Ваня Тивидошева

web

Социокултурните компетентности, които са една от целите на обучението в културно-образователната област български език и литература, включват мрежа от знания и умения за осмисляне, коментиране и интерпретиране на хуманитарната проблематика на литературните текстове и на ценностните нагласи на историческия и културния контекст, в който е породен текстът, и/или в контекста, към който се съотнася чрез акта на четене.

Извънтекстовият свят провокира определен начин на разчитане на текстовите значения. Всяка ситуация създава определена нагласа на четене, в която се вписва, от една страна, читателят - със собствения опит и ценностни ориентири, а, от друга - културният контекст с етическите норми и предписания на „програмата“, която характеризира времето „тук“ и „сега“. Ако се приложи мярата „всичко се познава в сравнение“ и синхронният прочит („във времето“) се съпостави с диахронния („през времето“), ще се разкрият множеството възможности за изследване на отношенията актуално - универсално в ценностния свят на личността и на общността, към която тя принадлежи.

Чрез осмислянето на различните поведенчески модели и етически принципи, разкрити в литературните текстове, се придобиват общи хуманитарни ценности, които обогатяват духовния свят на човека и спомагат за изграждане на способност за защищаване на определени позиции спрямо представите за добро и зло, възвишено и низко, свобода и отговорност, престъпление и наказание чрез тяхната интерпретация в различните културни епохи и техния живот в словото (мит - фолклор - литература).

Четенето на литературния текст е своеобразно „пресътворяване“ чрез съчетаването на хуманитарната проблематика, заложена в него, и моралните принципи, които читателят отстоява. Според Жерар Женет в зависимост от обстоятелствата „всеки текст може да бъде възприет повече като зрелище или повече като послание: литературната история е изтъкана от такива трептения напред-назад. Казано по друг начин, съществува не литературен предмет в собствения смисъл на думата, а само литературна функция, която последователно може да бъде вложена или отнета от който и да е било писмен текст“. Ако се направи опит за дефиниране на успешното прилагане на придобитите социокултурни компетентности чрез литературното образование през тази характеристика, би означавало литературният текст да бъде разчитан като послание, натоварено с множество значения през времето на неговото съществуване - от ценностните измерения на конкретния исторически и културен контекст на пораждането му до съвременната културна ситуация, в която е читателят и в която чрез осмисления прочит се актуализира хуманитарната проблематика на текстовия свят.

© Ваня Тивидошева, 2002
© Издателство LiterNet, 08. 02. 2003
=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 2-3, 2002.