ПО СЛЕДИТЕ НА ДУХА ИЛИ КАК ДА МИСЛИМ ИСТОРИЯТА

Виолета Тончева

web

"Гръцката махала Вароша - духът на древна Варна" е книга, която се отнася към историята на Варна, съотнася се към историята на България, нo най-вече се отнася към начина, по който ние - днешните българи, би било добре да възприемаме миналото си. Не само като факти, подредени в задължителната хронологична редица, а като континуум на духа. Защото, само когато бъде разбрано и изживяно по този начин, времето наистина върви напред. Към по-висока култура и по-висша цивилизация.

Тезата е предпоставена спрямо онази философска теза за историята, която учи, че никой не се учи от историята. А дали става дума за утвърждаване или отхвърляне, за друга гледна точка или за нов прочит на казаното от древните? Може би от всичко това по-малко. Във всеки случай имаме едно произведение, което надгражда и обогатява съвременната историография и историческа публицистика. Особено като се има предвид, че все още не съществува цялостно академично проучване върху историческото развитие на Варна - град, превалил вече половината от второто си хилядолетие. Губят се нишките на приемствеността, не на последно място, и заради изнесените немалко градски архиви извън България от представители на различни етноси, напускали града - било то като победители, победени или емигранти. Издирвателската дейност в тази посока все още очаква своята дългосрочна държавна и институционална подкрепа.

В този продължаващ сюжет проф. дин Румяна Михнева и доц. д-р Людмила Стоянова проявяват ангажираността си на експерти по история и история на литературата, като събират, обновяват, обогатяват и интерпретират разпиления пъзел в контекста на неговата цялост. С академична прецизност, изследователска амбиция, но и с любов към родния град, което е съществена подробност, историкът и филологът изследват в него пресечните точки между културите на Тракия, Елада и Рим. По следите на времето тръгват с тракийските войни - кробизите през 572 г. пр.Хр., пребивават с очевидно удоволствие в основания през 6. век пр.Хр. от гръцки колонисти класически полис Одесос, който процъфтява и в периода на Римската империя. С величествени терми - най-големите, разкрити на Балканите. Благословеното с прекрасна природа място ще остане в центъра на историческите събития през всички следващи епохи. Него ще избере и Хан Аспарух от великия род Дуло, за да основе през 681 г. българската държава. Някъде тогава Оdеssus (етим. според някои тълкуватели, свързан с почитанието към великия цар-мореплавател Одисей, както и с топонима за Водния град) ще започе да се именува Варна (от слав. черен). По-нататък, през Средновековието, Цар Калоян ще го отвоюва от Византия, за да го присъедини окончателно към България. Ще последва османското владичество... И т.н., и т.н., чак до днес.

Цялото това пътешествие авторите изминават в едно сравнително неголямо място - Гръцката махала Варош (или Варуш), с основанието, че тук е било ядрото, както на античния Одесос и на средновековния български град, така и на османската крепост и на родената в края на 19. век модерна Варна. Иначе наименованието на Гръцката махала е останало в паметта на съвременния град само като географски ориентир, навяващ може би известна носталгия.

А за вечния космополитен дух, за превъплъщенията на този географски кръстопът и за откритостта му към широкия свят, свидетелства добре известният на историците артефакт от 1853 г., изведен логично в самото начало на книгата. В двора на варненеца Хаджи Аракелоглу Месроп изравят мраморна плоча, чийто надпис удостоверява на гръцки и латински език, че: "По времето на императора Цезара Тита Елия Адриана Антонина благочестиви, велики архиерей отец на отечеството, в града на одисеяните е вкарана вода чрез водопровод благодарение на предвидливия Тит Витрасий Полион, представител на императора и военачалник."¹

Разчитането на епиграфа преобръща дотогавашната представа на историците, че наследник на древния Одесос е друго черноморско селище - Одеса и позволява на Варна най-сетне да влезе в законно владение на собственото си минало. Съдбата пък пожелава в случая с изясняването да бъде замесен не друг, а известният варненски търговец Параскева Николау, който натрупва богатството си в Одеса, но дарява църква и болница на родния си град Варна...

Книгата, структурирана в две части с подраздели, с богат илюстративен материал, носи подчертано енциклопедичен характер в стила на модерните автори на подобни четива - исторически коректно, но максимално синтезирано; образно, но винаги в сравнителен аспект, отчитащ съотношението между локалното и глобалното. В първата част "Градът в пространствата на историята" Людмила Стоянова проследява историята на Варна в 7 глави: "Гръцкият полис", "Римският град", "Варна през средните векове", "Варна при османците", "Градът на прага на модерността", "Следосвобожденското прераждане - нашата Варна", "Градът през отминалия век".

Втората част "Махалата - местата на паметта" води читателя по четири маршрута: "Улиците, портите, площадите, чешмите и къщите на Вароша" (I м.), "Античните паметници, храмовете и музеите в Гръцката махала" (II м.), "Чужденци и дипломати в спомените на града" (III м.) и "Градината и градът" (IV м.), в които духът на Варна и варненци буквално възкръсва пред очите ни. Улиците, по които се движим, и къщите, които обитаваме, оживяват с предишния си живот, възвръщат избледнели предназначения и смисли, придобиват патиниран характер и емоционална плътност. Чувстваш се като на среща със самия себе си, на която се разкриват един след друг непознати информационни пластове от собствената ти същност. Познавателно и препоръчително във всеки един смисъл преживяване.

Автор на встъпителните "Въпроси и отговори" и на Първи, Втори и Трети маршрут е проф. дин Румяна Михнева, автор на Първа част и Четвърти маршрут е доц. д-р Людмила Стоянова. Двете си поделят сюжетите, заради необходимата прегледност, но всъщност изграждат едно общо компактно и органично повествование, в което се състои и едно от достойнствата на книгата. Те избират дедуктивния подход, за да водят читателя от общото към единичното, като постепенно разкрепостяват и раздробяват знанието за миналото, навлизат в детайли, реконструират образи и ситуации, внасят емоционалност и напрежение. При това черпят, съпоставят или противопоставят информация от много и различни източници - не само исторически, но и литературни. Неслучайно в това епистоларно приключение по следите на духа участват един историк и един филолог. И двамата равностойни - поотделно, всяка на нивото на своята научна специалност, и заедно - като сладкодумни разказвачки на истории, чиито слог се лее с лекота. Алюзията за Шехеразада? Но да, разбира се. Какво пречи Шехеразада да е хабилитирана личност с научни титли? Нали днес манифестираме привързаността си към интердисциплинарния и интерактивния подходи в името на една нова, модерна синкретичност - както на науката, така и на нейното споделяне с една по-широка от квалифицираната, с масовата аудитория.

Ето го следващото достойнство на книгата. И то е търсено. В авторовия коментар по този повод се обяснява, че книгата "не е туристически пътеводител, макар че може да служи за такъв, не е и традиционно научно изследване, макар да отразява познатото на историците до момента..., а е по-скоро опит за една историческа география или... една научна импресия за миналото".

"Гръцката махала Вароша - духът на древна Варна" оправдава напълно присъствието си в поредицата "Културни маршрути по българското Черноморие". Нещо повече. Показва как трябва да се пишат подобни книги и как да се прави културен туризъм според изискванията на глобалния пътешественик, взискателния турист, който обикаля планетата, знае много за нея и е трудно да бъде изненадан с нещо непознато. В този смисъл, ако homo touristicus не познава миналото на Варна, то книги като тази лесно могат да помогнат, превръщайки недостатъка в предимство. Ако Държавната агенция по туризъм или поне някои от многобройните туроператори, предлагащи среща с българската история, се заинтересуват от тази книга, няма да сбъркат. Както и издателствата, които се занимават с преводи на английски, немски, руски.

От друга страна, Варна, за да оправдае кандидатурата си за културна столица на Европа през 2019 г., се нуждае точно от такива книги като "Гръцката махала Вароша - духът на древна Варна". Книги с документална стойност, изследователски принос и увлекателен разказ за миналото, които освежават историческата памет, добавят нови знания, запълват празноти, акцентират върху приемствеността, толерират мултиетническите и мултикултурните практики. В този смисъл произведението на проф. дин Румяна Михнева и доц. д-р Людмила Стоянова отрича досадните български комплексарски и компенсаторни механизми за набавяне на национално достойнство и генерира не регионално, не шовинистично, а естествено национално самочувствие. Самочувствие на наследници и носители на духа на историята. Защото тя, както сочи недвусмислено и заглавието, не се пише от фактите. А от хората, които ги създават. Като превеждат енергията на духа на езика на материята.

БЕЛЕЖКИ

1. "Imp. Caesera T. Aelio Hadriano Antonio P.P.M.P.V. civitas Odessitanorum Aquam novo induxit kurante T. Vitrasio. Pollione Legato Ac. Duce." (лат.). [обратно]

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.09.2008, № 9 (106)