Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОБРАЗЪТ НА БОЖИЯТА МАЙКА В АПОКРИФА „ХОДЕНЕ НА БОГОРОДИЦА ПО МЪКИТЕ“
(Вариант на урок в 9. клас)

Веселин Игнатов

web

С оглед на това, че деветокласниците вече познават основните похвати за изграждане на агиографски образи, е оправдано в цикъла часове върху апокрифите да се предвиди и занятие върху персонаж от апокрифно произведение. Настоящата разработка отразява опита ми в тази насока, свързан с втория урок върху текста „Ходене на Богородица по мъките“.

І. Образователни и възпитателни цели:

  1. Прецизиране на усвоените знания и разширяване на техния обем;

  2. Развиване на уменията за комплексно разглеждане на средновековен литературен герой, за съпоставянето му с агиографски персонаж и за синтезиране на наблюденията, като се откроят общите и специфичните елементи;

  3. Мисловно и емоционално приобщаване на учениците към света на апокрифите, като се разчетат нравствените внушения с общочовешка значимост, заложени в образа на Божията майка, и се установи тяхната универсалност.

ІІ. Предварителни задачи: на едната половина от класа се възлага да отрази в тетрадките си за домашна работа обръщенията на второстепенните герои към Пресв. Богородица и думите, с които се заменя нейното име, като се изразява отношение към Божията майка; на другата половина от учениците - да открият и да систематизират лексемите и изразите, които разкриват психичните преживявания и състояния на героинята.

ІІІ. Вид на урока - литературно упражнение.

ІV. Постановка на темата: „Образът на Божията майка в апокрифа „Ходене на Богородица по мъките“.

V. Ход на урока (отделяне на учебните ситуации):

В началната - въвеждащата - ситуация се припомнят акцентите от изучения материал за апокрифите и конкретното произведение чрез следните въпроси и вероятни отговори:

Каква е същността на апокрифите? - Това са средновековни белетристични творби, невключени (а не отречени) в канона. В тях конкретно, картинно и увлекателно се пресъздават моменти от библейската история, от живота на библейски персонажи или от мита за отвъдното съществуване на човешката душа. Да се подчертае, че няма апокриф на светска тематика.

Каква обществена необходимост задоволяват тези произведения? - Те „дописват“ по своеобразен начин Светото Писание, разработвайки мотиви, образи, ситуации, които в Библията не са развити подробно или са само маркирани, и дават отговори на въпроси, неосветлени по една или друга причина в нея, но живо интересуващи средновековния човек.

Конкретно какви въпроси определят тематичния облик на апокрифите? - В тези творби се засягат общочовешки проблеми от нравствен характер, за доброто и злото, за живота и смъртта, за любовта, за справедливостта, за греха и наказанията, за Сътворението на Света, за ада и рая, за „тъмни“ моменти в живота на библейски актанти, като Иисус Христос, Дева Мария, Адам, Ева и т.н.

Как осъществяват творческите си намерения авторите на апокрифи? - Те конструират сюжета като низ от относително самостойни епизоди, организирани около един централен герой. Персонажът е необичаен, но има земен облик. Залага се на динамиката - героите са в трескава активност, почти непрекъснато разговарят. Както в епоса и във фолклора, преживяванията не се мотивират и проследяват, а биват експлицирани като реактивни жестове - плач, смях, гняв и др., и се обозначават; силата им се бележи с определения.

Вниманието се насочва към коментираното в предходния урок произведение „Ходене на Богородица по мъките“. Припомня се неговата тема - посещението на Пресв. Богородица в ада, където грешниците се измъчват физически в тъмнина и огън (подчертава се, че тази тема не е застъпена в каноничните книги); припомня се и какво съобщава Библията за Дева Мария, разсъждава се достатъчно ли е то за средновековното съзнание. След отрицателния отговор по последния проблем се създава предпоставка за плавен преход към следващата учебна ситуация - преподавателят обобщава, че оскъдността на библейската информация за тази героиня е провокирала създаването на апокрифни текстове за нея, след което обявява, че в настоящия урок ще бъде коментирана представата за Божията майка на неизвестния автор на изучаваното произведение. Темата се формулира устно, след което се записва на дъската.

При откриването на новата учебна ситуация преподавателят посочва плана и мотивира избраната стратегия на работа, която може да протече в три проблемни направления:

• Изясняване на социалната характеристика на героинята, като се изтъкне стойността й за колективното съзнание върху основата на отношението към нея на автори и на второстепенните герои. Това е важно, тъй като точно социалният статус е кодът универсалия (обобщение) за изразяването и за съвременната интерпретация на персонажа;

• Разкриване на художествената характеристика на образа на Божията майка: типологични и специфични (индивидуални) черти; похвати и средства, използвани от автора, за да ги представи;

• Обсъждане и открояване на актуалното и на вечното в образа на Пресв. Богородица, за да се валоризират посланията, заложени в него, и да се обоснове необходимостта от търсенето и изясняването им.

Обявява се и се записва първа точка от плана: Социална характеристика на героинята.

От къде се моли Пресв. Богородица на Бога Отец? От Елеонската планина. Преподавателят (или ученик) информира, че този географски обект представлява верига от четири хълма на изток от Йерусалим. Там Иисус Христос е общувал с Бога Отец, своите ученици и последователи, от там се възнася. Смята се, че на Елеонската планина ще бъдат възкресени мъртвите за Последния съд. В подножието й, в градината Гетсимания, се намира гробищната черква на Пресв. Дева Мария.

Какъв извод следва да бъде оформен, като се има предвид, че пространственото разполагане на героя е и своеобразна оценка за неговата същност? Пресв. Богородица е обикновена жена, тъй като не се намира на небесата, но тя е изключителна, понеже обитава най-горното ниво на земната сфера според триделното вертикално членене на пространството. Такава позиция се отрежда само на духовно възвисено, съвършено човешко същество. И наистина, тя подхожда на героинята, която е светица - „земен ангел и небесен човек“.

С какви думи и изрази я обозначава авторът и заменя нейното име? Учениците посочват: „пресветата“, „светата“, „благодатната“, „тя“. Израз на какво отношение са те? - Засвидетелстват и почтителност, и уважение.

Как се обръщат към Божията майка второстепенните герои? Посочват се: „госпожо“, „благодатна“, „света Богородица“, „пресвета“, които дублират авторовите думи, понеже изразяват същото отношение на респект, почит, дори преклонение. Особено показателни са три обръщения - определения - към Божията майка: „най-почетна при божия престол!“ (арх. Михаил); „три пресвета Богородице и застъпнице, ти си стена за християнския род“ (грешници, които не са вярвали в Св. Троица и в Божията майка); „светлина на вечната светлина“ (ангелите, надзираващи грешниците в големите мъки). Трябва да се обърне внимание, че въпреки качествените различия помежду им, второстепенните герои славословят Пресв. Дева Мария и не се колебаят в оценките си за нея.

На базата на казаното дотук преподавателят предлага следното примерно обобщение: пространствената позиция и почитта на второстепенните герои и на автора са свидетелства за неоспоримия висок статут на Пресв. Богородица в общественото съзнание. Поради своята праведност и нравствена чистота тя е мислена не просто като образцова жена, а като свръхчовек.

Обобщението се диктува и записва в тетрадките.

Обявява се преминаване към втория пункт от плана на занятието. Преподателят съобщава и записва на дъската следващата точка: 2. Художествена характеристика на Пресв. Богородица.

Осъществена ли е портретна обрисовка на героинята? Отрицателният отговор изисква обяснение. Припомня се казаното в часовете за агиогероя - за средновековното съзнание индивидуалността не е от приоритетно значение, то борави с типове, не с личности. Специфичното тук е, че, за разлика от житийния герой, който се уподобява на библейски архетип, самата героиня е конкретна визия на себе си в качеството й на първообраз. Представата за нея се конкретизира чрез светлинна образност: Пресв. Богородица обитава Елеонската планина - топонимът се превежда „планина (хълм) на маслините“, а маслината е дърво, което вирее само на светлина; съпровождат я вторият в небесната йерархия арх. Михаил и 400 ангели - безплътни (ефирни) създания в бели одежди, които излъчват блясък и сияние (Мат. 28:2); самата героиня разполага с прерогатива да отстранява тъмнината - „днес виждаме светлина поради тебе, Богородице“. Светлинният рисунък е техника за художествена идеализация, чрез него се категоризира етическата същност на персонажа.

Като изхождате от статуса на Пресв. Богородица на жена идеал и Божия майка, отговорете защо тя пожелава да посети ада! Спонтанно се отвръща: от любопитство или загриженост. Необходимо е преподавателят да насочи към пасажа: „Моля ти се, да се помолим заедно да вляза и аз да се помъча с християните, понеже се нарекоха чеда на моя син“; а също - „Господи, те са творение на твоите ръце“. Това помага на учениците да се ориентират и осъзнаят, че героинята се ръководи не от хрумване или прищявка, а от искрено съпричастие, понеже се чувства отговорна - като всяка майка (но в много по-висока степен, защото е всеобща, Нова Ева), може би и виновна.

Как отреагира Пресв. Богородица на картините на мъченията? Цитират се: „въздъхна“, „наскърби се“, „просълзи се“, „силно заплака“, „простена с голям глас“, „издигна ръце“ и под. Израз на какво са тези реакции? - На психични състояния и емоционални преживявания, продиктувани от нейната чувствителност. Божията майка се изявява като милозлива, отзивчива, състрадателна жена. Не принизяват ли те нейния образ? Не, защото човешко е да се страда и да се състрадава.

И тук е отликата от каноничните представи: докато библейските автори малко са писали за Пресв. Дева Мария, само я споменават, визират или поставят в миманса като типична обезправена, покорна и мълчалива еврейка, жена сянка, а ортодоксалното християнство я обезплътява и й приписва все повече свръхестествени черти, авторът на апокрифа „твори“ образа на Божията майка като жива жена, която мисли, чувства, преживява, заявява себе си и активно се изявява. По-близка и разбираема ли е тази визия за средновековната аудитория от библейската и ортодоксалната? Да, защото в образа няма нищо неестествено, отвлечено, непостижимо. Той е извисен заради безпримерната човечност и съпричастност, т.е. в нравствено-етичен план, а не в тясно идейно-доктринерски. А присъствието на реални човешки черти скъсява дистанцията персонаж - реципиент, съприкосновява ги на полето на повярваната достоверност, на истината и съпреживяването.

Ала сляпо ли е състраданието на Божията майка? - Не, тя се интересува от мотивите на наказанията. Това й е необходимо, за да прецени доколко основателни са те. Следователно героинята проявява и здрав разум. Ако обстоятелствата позволяват, преподавателят може да вметне, че маслината, дала името на обиталището на Божията майка, е „най-традиционният символ на мъдростта“ (Жан Приор).

Как се проявява стремежът на Пресв. Богородица към обективност? За сплетницата тя отсъжда: „Добре би било такъв човек да не се ражда“. Преподавателят е длъжен да цитира още три пасажа от текста: „Защо се измамихте, не знаете ли, че цялото създание почита моето име?“; „Каквото е извършил, такова и намерил“; „Да бъде според делата им!“. Тяхното обсъждане ще доведе до предизвестения извод, че Божията майка подхожда строго при оценъчните си резолюции, стремейки се да бъде безпристрастен справедлив съдник: в първия случай тя укорява невярвалите в Св. Троица и в самата нея, в следващите осъжда свещеника, търгувал с черковно имущество, и потвърждава основателността на наказанията за отровителите, убийците и др. Да се наблегне, че именно чувството и съзнанието за отговорност отличават Пресв. Богородица от грешниците. Контрастът с тях откроява още по-релефно нейната праведност и святост: те са съгрешавали, задоволявайки низките си лични щения; тя е избраница заради своята добродетелност, майка на Спасителя и застъпница на човешкия род, колкото и греховен да е той.

Пресв. Дева Мария е себеотрицателна, готова за саможертвата - да се мъчи с грешниците в ада. Защо? Тъй като смята, че носи определена вина, щом чедата на нейния син са живели в грях и търпят страдания за това. Какви черти на нейната същност се изявяват чрез това решение? Божията майка е самокритична, доблестна, отговорна.

Ограничава ли се Пресв. Богородица със съчувствието? Ако спонтанно избликналото желание да се мъчи заедно с християните е поривен израз на нейните емоции, настояването да бъде отнесена на небесната висина пред престола на Бога Отец е инспирирано на трезво осъзнатата необходимост да помогне на страдащите - споделянето на тяхната горка участ не би облекчило положението им. Затова Божията майка решава да се моли на Господа и призовава всички небесни сили да й помагат.

На какво разчита Пресв. Богородица? На добротата и снизходителността на Бога: „Дали не ще ни чуе господ бог и дали не ще ги помилва?“. Какви са нейните основания? Тя го познава и не се съмнява, че обича хората, че е милостив. Бог е любов. Любовта е основен постулат на християнската ценностна система.

Във финала на произведението се прославя милосърдието Божие! Този проблем трябва да бъде коректно осветлен, тъй като в редица публикации Господ е представен като немилостив, коравосърдечен, дори жесток неумолим съдник и се противопоставя на Пресв. Богородица. Такава трактовка е не само необоснована, тя е напълно тенденциозна и безпочвена. Бог е върховният съдник, висшата справедливост, крайната инстанция. Той съди по разум и не греши!

Успява ли Божията майка в усилията си да помогне на мъчените грешници? Защо? Пресв. Богородица трикратно се обръща с моление към Господа, увлича и всички небесни сили. Нейната молба прераства в космическа и предизвиква реакцията на Бога. На страдащите грешници бива оповестена почивка от Великия четвъртък до Св. Петдесятница. Главната заслуга е на Пресв. Богородица, която проявява решителност, последователност, упоритост, непреклонност за постигането на милостта Божия. Уместно е да се отбележи, че нейното кръщелно име Мария е от еврейски произход и означава „твърда, постоянна“.

Защо Бог откликва на моблите? Дори Господ не е в състояние да отмени предизвиканите с грехове наказания. Но Той е нравствен във висша степен и не може да остане безучастен - нравствено е да се състрадава на страдащите, - осигурява почивка и предоставя още един шанс на провинилите се пред Него да се осъзнаят, покаят, очистят от греховете и оправдаят. От друга страна, инициираното от Пресв. Богородица космическо моление има стойността на всеобщо покаяние и като такова се явява основание за временно преустановяване на мъченията. Да се подчертае, че нито Бог, нито застъпничеството на Божията майка могат да отменят санкциите, а само да облекчат страданията в някаква степен. Всеки сам трябва да постигне изкуплението си чрез изтърпяване на наказания, молитви и покаяние.

Логичен ли е финалът на произведението? Слизането на Иисус Христос и обявяването на почивка за грешниците имат смисъл на признание и чрез изтърпяване на наказания, молитви и покаяние.

Логичен ли е финалът на произведението? Слизането на Иисус Христос и обявяването на почивка за грешниците имат смисъла на признание и своеобразна възхвала на най-последователната молителка - Той заявява, че заради милосърдието на Своя Баща и „заради молитвите на майка ми, която много плака за вас“ постановява временно прекратяване на репресивните тегоби.

Преподавателят формулира, съобщава и диктува обобщение: „Пресв. Богородица пленява със своята хуманност и нравствената си извисеност. Тя е идеал за човешко съвършенство със своята чувствителност, съпричастност и действена любов към хората. Образът й е представен чрез идеализация и конкретизация и се разкрива чрез характерни психологически детайли, предадени в традицията на средновековното художествено мислене външно (телесно) с директно назоваване“.

В началото на следващата учебна ситуация преподавателят отбелязва преход към третия акцент в занятието, припомня го и записва на дъската точката: 3. Актуалното и вечното в образа на Божията майка.

Може да се започне с това, че Пресв. Дева Мария присъства и в други религии. Например тя е единствената жена, спомената по име, в Корана - свещената книга на исляма. Мюсюлманите вярват, че само Пресв. Богородица и Иисус Христос не са докосвани от сатаната и не са податливи на неговите козни. Дори техният пръв и върховен пророк Мохамед е трябвало да бъде пречистен от ангели, преди да получи своя статус на човек и служител на Аллах.

В българската народна песен, създадена през Възраждането, се пее за посещението на Пресв. Богородица в ада. Там тя е строга към богаташите, които са трупали материално състояние през земния си живот и са мъчени от глад и жажда на „долната земя“, а към бедните се отнася доброжелателно.

Темата на апокрифа е развита и в стенописа „Майката Божия Богородица отива да види вечната мъка“ в гробищната черква на Рилския манастир (1797), създаден през една от най-смутните епохи на българската история - кърджалийското време. Добре е учениците да го познават, тъй като малка негова репродукция би подпомогнала собствената им визуализация на апокрифното събитие.

На какво се дължи интересът към Пресв. Богородица на апологетите на други религии, на автори на фолклорни творби и на художници от различни епохи? На нейната доброта, човечност, грижа за ближния, себеотрицание. Резонно е да се уточни, че на нея вярващите възлагат надежди за подкрепа и застъпничество.

Важни ли са тези черти и за съвременния човек? Защо? Отговорите, обосновките и коментарите трябва да отведат към извод, че проблемите за милосърдието, добротата, действеното съпричастие не са отвлечени и лишени от съдържание постановки. Те вълнуват и съвременния човек. Ето защо образът на Пресв. Богородица импонира на хората както от Средновековието, така и от Възраждането, и от началото на 21. век. Пресв. Дева Мария е всечовешки символ на раждащото начало, майчинството, идеалната женственост. Възприема се като закрилница и пазителка на всички хора. Тази „вечна“ и „абсолютна“ представа е развита в апокрифа „Ходене на Богородица по мъките“. А непреходната идея, заложена в образа на Божията майка от автора на произведението, е, че добротворството осмисля човешкото съществуване. Не всички могат да постигнат нравствено съвършенство, но всеки трябва по примера на Пресв. Богородица да се стреми към духовно възвисяване чрез думи, дела и помисли. Тогава „ходенето“ дори по най-големите мъки би било полет към духовен, следователно истински, връх. При възможност преподавателят може да продиктува последните три изречения и с това обобщение да финализира занятието.

VІ. Варианти за онагледяване: увеличена репродукция на стенописа от Рилския манастир, която да бъде експонирана пред класа, или на икони „Св. Богопродица Молителка“.

Предлаганият модел за литературно упражнение не изчерпва възможностите за работа върху образа на Божията майка, но позволява учениците да бъдат приобщени към проблематиката му. А конкретните анализационни наблюдения и интерпретации повишават тяхната осведоменост и култура, спомагат за духовното им израстване.

 

 

ИЗПОЛЗВАНА И ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Георгиев, Ем. Литература на изострени борби в Средновековна България. София, 1966.

Грашева, Л. В света на средновековната фантастика. Бележки за апокрифната литература. - Септември. 1968, № 10, с. 225-238.

Петканова-Тотева, Д. Близости между апокрифи и фолклор. - В: Българската литература и народното творчество. София, 1977, с. 39-58.

Станчев, Кр. Поетика на старобългарската литература. София, 1982.

Стара българска литература. Т. І. София, 1981, с. 239-247 (пълен текст на апокрифа).

Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. София, 1992, с. 494-495.

Стоянов, Вл. Образът на Богородица, разкрит в апокрифа „Ходене на Богородица по мъките“. - В: Помагало по български език и литература 7.-8. клас. Сборник. ІІ свитък. Варна, 1994, с. 92-98.

Шемков, К. Дева Мария, майката на Исус. Габрово, 1997.

 

 

© Веселин Игнатов
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2004, № 6
© Електронно списание LiterNet, 02.04.2005, № 4 (65)

Други публикации:
Български език и литература, 2004, № 6.