Светослав Пейчев - Афоризмите на Simon (2)

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АФОРИЗМИТЕ НА SIMON

(2)

Светослав Пейчев

web

Най-трудно се налага мир, където няма война.
Който не си сдържа нервите, той не си владее и чувствата.
При всеки по-дълъг разговор винаги се стига до тема за секс или пари.
Сръчните жени обикновено са минали през много ръце.
Нежеланието да се рискува е страхливост, пресметнатият риск е смелост, а подцененият риск е безумно перчене.
Когато ненормалните определят кои са нормални – животът става лудница.
Смъртта идва по пътя, по който си отиват мечтите.
Често първото изречение на мъж към жена завършва с удивителен, а второто с въпросителен знак. Отговорът пък е с точка, две или многоточие.
В историята са останали имената на тия, които са започнали войни, а не на тия, които са ги предотвратили.
При борбата с живота някои си разраняват лактите, а други коленете.
С чер хайвер се хранят само големите риби.
Инвестицията в спомени води до банкрут на мечтите.
Едни ядат плодовете, други гризват дървото.
Задръстен - човек, чиито мисли попадат все в задънена улица.
Сълзите могат да угасят пожара на душата, но не и пожара на кръвта.
Основно право на човека е правото на живот. Следват: правото да се продава и правото да предава.
Да си напълно независим, значи всички други да зависят от теб.
След нощ, която не си спомняте, идва ден, който няма да забравите.
Единственият недостатък на парите е, че са недостатъчно.
За да те изберат, не е важно кой си, а кой брои гласовете.
Всеки може да се продаде, но не всеки ще го купят.
След всяка революция, разбъркваща за кратко обществото, каймакът пак изплува отгоре, а на дъното остава утайката.
Затворите и наказанията не могат да превъзпитават, но страхът от тях държи в подчинение тия, които не попадат в категорията “недосегаеми”.
Удавникът и за сламка се хваща, щом го понесе пороят на женските сълзи.
Хората не се променят, но жените променят мъжете.
Тялото на лудия е тясно за душата му, при твореца тя се отделя от него, а влюбеният е само душа.