Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Аз не зная легенда по-жива,
ни такъв звездочел воевода,
ни по-светъл певец, който слива
свойта песен с гласа на народа....
Щом дружината сви към Балкана,
срещна тежки коли, пред които
неочаквано Ботев застана
и напълни си шепата с жито.
Сякаш грейна в дланта му жарава!
И изсипа пшеницата в джоба,
та по нея в земята корава
да му найдат потомците гроба...
И размахал десница корава,
път през мрак и робия разтваря -
сякаш цяла епоха засява
със зърната на своята вяра.
След години овчари повика
от връх Вола ранена орлица.
Те видяха сред здравец и смрика
избуялата шепа пшеница.
Тя бушува. Шуми в планината.
Ту след буря в дъгата проблесне.
Ту по жетва припламва в словата
на безсмъртните Ботеви песни.
Ту с дъха на сокол се възземе,
ту в звезди и сърца се разгаря -
тъй в браздите на новото време
избуява засятата вяра.
Днес не плясва с ръце самодива,
не ридае орлица под свода -
семената, израснали в нива,
с огън ботевски кърмят народа.
© Николай Зидаров, 1984
© Издателство LiterNet,
04. 07. 2002
=============================
Публикация в кн. на Николай Зидаров "Хиляда и триста
пролети", С., изд. "Народна младеж", 1984 г.
|