Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВРАТАТА НА РАЯ

Николай Пелеслиев

web

Времето течеше ужасно бързо, защото знаеше, че днес беше последният му ден. Беше осъден. Съдът беше неумолим – смърт на кръст. Когато чу тропота от краката на войниците, той се вкопчи здраво в решетката и див ужас изпълни цялото му същество. Грубо и без церемония го извлякоха навън. Нима това беше краят?

Тежкият кръст вече тегнеше на гърба му. Цялото му същество се бунтуваше. Нима никой няма да се смили над него? Войниците - те изпълняваха своето задължение. Съдът вече се беше произнесъл. Хората от неговия град го познаваха и знаеха, че той е разбойник, бяха чували за делата му, а и той не си спомняше да е показвал милост спрямо някого. – Да, наистина това беше краят. Въпреки всичко, не искаше да го приеме и се бореше, когато гвоздеите неумолимо прободоха ръцете и нозете му. Това не помогна и скоро го издигнаха. До него бяха още двама – Исус и този, с когото ги осъдиха заедно за престъпленията им. Тълпата наоколо и свещениците хулеха Исуса и се подиграваха с Него – дори и другият разпнат правеше същото. Към тях, истинските престъпници, никой не викаше, а викаха против Него.

За какво го обвиняваха? Та имаше ли нещо, в което да е съгрешил? Нима имаха право да го осъдят?

Изведнъж в съзнанието му изплува всичко, което бе чувал за Исус и Неговото учение, и разбра окаяното положение, в което се намираха те – двамата разбойници, и тези, които го хулеха, че той е Божият син и как съгрешаваха против него и той издигна гласа си в последно предупреждение:

“Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?”

Дори тук, на кръста, в последните мигове преди края, страхът от Бога придоби за него смисъл. Той осъзна и призна греховете си:

“И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили.”

Колко жалък и недостоен изглеждаше в собствените си очи – като животно без мисъл. А до него стоеше този, чийто пример и учение бяха истински живот.

“А тоя не е сторил нищо неуместно.”

В Него не можеше да се намери грях или нещо недостойно, той дори не беше извършил нищо, което да е неприемливо, неуместно. Да, това е истинският Бог и това е Неговата земна мисия и независимо от смъртта щеше да победи и да дойде като цар на земята.

Ето, вратата на рая беше отворена и той се помоли:

“Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в царството си.”

Нямаше никакво право да иска това, защото живота му беше недостоен, нито пък имаше време да засвидетелства чрез смирение един по-добър живот, но вярваше, че за Бога и любовта му няма нищо невъзможно. Отговорът не закъсня:

“Истина ти казвам днес, ще бъдеш с мен в рая.

А беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.”

Лука 23:39-44

 

© Николай Пелеслиев, 2002
© Издателство LiterNet, 03. 05. 2002
=============================
Първо издание, електронно.