"ЕТНО" ИЛИ АСОЦИАТИВНО ЗА БЪЛГАРСКОТО

Виолета Тончева

web

С изложбата под наслов "Етно", която се открива на 20.11.2008 г. от 18.30 ч. в галерия "Актив Арт", варненският живописец Светлин Ненов отбелязва 20-годишната си творческа кариера. Изкуството на Светлин Ненов, съчетаващо романтизъм с поетична абстракция, е ценено, освен в България, и в Русия, Украйна, Франция, Германия, Австрия, Норвегия, Холандия, САЩ и др.

Заглавието на тази изложба звучи във всички езици еднакво. В интернационалната лексика ведрото и слънчево "етно" е оградено от две отворени гласни, които с лекота тушират двете тъмни съгласни между тях. Изписана, думата изглежда не по-малко привлекателна: разпростряла се игриво между "е" и "о", които в хороводна стъпка се извиват покрай темелните "т" и "н" в средата. В общото акустично-визуално възприятие доминира виталността, заложена впрочем и във философията на самото понятие за "етно".

Така реконструирано, понятието "етно" разказва древната история за словото, което поражда делото. Делото в случая е равнозначно на оцеляването. Не материалното, а духовното. Това, което живее от съзнанието зa съобщност и опора, за близост и принадлежност към рода. Към хората с едни и същи духовни корени, с общи представи за добро/зло, красиво/грозно и за всичко останало, което прави живеенето заедно не само възможно, но и уютно. Желанието за запазване на това статукво поражда традиции, в които рефлектира инстинктът за самосъхранение. На етноса, в по-широк аспект и на националната идентичност.

В този смисъл "етно" не притежава само локални характеристики, а по-скоро обозначава локалното в контекста на регионалното и националното, като израз на доминиращата в интерпретацията на света днес идея за толерантното съжителство между онова, което ни различава, и онова, което ни сближава. Светът днес обича да говори за толерантността като за еволюционно прозрение и един от способите за противодействие срещу агресията и всякакви революционни практики за отстраняване на различията. "Етно" се превръща в нещо като универсален код за общуване, който, заложен в изкуството, внася в него специална добавена стойност. Благодарение именно на нея се случва онази възжелана и щастлива среща между вдъхновението на твореца и възхищението на ценителя.

Всичко това откриваме в живописните платна на Светлин Ненов, събрани в новата експозиция на галерия "Актив Арт" под наслова "Етно". Художникът извежда философския смисъл на българското, което и в съвременен контекст е същото, както преди да се впишем в някакви наднационални, били те европейски или някакви други, структури. То представлява константна величина на уважението към традициите в народопсихологията и бита, също в изповядването на духовните ценности като част от християнската етика. Този прочит е съществен за разбирането на светогледа на Светлин Ненов, който след завършването на факултета по изобразителни изкуства във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" изучава и богословие. Последователно отстояващ принципите си, 20 години след началото на творческата си кариера, той може да повтори казаното по повод една отдавнашна своя изложба: "Стилът ми е стил на художник, който търси духовните измерения на нещата - и в изкуството, и в живота".

Когато рисуването е начин на живот, то фокусира в себе си всички онези нравствени и естетически откривателства, до които достига художникът. При Светлин Ненов те могат да бъдат проследени, както в цялото му творчество, така и в отделните тематични цикли, които характеризират пътя му в изкуството. Той не се колебае в дебрите на съмнителни стойности, а неотклонно следва избраната още в началото посока, като съзнателно и търпеливо отгръща интелектуалните пластове. Един след друг, докато му разкрият смисъла. Така разработва всичките си сюжети, били те с библейска, морска или балетна тематика, с животни или цветя. Самите изложби: "Новият Едем", "Милениум", "Морски сънища", "Фрегати", "Морето в мен", "Преди и след танца", "Пречистване в бяло", "Сбогуване с лятото", за да назовем само някои от многобройните артистични изяви на художника, обобщават поредната извървяна отсечка от пътя. Житейска и художествена. Този концептуален подход обяснява защо Светлин Ненов рисува само по теми, при това обикновено не от натура, а по спомен и идея. И вярва, че отдалечавайки се от конкретиката, придобива повече сетива за философско осмисляне на реалността и закодираните в нея знаци. Прочитът постига с ярък живописен език, съчетаващ романтизма с поетичната абстракция. Винаги на фона на музиката, която обича - джаз, етноджаз, класика и сакрална музика.

Стилът нa Светлин Ненов разпознаваме и в новата му изложба, първата самостоятелна на тема къщи, където "Етно" е синоним на български къщи. Да припомим тук, че "Къркалясниците" (от родопски диалект, "грохнали къщи") на Светлин Ненов остават сред най-харесваните произведения в досегашните издания на дългосрочния проект "Изчезващите къщи/Хубавите къщи", подкрепящ националната кампания на САБ "Наследство в риск". Сегашната експозиция обаче поставя акцент върху обратното на къркалясниците - върху реставрираните архитектурни ансамбли от епохата на българското Възраждане, сред които емблематичните за всеки българин Трявна и Етъра, Жеравна и Арбанаси, разбира се, Ковачевица и Родопите. Навсякъде присъства яркият и богато нюансиран колорит, втъкан в хармонията на цялото с овладяна живописна техника. С особена емоционална наситеност, доминирана сякаш от една светла носталгия по студентското време и годините на израстване, се отличават творбите от старопрестолния град Велико Търново: "Старият град", "Самоводската чаршия", "Ул. "Гурко", "Асенова махала".

Къщите на Светлин Ненов носят подчертано българска визия. Но изобразявайки, със средствата на съвременната живопис, архитектурата на външното, те имат предвид архитектурата на вътрешното. На българския дух, който обитава точно такива къщи. Ето защо, усмихнати и гиздави, тръгнали из полето, накацали по ската и губещи се в сокака - тези къщи, заедно с мегдана и щъркеловото гнездо, и всичко наоколо - всъщност целият контекст на тази експозиция събужда някаква атавистична българска тръпка. Тя предизвиква (у тези, които могат все още да я изпитат, разбира се) асоциации за красотата на бита и силата на духа, за мъдростта на предците, защо не и за гордостта от върховите моменти в българската история, с които се идентифицираме и днес.

Прословутият сблъсък между традиционното и модерното, преекспониран в разговора за съвременното изкуство, в картините на Светлин Ненов не съществува. Сблъсъкът е заменен от срещата. Защото какво по-естествено актуалните тълкувания да променят представите за историята, а с тях и начина, по който мислим времето. Според презумцията, че интелектуалното усилие, насочено към това, което е било, би могло да се отрази и върху това, което ще бъде. Върху бъдещето. Българското. Така че, ако изложбата на Светлин Ненов "Етно" предлага едно пътуване назад във времето, то не е за да останем там, а за да вземем оттам енергията, необходима ни, за да продължим движението си напред.

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.11.2008, № 11 (108)