Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗАЩО ЧЕСТНАТА КЪЩА, СЪЩО КАТО ЧЕСТНИЯ ЧОВЕК, ТРЯБВА ДА Е ПОСЛЕДОВАТЕЛНА И СМИСЛЕНА

Виолета Тончева

web

Виолета Тончева за изложбата на Павел Койчев “Къщите, лятото, морето... една идея за ваканционно селище”, осъществена със специалното участие на художник-фотографа Иво Хаджимишев, в Дома на архитекта, с която Галерия САБ - Варна участва в Международния фестивал на визуалните изкуства “Август в изкуството” 2006.

Плакат за изложбата на Павел Койчев, Варна, 2006Едва ли има по-добро място за тази експозиция от възрожденската къща, която предлага най-естествена отправна точка за философско-артистичното пътешествие на Павел Койчев във времето. Неговите изящни и вдъхновяващи къщи, изградени с естествени материали, обработени на ръка, точно пресъздават строителни методи от миналото, но не се отказват и от цивилизационните удобства. На съвременен архитектурен език, те биха могли да се охарактеризират като реализирани обекти, макар че материалността им е привидна. Защото, както е с всички големи произведения на изкуството, къщите на Павел Койчев пренасят послание. То върви от миналото към бъдещето, отправяйки предупреждение към настоящето: "Този проект е реакция на съвременното бягство от естественото”. “Най-съкровените неща - обиталищата ни, местата, на които спим, това, което обличаме - са винаги от естествени материали. Затова и създадох тези къщи като защита срещу всичко изкуствено и подправено", казва Павел Койчев. Логиката на концепта се основава върху презумпцията за градеж, населяван и обитаван от такива духовни строителни материали като морал, може би дълг към природата, към изкуството, в крайна сметка към себе си...

Последното е иманентна част от световъзприятието на Павел Койчев и обяснява пределно ясно защо творчеството му е толкова оригинално: “Там, където вървят всичките, ти не бива да вървиш. Можеш като гражданин, като човек да си абсолютно дисциплиниран. Но в духовната сфера си длъжен да се чувстваш свободен. А това става само когато се съпротивляваш. Спасението е там”.

В тези думи е самият и целият Павел Койчев.

Павел Койчев обаче не знае, че неговото кредо поразително съвпада с кредото на архитект Хауърд Роурк - изключително талантливия и също толкова последователен в схващанията си за творчеството герой на Алиса Розенбаум. С художествения псевдоним Айн Ранд, тя създава книги, които поставят началото на литературни течения и оформят манталитета на цели поколения интелектуалци - не само в Америка. И не само тогава. И какво от това, че между Хауърд Роурк и Павел Койчев лежат няколко десетилетия. Десетилетията са имагинерни и нямат никакво значение, защото двамата - литературната и реалната личност - всъщност живеят в едно и също духовно време. Заради този паралел (и с нескривано удоволствие) подарявам на Павел Койчев цитати от преведения неотдавна на български език роман “Изворът” на Айн Ранд. Сигурна съм, че в тях той ще познае себе си:

“Обясни как оживява идеята във всяко същество или творение. Обясни също защо, ако и най-малка частица измени на тази идея, съществото или творението умира... Честната къща, също като честния човек, трябва да е последователна и смислена... Естетиката се определя от начина на съграждането и подчертава принципа, на който е изградена къщата... Къща, съградена според вътрешната й логика. Другите къщи са построени, за да впечатляват. Логиката, която определя твоята къща, е вътре в къщата... Всяка частица от къщата съществува, защото тя има нужда от нея... Искам къща, която да обикна, къща, която да е важна за мен... Когато заживея в тази къща, ще поведа нов живот и дори най-обикновените неща, които върша във всекидневието, ще придобият някаква почтеност или достойнство. Не се учудвай, ако ти кажа, че ще живея в хармония с тази къща... Повечето хора строят така, както живеят - рутинно, без осмисляне, според случайността. Но има и малцина, които си дават сметка, че къщата е истински символ... Всички ние живеем в собствените си мисли и съществуването е опит да претворим този живот във физическата действителност, да го изразим с движение и форма. Къщата е проявление на нашия живот...”. Последен поразителен паралел между архитект Хауърд Роурк: ”Не мога да правя нещата половинчато” и Павел Койчев: “Просто не мога да не го направя”.

Точно по този механизъм на разсъждения и в контрапункт на заобикалящата архитектурна чалга, Павел Койчев извисява своите къщи/обиталища в пространството. Извисява ги като една изящна и красива идея, която... може да уловим, а може би не...

Все пак, би било прекрасно, ако я уловим... Сякаш репликира на това място художник-фотографът Иво Хаджимишев, чийто огромни панорамни пейзажи - два дигитални принта на пощадени (все още) от урбанистичната инвазия кътчета на българското черноморско крайбрежие (като енигматичния Камен бряг например) дописват въздействието на целия проект в един хармоничен диалог.

Очевидно Павел Койчев и Иво Хаджимишев очакват в диалога им да се включат и други. Докато все още има надежда... за Природното и Човешкото, ако използваме мотото на тазгодишното издание на “Август в изкуството”. И за да избегнем прогнозата на именития морски изследовател Жак-Ив Кусто, според която човекът може би ще се окаже единственото същество на земята, изгубило инстинкта си за самосъхранение.

15.08.2006, Варна

 

 

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.08.2006, № 8 (81)