“OPEN”
Фасетната белетристика на Елица Матеева

Виолета Тончева

web

Елица Матеева определено е интересен човек. И като казвам това, имам предвид “OPEN”. И обратно. Защото нали не може да разделим продукта от продуцента - използвам тази повече филмова, отколкото литературна терминология, защото Елица, според мен, е на първо място филмов и после литературен човек. Тя притежава силно изразено драматургично мислене и винаги наблюдава нещата като режисьор, като сценарист (а най-добре и двете едновременно), и знам, че много й се иска да направи филм а ла Педро Алмодовар, нейния любим режисьор... Пожелавам й да се случи!

Рискът, който поемам с това пожелание, не е особено голям и за това съществуват поне няколко основателни причини.

Втората причина, ако подходим хронологично, е успешният спектакъл на “StereoLove” - сценарий и режисура Елица Матеева. Текстът е номиниран на фестивала “Нова българска драма” - Плевен 2005, а спектакълът се играе в Центъра за култура и дебат “Червената къща” в София, участва в “Сцена на кръстопът” - Пловдив 2005, играе се също и в Центъра “Йежи Гротовски и Томас Ричардс” - Понтадера, Италия, 2006. Пиесата “StereoLove” е сред драматургичните текстове, номинирани за Аскеер 2006 в категорията “Нова българска драма”. 

Първата причина откриваме още при дебюта на Елица Матеева като режисьор на “Криза в Рая” от Милена Фучеджиева - постановка на ДТ “Сава Огнянов” в Русе, където Весела Казакова получава за ролята си на Ангела наградата за млад актьор на фестивала “Нова българска драма” - Шумен 2004. По този повод, от далечния Лос Анжелис Милена Фучеджиева определя Елица Матеева като “...един много ярък представител на новото, което се случва в България... представител на едно ново мислене и светоусещане, което може да стои естествено на всяка географска ширина. За мен Елица е надежда, че България може наистина да бъде част от света.”

Да бъдеш част от света, означава като че ли най-напред да имаш добро образование и Елица го има - завършва право в ТУ - Варна, изучава театрознание и режисура  при доц. Н. Йорданов и проф. Пламен Марков в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” - София, притежава и куп други квалификационни дипломи, както и опит в печатни и електронни медии.

Да си част от света, означава още да нямаш комплекси и да следваш себе си или “личната си легенда”, по израза на Паулу Коелю. Валидно е за Елица, макар и Паулу Коелю да не е сред литературните й фаворити. Нейни фаворити са Зигмунд Фройд, Алфред дьо Мюсе, Бертолд Брехт, Оскар Уайлд, Жорж Санд, Йожен Йонеско, Жан Жьоне... за да спомена появяващите се само на страниците на “OPEN” автори.

Елица Матеева борави непредубедено с техните текстове, дописва ги с подтекстове и по този фриволен и завладяващ начин, със завидна лекота и свобода, се придвижва в пространството на контекста. Ирония, себеирония, дори черен хумор - в тази малка книжица има какво ли не...

Бих определила прозата й като фасетна белетристика, чиято фрагментарност не е привидна, а очевидна. Очевидна в смисъла на пъзела, чиято цялост е възможна само благодарение на отделните детайли.

Пъзелът на Елица всъщност е едно автентично литературно упражнение по Homo Ludens - стилът, който е дълбоко присъщ и поради това винаги интересен за играещия човек/зрител/читател, най-напред за самия автор...

Играта като път към познанието.

В “OPEN” Homo Ludens си играе с утвърдени понятия, културни натрупвания, рекламни Slogan-и, клишета, истински и qusi-герои, играе си с морални и всякакви задръжки. Преобръщането и трансформацията са издигнати почти в култ. Наблюдението също. Дали това е воайорство или вглеждане в себе си, е въпрос на стилистичен нюанс и преценка на читателя. Важното в случая е, че наблюдението на нещата отвън и отвътре е сигурният начин да стигнеш - или поне да се опиташ да стигнеш - до същността. Своята. И на другите.

Всички тези внушения кореспондират с адекватна графична визия, включваща скоби, наклонени черти, нововъведения в правописа и прочие средства за забавление - или ако предпочитате - за предизвикателство.

Живеем в дигиталната ера все пак. И тя моделира манталитета.

Може да тръгнем например от заглавието “OPEN”, намигващо към Internet (не казвам дали съдържанието е лесно достъпно, както с кликването на мишката). После може да продължим с наклонената черта и въпросителния знак при “Еми/ли?”, английско-българското изписване при “Loveдрама” и т.н.

Превъплъщенията се разпознават на всякакви нива: при костенурката Максимилиян, която се оказва Максимилияна, при героинята Смайли (този път изписано на български), която е Сара (тук, освен звукописа със “с”, може да си поиграете с аналогиите за Sara Von - Gospel певицата, Sara Von - модната стилистка, а защо не и с героинята от книгата на Carl J. L. Almqvist “Die Woche mit Sara. Ein Bild aus dem Leben” (”Седмицата със Сара. Картина от живота”).

Да ви припомня ли онзи момент от книгата, където Ябълката (онази или пък друга?) в интерпретацията на Елица се търкаля върху мокета, при това е нахапана... Viktoria четем на латиница, за да внуши вероятно, че е нещо повече от обикновено име...

Пъзелът е предизвикателен, дори грубичък на места. Но само където трябва и колкото трябва, съобразно очакваната жанрова опаковка, както в разказа “Порно”.

Общото и обобщаващото е, че на тази шарения не може да й се отрече, че има стил. Той се съдържа в многопластовостта, динамиката, влюбеността, любопитството, откривателството, откритостта, алюзиите и в крайна сметка - в неумората на авторката да прави всичко това...

“Те ме оглеждат сякаш съм някаква стока... Всъщност аз съм един романтик... Да накараш някого да се почувства зависим от теб, е автентично удоволствие...”, афористично, почти по оскаруайлдовски, обобщава Елица.

Елица Матеева, която доказва с първата си книга колко е прав същият този Оскар Уайлд, когато смята (сентенцията въвежда в книгата), че “Единственото оправдание да създадеш нещо безполезно, е да му се възхищаваш от все сърце. Изкуството е напълно безполезно.”

Какъв прекрасен начин да кажеш истината, отричайки я.

В този дух завършвам с предположението, че Оскар Уайлд би харесал “OPEN”. Както, надявам се, ще се случи и с вас...

28.08.2006
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.09.2006, № 9 (82)