Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗРЕЛИЩА

Светослав Пейчев

web

Много обичам да гледам телевизия... с изключен звук. Така рекламите и помията, с която ни заливат от екрана, стават някак по-приемливи. Особено пък новините. Без звук те не са така стряскащи и така заблуждаващи. Не разбирам нито колко българи са утрепани през деня, нито с колко процента се е повишил жизненият ни стандарт при настоящото правителство според официалната стъкмистика. (А-а-а, май че се пишеше “статистика”. )

Гледаш само картинки, като в някои от старите неми филми и въображението ти ги тълкува така, както ти се иска. Така забравяш за празния хладилник и неплатените сметки, за навъсената си половинка и подсмърчащите хлапета в студената стая.

Прав е бил оня мъдрец, когато е казал: ”Дайте на народа хляб и зрелища и той няма да се бунтува”. В нашия случай са достатъчни само зрелища, защото българинът без хляб може, но не и без зрелища. И понеже нищо не се променя в ежедневните ни зрелища, освен броя на гръмнатите и взривените и размера на сумата в поредната далавера на властниците, то тези неща отдавна са престанали да бъдат зрелища и са се превърнали във всекидневие.

Та затова народът ни - и най-вече мъжката му половина - се е вкопчил (като удавник в гърдите на красива спасителка) в спорта и най-вече във футбола. А там зрелищата са разнообразни и никога не свършват. Затова щом новините стигнат до спорта, аз веднага включвам звука.

Така направих и сега, тъкмо когато на екрана се появи снимката на Христо Стоичков и говорителят обяви, че той прекратява състезателната си дейност.

Вцепених се. Не защото съм “цесекар” - от мъка или “левскар”- от радост, а защото Ицо беше просто един от малкото българи, които правеха по стадионите зрелището, така нужно на народа ни...

Изключих телевизора, отпуснах се в креслото и потънах в размисъл за футбола, Европейското първенство и за Ицо...

... Няколко месеца по-късно в Португалия в хотела, в който беше лагерът на нашите национали, настана оживление. Чуха се възгласи, поздравления, испанска реч и смях...

- Стоичков е дошъл! - подхвърли някой откъм хотела.

- Колко му е? Ей къде е Испания. - авторитетно добави друг и скочи в басейна.

- Сигурно е дошъл да ни светне нещо важно за шведите преди мача...

- Ами! Сигурно ще търси ново попълнение за Барса...

В този момент по алеята от хотела се зададе самият Стоичков в светъл скъп костюм и шикозни слънчеви очила. Футболистите млъкнаха и го загледаха кой с възхищение, кой с лека завист.

- Здравейте, лъвове! Здрасти, тренер! Как сте? - усмихна се той и се ръкува с всички, които бяха около него. - Разпускате ли? Ха, така! И няма да се плашите! Аз затова съм тук...

Другите, които плуваха в басейна, побързаха да излязат и също му подадоха мокрите си ръце.

- Ами малко сме притеснени от мача с шведите... - се чу глас от групата.

- А бе ще ги смачкаме, бате Ицо! - окуражително подхвърли друг, подкрепен веднага от отбора.

Стоичков вдигна ръка със загадъчно изражение. Момчетата притихнаха и той заговори:

- Дошъл съм с една оферта за вас. Отнася се точно за мача с Швеция. Аз имам стари сметки за уреждане с шведите още от Световното в САЩ. Така че ви предлагам в мача срещу тях да изляза само аз. А вие ще гледате другите мачове по телевизията и ще се готвите за финала. Хем ще разучите по-добре противниците, хем ще си запазите силите. Обещавам ви, че направо ще ги разбия! Ако искате, аз мога и срещу Италия да изляза сам. Нали знаете, че съм играл в Италия. И те нямат никакъв шанс срещу мен.

- Ти сериозно ли говориш... - се обади някой.

- Сериозно я! Мамицата им шведска, тъпкано ще им го върна. Само ме пуснете и ще видите...

- Ама ти нали не играеш вече?!

- Хей, ливадо зелена! Ти като си в националния трябва да знаеш, че има играчи, на които им плащат, за да играят, но има и други играчи, на които им плащат повече за да не играят! Ясен ли съм? - обърна се той по посока на зададения въпрос.

- Няма ли да ти е трудно сам бе, бате Ицо?

- В страхотна форма съм! Така ще ги разпилея, че трите им корони ще изпадат от фланелките и няма да могат да ги съберат!

- Ти какво ще кажеш, тренер, а...?

- Хм-м-м... Ако момчетата са съгласни... аз съм с тях. Пък и така ще бъдат със свежи сили за другия мач...

- Ние бяхме трети в света. Вие трябва да сте първи в Европа! - каза с леко развълнуван от спомените глас звездата и приемайки мълчанието им за съгласие, се ръкува отново с всички, добавяйки ентусиазирано: - Благодаря ви за доверието! - и се отдалечи към паркинга на хотела.

В деня на срещата, минути преди началото на мача с шведите, настроението на националите ни бе противоречиво. Някои мислеха, че са сгрешили и Стоичков няма да се справи. Други пък имаха пълно доверие в него и включиха телевизора да гледат другия важен мач в групата. След кратък спор решиха да гледат първите 10 минути на мача с Швеция и ако всичко върви наред, да превключат на другия мач. Ако пък играта на Ицо не вървеше - излизаха и те на стадиона.

Мачът всеки момент щеше да започне. Публиката мълчеше, втрещена от поредното българско футболно чудо. Шведите бяха като попарени от явната подигравка с тях. Съдиите се оглеждаха нетърпеливо за останалите играчи от отбора ни. Наложи се Ицо да обяснява нещо на главния съдия, който едва не си глътна свирката от изумление. След дълго кашляне най-накрая той успя да я изтегли от гърлото си с помощта на синджирчето й и даде началото на необикновената среща.

Към десетата минута Христо (тоест България) вече водеше с 3:0.

- Бате Ицо е велик!

- Видяхте ли бе! Аз к’во ви казах!

- Ей, той наистина ще ги разбие...

Нашите момчета не пестяха суперлативите си за Ицо, който с играта си убеди и най-скептично настроените.

Естествено веднага превключиха на другия мач и чак в почивката между първото и второто полувреме провериха какъв е резултатът - България (разбирай Стоичков) водеше срещу Швеция с 7:0. След такъв резултат те окончателно изгубиха всякакъв интерес към мача и насочиха цялото си внимание към другата среща, която явно отиваше към продължения.

Оставаха около две минути от второто продължение на този мач, когато в салона се появи с поруменяло лице Стоичков.

- Браво!

- Ти си велик! - скочиха до го аплодират младите национали.

- С колко ги би?

- Какъв е резултатът?

Разтреперан и зачервен от яд, Ицо каза:

- Съжалявам момчета! Подведох ви. Крайният резултат е 7:7.

- Ама как така?!? А-а-у-у...

- Нали водеше на полувремето...?

- Значи равен...? А стига бе...

- К’во стана...? Не може да бъде...

- К’во стана ли? Ами съдията е виновен! В началото на второто полувреме вкарах пак гол и поведохме с 8:0, само че съдията отмени гола. Представяте ли си - бил съм в засада!? - тук той не се сдържа и прати една на майка му, плю гневно на земята и продължи: - Аз му викам - “К’ва засада бе, бунак! Нали играя сам... ”, но той си държи на своето... Тъпак...

- И после...?

- После ли? После му теглих няколко майни... Той ме разбра и... ме изгони... Отде да знам, че съдиите били карали курсове по български... Това е... Съжалявам...

Нещо тупна в краката ми. Сепнат, отворих очи. Беше дистанционното на телевизора, което от удара го включи. Даваха спортната емисия на късните новини.

Бързо включих звука и чух:

- Днес Христо Стоичков бе назначен за старши треньор на ФК Барселона...

 

 

© Светослав Пейчев, 2004
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Първо издание, електронно.