GONADS

Светослав Пейчев

web

На няколко пъти ми се беше случвало с нашия кораб да акостираме в различни испански пристанища, но все не намирах време да отида и наблюдавам на живо някоя от прочутите борби с бикове. Чуваше се, че скоро ще ги забранят и затова се зарадвах, че най-накрая извадих късмет.

Щяхме да разтоварваме в пристанище Барселона няколко дни и те съвпадаха с някакъв местен празник. Имахме достатъчно свободно време и аз реших да отида на корида. Не че съм запален по нея - даже не ми е много ясно къде е тръпката в това да ядосаш един бик, да го измъчиш и накрая да го убиеш. Но както и други непривлекателни за мен спортове, като бейзбол и ръгби, и коридата събираше многобройна публика. Затова си беше чисто престъпление да си бил в Испания и да не си гледал корида.

Билетите за това удоволствие не бяха никак евтини и едва успях да убедя един колега да дойде с мен. Коридата се оказа доста под очакванията ни. Забавлявахме се главно като наблюдавахме реакцията на публиката и в синхрон с нея аплодирахме неизвестните ни тореадори.

Когато всичко свърши, колегата предложи да се отбием в някакъв ресторант наблизо и да хапнем. Като по-вещ в испанския, аз поръчах специалитета на заведението, който се състоеше от някакво месо с гарнитура.

Донесоха ни по една чиния с две големи парчета месо, дебели като кюфтета, плюс пържени картофи и салата. Оказаха се невероятно вкусни и затова, когато плащахме, попитах сервитьорката от какво е било крехкото месо.

- Радвам се, че ви е харесал специалитетът ни “Gonads”! - усмихна се тя и поясни - Това са “белите бъбреци” на двата бика, които загубиха вчерашния бой на близката арена. Ние имаме договор с нея за доставка на прясно месо.

Видях, че режат ушите и опашката на биковете там, но чак пък това...? Не преведох всичко на колегата и щом се прибрахме на кораба, се захванах с нашия готвач. Той минаваше за голям спец на средиземноморската кухня, но не разбираше испански и аз се обзаложих с него, че ако го заведа на вечеря, няма да познае какво са му сервирали.

След два дни заедно с готвача бяхме в същия ресторант и чакахме да ни донесат порциите с “Gonads”. Когато ги донесоха, парчетата месо в чинията на готвача се оказаха значително по-малки от тези в моята. Той не забеляза това и веднага се зае да ги оглежда. После ги опита и каза, че месото е разкошно и си призна, че не може да отгатне от какво е.

Сервитьорката беше същата и накрая между другото я попитах:

- Защо имаше разлика в големината на порциите?

Тя погледна към празната чиния на готвача и като се усмихна извинително, отвърна:

- Много съжалявам, господине, но вчера само един бик загуби борбата. В другата борба загуби тореадорът...

© Светослав Пейчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.09.2010, № 9 (130)