Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РАЗКАЗИ НА ЖИВО

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна

Излъчвахме джаз с Лени Вълкова директно от бар “Астория”

Хачо Бояджиев,
сътрудник в Радио Варна, 1947,
генерален директор на БНТ 1993-1995

Хачо БояджиевПрез лятото на 1947 г. бях изпратен в Радио Варна на бригадирски стаж по поръка на Новопазарска околия. Аз съм си малко варненец - родителите ми са от Варна, така че живеех между Варна и Нови пазар. Задачата ми беше да подготвям седмично по едно младежко предаване за бригадирското движение, което тогава беше актуално. Предаването, с времетраене 50 минути, представляваше монтаж от текст и музика.

Директор на Радио Варна беше един голям български музикант - Йордан Каранов, който по-късно стана директор на Концертна дирекция и преподавател в Музикалното училище. Съставът обхващаше 25 души с охраната заедно. Радио Варна излъчваше собствени емисии сутрин около един час, по обяд около половин час и вечер около час, като вечерните предавания включваха новини на турски език. Щатната говорителка, казваше се Надие, ги превеждаше и четеше.

Най-яркият ми спомен се отнася за едно дежурство в събота вечер. Тук трябва да уточня, че на мястото на Фестивалния и конгресен център бяха разположени някакви бараки, химическо чистене и бар “Астория”. В него свиреше оркестърът на Овчаров със солистка Лени Вълкова - известна джазпевица. И така - бях дежурен, заедно със звукооператора Борислав Пиперков. Много се привързах към този човек, който ми остана за дълго време добър приятел. След Радио Варна той отиде на работа в предавателите, където мисля, че се пенсионира. Той ме научи как да ловя гаджета, да плувам и да греба. По това време имаше в Радио Варна една невероятно хубава говорителка - Емилия Димова, която пееше и в операта.

Но да се върна към онази фатална събота, когато хората много ми се довериха - все пак съм бил само на 16 години. След като мина онази част от програмата, която Радио Варна подготвяше самостоятелно - някъде докъм 7 ч вечерта, трябваше да включим Радио София и да препредаваме тамошната програма до 22,30 ч. Музикалният редактор Цветанов ни беше оставил 5 - 6 големи грамофонни плочи на 33 оборота с класическа музика - за всеки случай, ако стане нещо с радиофоничния канал И не щеш ли, радиофоничният канал, който минаваше през Велико Търново, се повреди. Ние разполагахме със стар лампов апарат, марка “Blaupunkt”, 6+1 лампа. Започнахме да се настройваме на Радио София, но връзката беше толкова лоша, че в ефира се чуваха само гръмотевици. Разбрахме, че няма да можем да препредаваме Радио София и минахме на резервния вариант - плочи. Те обаче бяха с времетраене около час и половина, така че до 22,30 ч ни оставаше горе-долу още толкова. С какво да запълним оставащото време? Напразно търсих Каранов, Цветанов, нямаше го и шефът на новините Ковачев, който току-що беше дошъл в Радио Варна от Областния комитет на партията. И тогава питам Борислав: “Абе, Бориславе, имаш ли един микрофон с дълъг кабел, ей така да го прехвърлим през улицата до бар “Астория” и да включим Лени Вълкова?” Борислав се съгласи, съгласи се и Овчаров, така че прехвърлихме един голям “Neumann” и за около час излъчвахме джаз с Лени Вълкова директно от бар “Астория”.

Ефектът от тези наши съботни занимания бе голям скандал в понеделник. В радиото позвънили от Областния комитет на партията и се възмутили как си позволявало това момче да излъчва джаз, това си било чиста проба идеологическа диверсия и т.н. Единствен Ковачев ме защити: “Ама чакайте, да се разберем, какво искате от това момче? Той просто е нямал друг избор. Търсил ни по телефона, за да ни попита какво да прави, но не ни намерил. Всъщност той е спасил програмата, а вие - вместо да го похвалите за реакцията - искате да го наказвате. Още повече че той не е служител на Радио Варна, а само кара стажа си при нас.”

Така приключи този случай.

Спомням си още, че тогава Радио Варна излъчваше на средни вълни, а предавателят имаше мощност само 5 киловата. Звукозаписната техника също не беше кой знае каква. Използваше се огромен стар магнетофон “Telefunken”, тежащ около 40 кг. Понякога се налагаше, макар и рядко, да го пренасят. Въпреки тези технически несъвършенства редовно се правеха записи на народна музика. Радио Варна си имаше собствен щатен фолклорен оркестър с певци и певици, които два пъти седмично излъчваха програма на живо.

Какво друго. Служители на Радио София идваха, хранеха се в стола, който се намираше в приземния етаж до фонотеката и беше много добър. През лятото тук почиваше дори и Веселин Ханчев, по това време главен редактор на литературните предавания на Радио София.

Всяка събота Радио Варна включваше пряко операта във Варна и правеше преки предавания. Макар и само с 2 микрофона, но се предаваше. В онези години операта беше изключително на мода. Беше популярно да се ходи на опера и хората препълваха залата. Популярни бяха баритонът Събчо Събев - директор на Варненската опера, баритонът Рамаданов и др. Аз също

обичах операта и редовно посещавах спектаклите с един приятел. Той обаче винаги закъсняваше и идваше някъде след първото действие. Предложих, който закъснее оттук нататък, да плаща бутилка шампанско. Аз не пиех - бях само 16-годишен, но въпросът не беше в пиенето, а в идеята. И какво става. Случайно минавам в 6 без 15 покрай операта и гледам - моят приятел вече стои там. А представленията започваха чак в 7 ч. Отивам при него и го питам: “Ти какво правиш тук, още е 6 без 15?” А той ми отговаря: “ Е да де, ама дойдох по-рано, за да не закъснея.”

След варненското лято се прибрах в Нови пазар, където завърших гимназия. Тъй като не ме приеха в университета, станах говорител в местния радиовъзел.

Правех разни репортажи, които записвах на магнетофон и изпращах в Радио Варна, за да ги включат в новините. Може да се каже, че бях първият кореспондент на Радио Варна от Нови пазар. При това - понеже не разполагах с микрофон - направих едно изобретение и измислих как да използвам телефонни уредби за целта. Настроих три говорителчета за обратна връзка, поставих ги на музикални столчета и готово. Нямаше микрофони по онова време.

Това са спомените ми, свързани с Радио Варна. По-късно, когато работех вече в телевизията, имах, разбира се, и други взаимоотношения, но те вече се отнасяха до Радио-телевизионния център - Варна. Искам да отбележа, че това беше един изключително добър период, в който бюджетът се разпределяше спрямо условията, хората имаха възможност да се развиват, разкриха се и много нови електронни медии в страната, а Варна говореше освен на български и на чужди езици както по радиото, така и по телевизията.

Януари 2004
София

 

 

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2004
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: Славена, 2004.