РАЗКАЗИ НА ЖИВО

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна

Интересни времена

Иван Тодоров, доктор на икономическите науки,
главен редактор на Програма за чуждестранните гости
на българското черноморско крайбрежие, Радио Варна, 1975-1983,
главен редактор “Информация и публицистика” на
Радио-телевизионен център - Варна, 1983-1987,
главен редактор на Радио Варна, 1987-1991

В Радио Варна започнах работа на 01.11.1975 г. като главен редактор на Програмата за чуждестранните гости по българското черноморско крайбрежие. Преди това бях работил 25 години във вестник “Народно дело”, където последната ми длъжност беше заместник-главен редактор. Завършил съм журналистика в СУ, “Икономика на строителството” в Икономическия университет и аспирантура по икономика на туризма с научна степен “кандидат на икономическите науки” (сега д-р по икономика).

В Програмата на чужди езици попаднах като в “небрано лозе”, защото преди това бях работил само като журналист-икономист. Ползвах горе-долу руски и английски език, но откровено казано, струваше ми се, че със скромните си знания изглеждам направо смешен, в сравнение с колегите от езиковите редакции, които наистина владееха до съвършенство съответния език. При това много от тях бяха опитни служители, макар и много по-млади от мен, с натрупан стаж в работата. Чувствах се някак безпомощен и потиснат, още повече, че бях изпратен в Радио Варна въпреки моето нежелание. Трябваше да уча нов занаят. И в този период ми помогнаха много директорът на радиостанцията Койчо Аврамов, с когото бяхме работили дълги години във в ”Народно дело”. Окуражаваха ме много завеждащата руската редакция Нина Кремньова, с която също бяхме заедно дълго време във вестника, и Николай Драганов, който беше създател на програмата за летовниците. С него се познавахме много добре от времето, когато заедно започвахме журналистиката. Разбира се, най-непосредствена помощ получавах от заместник-главния редактор Николай Желязков, който преди това е ръководил програмата. Провървя ми, че попаднах в колектив от добронамерени колеги, които всячески ми съдействаха. С добро чувство споменавам българките Венета Велинова, Виолета Тончева, Йорданка Калчева, Райна Стрефанова, Румяна Цанева, Ема Гилева и чужденките Барбара Свещарова (немкиня), Нелля Тенева (рускиня), Индра Димитрова (чехкиня), Данута Филчева и Луция Станкова (полякини). В този интернационален колектив работих 8 години, но ето че не мога да си спомня дори един случай (изключвам всекидневните спорове, забележки, критики), когато сме имали някакви сериозни вътрешни проблеми.

Винаги съм смятал, че главна задача на журналистиката е да дава информация, колкото може повече информация на своите читатели, слушатели и зрители. Това важи в още по-голяма степен за предаванията, адресирани към чуждестранните туристи. Защото освен да ползва слънцето и морето, попаднал в една непозната за него страна, чужденецът би желал да научи нещо повече за България, за бита, нравите, обичаите на нашия народ. Затова през цялото време съм настоявал, в рамките на определените от схемата часове, да се увеличи делът на информацията (в най-широкия смисъл на думата) за България, за сметка на коментарите и музиката. По онова време в Българското радио съществуваше един такъв закон, според който две трети от времето да бъде музика и една трета говор (текст). Тихомълком заобикаляхме това изискване, за да можем да поднесем на гостите повече материали за страната, в която са дошли да прекарат ваканцията си. Разширихме сътрудничеството с туристическите комплекси по цялото Черноморие, поддържахме контакти с представителите на чуждите фирми и това ни даваше възможност да “обърнем” информацията - предварително да съобщаваме кога, къде, какво могат да видят, да чуят, да посетят гостите на Черноморието. Защото никаква полза няма, ако съобщиш на туриста, че вчера е имало концерт, карнавал или състезание, които е можел да посети. Изобщо стремежът на всички ни беше да съдействаме колкото може повече за издигане престижа на България като туристическа дестинация.

При една от многото реорганизации в Българското радио и Българската телевизия през 1983 г. централно в София беше създаден Комитет за телевизия и радио (КТР). Във Варна бяха обединени местната радиостанция и съществуващият Телевизионен център в Радио-телевизионен център (РТЦ), който се оглавяваше от Николай Димитров. Под обща “шапка”, в съответствие с указанията на КТР бяха обособени и обединени три основни звена - Главна редакция “Информация и публицистика” и Главна редакция “ЛИК”, а Програмата на чужди езици запази своя статут на самостоятелна главна редакция. Аз бях преназначен за главен редактор на информацията и публицистиката. На практика трябваше да ръководя повече от две трети от общата дейност на РТЦ и поне два-три пъти всеки ден да преодолявам 5-километровото разстояние между сградите на радиото и телевизията. И това беше най-малкото от безбройните затруднения, които създаваше тази нова организация.

В съответствие с новата структура на РТЦ трябваше да се преустройва и работата в радиото и телевизията. В направлението “Информация и публицистика” работехме заедно с двамата заместник-главни редактори - Иван Ставрев, който изпълняваше основни функции в радиото, но имаше задължения и към телевизията, и Стефан Янев, който беше свързан повече с телевизионната продукция, но отговаряше и за информацията в радиото, и заедно с Митко Апостолов имаше грижата за спортните предавания. Останалата част от редакторите и репортерите, музикалните редактори, тонрежисьорите, техниците запазиха в общи линии своите предишни места, макар че и от тях се искаше да се интегрират със съответните редакции и отдели в телевизията.

Специално в радиото се постарахме да засилим и разнообразим информационните бюлетини, които се излъчваха сутрин и вечер. Там се беше установил един стереотип на работа, който нямаше нищо общо с истинската журналистическа информация. Спомням си, още в началото ми беше поднесен за параф един вечерен бюлетин. В него бяха включени две протоколни информации и девет абсолютно еднотипни информации за започването на пролетната сеитба на слънчоглед в различни стопанства от района. И нищо друго, което би заинтересувало слушателя. Колегите Русин Денев, Надежда Божкова, по-късно и Димитър Вълчев положиха много усилия, за да се внесат значителни подобрения в бюлетините. Възстановихме и преобразувахме основно и сутрешното блоково предаване “Черноморско утро”, което се излъчваше всеки ден отначало под ръководството на Стефан Грозев, а след това на Жени Христова. В него влязоха много “запалени” млади редактори и водещи - Бистра Варнева, Елена Бангиева, Ирена Желева, Мария Донева, както и Стефка Маринова, Румяна Паскова, Стоян Бобчев. В съответствие с утвърдената концепция на предаването те осигуряваха информация за всичко, което може да заинтересува слушателя - като се започне от извънредните влакове и самолети, промените в движението на междуселищния транспорт, състоянието на пътищата, мине се през новостите в строителството, туризма, търговията и се стигне до решенията на общинските и окръжните народни съвети по Южното и Северното крайбрежие. Разбира се, с предимство се ползваха и новините от морето - местонахождението на корабите на БМФ и Океански риболов, спасителните операции, замърсяването на водните пространства и т.н. Тези неща сега са всекидневие, но тогава упреците, че търсим само сензации и се занимаваме с дребни неща, а не обръщаме достатъчно внимание на “най-важните въпроси в окръга” (разбирай дейността на ОК на БКП), не бяха съвсем безобидни. Сериозни промени извършиха в своите предавания и морско-туристическата редакция, ръководена от Иван Пенев, икономическата с Любен Василев, обществено-политическата, в която Христо Рачев работеше с двете млади колежки Татяна Младенова и Любомира Миткова.

През 1987 г. след реорганизацията на административно-стопанското деление на страната някои от големите управници в София най-после загря, че радиото си е радио, а телевизията си е телевизия и всички напъни да се получи някаква симбиоза между тях са напразни. Последва разделянето на двете институции, а малко по-късно прекрати своето съществуване и самият РТЦ. Тогава аз преминах само в радиото, в което бяха обединени програмата на български език и предаванията на чужди езици.

След 10 ноември 1989 г. както навсякъде, така и в Радио Варна, започнаха коренни промени, включително в съдържанието на предаванията. Те трябваше да се очистят от бремето на идеологическия товар, който съпътстваше всички средства за масово осведомяване, да се отворят към изискванията на прохождащата демокрация. Тогава към Радио Варна се насочиха изведнъж ръководители и представители на възникващите една след друга партии и организации. Трудно беше да се устоява на този стихиен натиск, защото наред с хората, които имаше какво да кажат и можеха да го кажат, към микрофона на радиото се устремиха и такива, които преследваха свои користни цели или търсеха някаква самоизява. Трябваше внимателно да се отделя зърното от плявата, а това не беше никак лесно. В едно обаче бяхме единодушни - не бива да допуснем в ефира да се чуват нецензурни ругатни, непристойни лични нападки и необосновани обвинения и обиди. А мераклии за това имаше много. По този въпрос се бях разбрал предварително с председателката на СДС Марлена Ливиу, с ръководителите на “Подкрепа” и някои партии.

Спомням си един ден през лятото на 1990 г., когато ми се обади кметът на града Георги Паспалев, че в 14 ч трябва да се явя в грандхотел “Черно море” на важна среща. Оказахме се един до друг с колегата Боян Върбанов от телевизията и с главния редактор на “Народно дело” Славчо Апостолов. Имаше и няколко души, непознати за мен, които поискаха “да кажем истината”. Особено активна беше съпругата на един служител от “В и К”, който беше обявил гладна стачка срещу своите ръководители. Попитах я: “Истината за какво искате да узнаете?” Не ми отговори, но продължи да настоява за “цялата истина”. Накрая се разбра, че не сме дали възможност на съпруга да говори по радиото. Повече от час тези хора настояваха да научат “истината” и за вестника, и за телевизията, без да кажат какво точно искат от нас.

И още един ярък случай си спомням. През зимата на 1990-1991 г. пред сградата на радиото някой беше организирал митинг на учителите от града. На площадката между тогавашната сграда на Радио Варна и ФКЦ се бяха събрали неколкостотин души и всички се надвикваха така, че не можеше нищо да се разбере. Излязох на площадката на външното стълбище и с ръкомахания помолих за тишина, за да чуем за какво става дума. Нищо не излезе от моите напъни. Тогава един от ръководителите им, мой стар познат, колега на съпругата ми, дойде и ми обясни, че искат да ги включим в програма “Хоризонт”, за да прочетат някаква своя декларация. Казах му, че технически е невъзможно ние да се включим директно в “Хоризонт” без тяхно съгласие и съдействие. С мегафон в ръка ръководителят на митинга обясни, че не сме в състояние да изпълним тяхното искане. Последва мощно заканително “Ууу!” и освиркване. След това мегафона взе колегата Христо Рачев и повтори същото, което бях казал. Пак изригна “Ууу!”. Извикахме главния инженер Никола Трифонов, който разчиташе на това, че сред множеството се намират и учители, които разбират от комутации. Сред общата шумотевица и той се опита да обясни подробно защо не можем да се включим в “Хоризонт” - насреща пак “Ууу!”, “Долу!”, освиркване. Най-после пуснахме три особено напористи млади учителки при секретарката, която ги свърза с програмния отдел на “Хоризонт”, откъдето също им отказаха. След близо час надвикване и освиркване, участниците в митинга се оттеглиха към центъра на града.

Не беше спокойно и в самото радио. Имаше хора, които с пълно право негодуваха срещу установения дотогава ред и настояваха за пълна свобода на словото, за промени в съдържанието на радиопредаванията, за очистване на материалите от идеологическите догми и шаблони, за незабавна отмяна на съществуващите забрани да бъдат излъчвани музикалните произведения на някои автори и изпълнители. Имаше и хора, които започнаха свободно да изразяват своята привързаност към една или друга партия или движение. Особено активни в това отношение бяха две млади момчета, които за съжаление починаха твърде рано. Наред с КНСБ се създаде и секция на КТ “Подкрепа”. Разбира се, имаше и хора, които искаха да ловят риба в мътна вода. Намериха се членове на БКП, които веднага заявиха, че такава партия не им е нужна и побързаха да се откажат или да “замразят” членството си в нея, с прозрачната цел да изпъкнат като много страдали борци за демокрация, насила принудени да членуват в БКП. При тази пъстра картина често се изостряха и страстите в колектива. Не бяха рядко разгорещените спорове дори по дребни поводи на многобройните събрания, седмичните програмни съвети, заседанията на дирекционния съвет и навсякъде аз трябваше да играя ролята на балансьор. За щастие до сериозно разцепление, което да се отрази върху работата ни и върху излъчването на програмата, не се стигна.

Някакви преки атаки срещу мен като ръководител на радиото не е имало. Специална комисия, излъчена от конгреса на Съюза на българските журналисти, ме беше признала за журналист, който е бил подложен на репресии, преди идването ми в радиото. Предстоеше ми и пенсиониране. И това още повече ме задължаваше да опазя своите убеждения и професионални задължения. И мисля, че успявах да съдействам за запазване на колегиалността и взаимното уважение в колектива. През юни 1991 г. навърших пенсионна възраст, излязох в годишен отпуск и изпратих до генералния директор на БНР Александър Владков молба за освобождаване от длъжност поради пенсиониране.

Януари 2004
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2004
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: Славена, 2004.