СЛОВЕСНА ИНСТАЛАЦИЯ С УЧАСТИЕТО НА ХУДОЖНИК

Виолета Тончева

web

За Христо Кърджилов - един от най-харесваните български художници, отличен с престижни награди от почти всички международни биеналета и триеналета на графиката, беше важно да представи първата си белетристична книга в Градската художествена галерия на Варна. Защото тъкмо тук той е удостоен с най-високите награди и на Международното биенале на графиката във Варна - Първата награда през 1995 г. и Голямата награда през 1997 г.

Роден е в София през 1952 г., завършва Художествената академия "Николай Павлович", специалност "Илюстрация и оформление на книгата", до 1982 г. работи предимно в областта на илюстрацията и оформянето на книгата, оттогава до днес предпочита графиката, акварела и рисунката. Освен суха игла, която е основен технически похват в неговите произведения, има и графични серии, изпълнени в литография и сериграфия. След 1984 г. участва активно в изявите на българската изобразителна култура у нас и в чужбина. От самостоятелните му изложби, които го завеждат чак до Япония, три са с варненски адрес...

Творчеството на Христо Кърджилов е познато на ценителите от груповите изложби в Португалия, Швейцария, Мароко, Белгия, Франция, Япония, Италия до най-престижните графични ТРИЕНАЛЕТА - в Индия, Полша, Норвегия, България, Япония, както и в БИЕНАЛЕТАТА - в Италия, Франция, Испания, Югославия, Словения, Унгария, Германия.

Верен на стила си непрекъснато да прави нещо ново, Христо Кърджилов - след ноемврийската си изложба през 2006 г. с гравюри, акварел и гваш в Българския културен център в Париж, през март 2007 г. поднесе една наистина голяма изненада на своите почитатели - двойна премиера: изложба графика в галерия-книжарница "София Прес" и премиера на белетристичната си дебютна книга "Котки в квартал Страх". След като стана Книга на месец март 2007 г. в Radio France Internationale, на 1 юни 2007 г. се състоя и нейната премиера във Варна.

Най-лесният разговор с Христо Кърджилов естествено насочва към художествения изказ в различни области на изобразителното изкуство. Сравнението между тях обяснява и предпочитанията на художника към дадена техника. "Ако за живописеца няма значение как е изградена една форма, какви са детайлите, то е защото той залага на експресивното възприятие. Обратно - графикът започва не от общото, а от частното, от точката като основна единица. Ако живописецът съзерцава интуитивно, то графикът култивира у себе си наблюдателност, която сама извежда интуицията на повърхността. Графикът е проницателен наблюдател и дисциплиниран творец, който може да достигне до желания резултат, само следвайки задължителните етапи на технологията", убеден е Христо Кърджилов.

Трудоемко и сложно едновременно, графичното изкуство изисква едно по-различно артистично вчувстване в природата на нещата. В този смисъл то е занимание само за хора, търсещи в сферата на духа високи естетически и философски категории. Тук някъде се намират и световете, които обитава художникът Христо Кърджилов. Тук някъде Христо Кърджилов се изправя срещу самия себе си. Художникът Христо Кърджилов срещу белетриста Христо Кърджилов.

Но, когато познаваш творчеството на първия и се задълбочиш в литературния дебют на втория, веднага ще установиш - вторият не отрича антагонистично първия. Което обаче не означава, че не му противоречи. Така или иначе, вторият е необходимото продължение от същността на първия. На художника, достигнал в интерпретацията на смислите до такова равнище, че едното изкуство - изобразителното, вече не му е достатъчно. И той посяга към изразните средства на друго изкуство - словесното. Получава се нещо качествено ново - един подчертано естетски експеримент - една словесна инсталация с участието на художник.

В нея художникът задава въпроси на белетриста, белетристът отговаря/оборва/опонира на художника, след това двамата изповядват гледните си точки (понякога разнопосочни, понякога не съвсем), докато завържат с общи усилия някоя доволно сложна интрига. Кадрирана като комикс, тя следва пикселите при насищане на образите - подобно на компютърната анимация, съдържа елементи от fantasy, градира напрежението и разследва пластовете/подмолите на мисълта по правилата на psycho-thriller-a, някъде на границата дори на horror-внушението, без да забравяме real fiction - жанра, който се движи между реалните факти и тяхното художествено пресъздаване. Този микс от подходи и прочити днес е изключително актуален, защото изобразява/изразява, както автономността и разкрепостеността на личността, така и повишената взискателност на писателя/читателя/съвременника към интелектуалното четиво. От Междузвездни войни до Матрицата, от Джон Толкин и Джоан Роулинг до Дан Браун и Марина Юденич. Нещо като всичко/всички на едно място, без това да е е хаос, защото качествено новият културен продукт е събран/съграден и организиран/осмислен от автора. Безспорен знак за автономност и оригиналност на личността. За стил.

Христо Кърджилов интерпретира изначалната идея за твореца като първосъздател и причинител за появата на произведения на изкуството по един много интересен начин в разказа си "Лед". Ето как се задават там въпроси за силата на творческите търсения и границите на позволеното, за онази мярка, която, ако творецът прехвърли, рискува собственото му творение да се обърне срещу самия него.

"Тя беше уникална жена. Успяваше във всичко, защото не се спираше пред нищо. Искаше да направи най-чистата, най-прозрачната пластика...

Казваше, че водопадите са съвършеното произведение, недостижимо като мащаб, внушение и магическа привлекателност. Правеше ледени скулптури, проектираше фонтани и водоскоци, предизвикваше лавини, доката най-накрая самата тя се превърна в ледена скулптура." Разбирайте го в буквален и преносен смисъл, защото, както се посочва на друго място в същия разказ: "Тя искаше с един изстрел на карабината да дава ход на неща, които не й бяха подвластни..."

Но къде все пак са котките и защо са необходими, ще попитате.

Котките за белетриста Христо Кърджилов са като графиката или акварела за художника Христо Кърджилов. Те са неговата техника за изобразяване в света на словото. Художествените средства, които му служат, за да изведе наблюденията и разсъжденията си от манталитетната среща със Северна Африка. Котките пребивават едновременно в реалното и имагинерното пространство. И лесно може да повярвате на изкусния график, чието умение да наблюдава последователно се транспонира в описанието и на най-дребните детайли. В този смисъл истинските котки като субект/обект на изкуството въобще не представляват предизвикателство за Христо Кърджилов. Той може - еднакво добре, както да ги заснеме с фотоапарат, да ги изобрази в рисунка, гравюра или комикс, така и да ги превърне в литературни герои. Неговото тренирано в занимания с изкуството въображение не само разпознава мистични знаци върху котешката окраска, а натоварва четириногите с много по-сложна задача.Да вникнем чрез тях и случващото се с тях в непознатите и чужди за европееца ходове на мисълта на източния човек, в логиката на екзотичната етнокултура. Тук Христо Кърджилов поставя/предпоставя една от важните днес философски теми за мултикултурализма, според която опознаването на другостта безспорно изисква интелектуално усилие, толерантност, но не означава непременно харесване.

Следвайки тази основна нишка на разсъждения, авторът ни води през лабиринт от неочаквани обрати, усложнява и динамизира повествованието до неговата кулминация... Откъдето следва развръзката - обикновено изненадваща, често стряскаща, някак си коварна и винаги недообяснена. Оказва се, че летаргията на изтока е мит, под който дремят понякога същински демони. А може би все пак само така ни се струва...

Внушението е изведено особено силно в разказа "Лепкави смокини, лепкави фурми", в който Фатма, въпреки отчаяните усилия да спаси сина си, го загубва. Тя не се примирява със "Злото, което въпреки труда й, винаги взимаше връх" и раздава сама атавистично възмездие по един страховит (за другите) и справедлив (за нея) начин. Котките играят, разбира се, основна роля.

Единайсетте разказа в тази книга започват литературния си живот първоначално като девет - колкото са котешките животи. Но след като се завръща от Северна Африка, Христо Кърджилов забелязва, че котките в България са не по-малко интересен материал за експлозиите на неговото въображение. И дописва започнатото. Завършва го доминантно с разказа "Дъх".

"Погледнах нагоре. Чернобяла котка се беше покатерила на върха и гледаше към двете жени, които седяха на единствената пейка отсреща. Когато наближих, тя изви глава. Бавно се изправи, без да отмести поглед от мен. После с няколко скока слезе долу. Миг, преди да изчезне в храстите, с мъркане се допря до крака ми. И досега не съм сигурен, какво точно видях върху гърба и. Дали беше познатата маска или някакво петно, което много приличаше на смеещо се ЛИЦЕ?", питат последните редове от книгата.

Съществуват още интересни препратки/преплитания за дописване/дорисуване на теми, които дават повод за оригинални произведения на съвременни български писатели и художници. Основателно може да се направи аналогия между книгата на Христо Кърджилов "Котки в квартал Страх" и номинираната за наградата "ВИК" (2006) книга на Валери Стефанов "Изгубените магарета", по която големият български скулптор Павел Койчев направи последната си инсталация в галерия Си Банк през пролетта на 2007 г. И докато Христо Кърджилов отбелязва в началото на творбата си: "Единственото домашно животно, което не се споменава в Библията, е котката", то Валери Стефанов заплита сюжетната интрига около мистерията за Animal Mesianum - библейския осел, върху който Исус Христос преди 2 хилядолетия влязъл в Ерусалим...

Разбира се, и двамата автори използват анималистичните герои като оригинално средство за изразяване на по-висши категории, на интелектуални позиции и светоглед. Да не забравяме освен това, че Христо Кърджилов е част от онези ярко различими анималистични прочити и тенденции в българската графика през последните десетилетия. Както се казва - нищо случайно.

Може би при Валери Стефанов има в повече и едно специфично чувство за ирония/самоирония, но похватът и в двете книги е същият. Аропо художник на книгата на Валери Стефанов е Гредди Асса, на който в началото на книгата е посветено семантичното тълкуване, че името Асса на иврит - направил, изградил - назовава страстния човешки стремеж да се добавят образи към вече сътвореното...

Това казва всичко. Добавят в този смисъл своите образи към света на изкуството и Гредди Асса, и Валери Стефанов, и Павел Койчев, и Христо Кърджилов...

Всъщност книгата на Христо Кърджилов "Котки в квартал Страх" е книга не за страха, а за духа - едно хомогенно, интелигентно и интелектуално произведение в стилистиката на модерната днес литература. Независимо, че става дума за литературен дебют на художник. А зависимостта се състои, разбира се, в това, че Христо Кърджилов е много добър художник. Тоест творец с високи критерии към себе си, за която и област на изкуството да става дума.

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.08.2007, № 8 (93)