в 70-годишната история на Радио Варна някогашните дни сякаш живеят своя втори живот. Те придобиват плът и прероден образ чрез таланта на всички, които продължават старите традиции и ги облагородяват със своите обновителни сили. В Радио Варна нищо дори за миг не спира своето пътуване към мисълта и чувствата на хората. Тук всеки е оставил и оставя по нещо съкровено от себе си, което новите поколения не забравят, а отглеждат с преданост и любов. Защото без любов и най-красивите цветя бързо потъват в бурени.

Има нещо забележително и дълбоко символично в това, че през 1972 г. първите стъпки на варненската телевизия започнаха тук - в Голямото студио на Радио Варна, нарочно преоборудвано за целта. Поради липса на подготвени кадри ръководството на радиото се превърна и в ръководство на телевизията. Първите редактори в новосъздадената медия бяха радиожурналистите Боян Върбанов (ръководител на звеното), Стефан Янев и Друмка Христова. Така Радио Варна, както и цялото българско радио, след толкова паметни начинания в електронната журналистика, в духовния и обществено-политическия живот, стана родоначалник на варненския Радио-телевизионен център, като му преля от своята кръв за пълноценно съществуване години напред.

Ето защо в многоликия образ на Радио Варна виждаме не само електронната медия - то е другото име на приемствеността, част от духовната и нравствената ни същност, едно от красноречивите доказателства за силата на българския творчески дух.

Март 2004
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2004
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: Славена, 2004.