* * *

web

Печката пази спомен за майка ми,
а дистанционното на телевизора - за баща ми.
Апартаментът отдавна е празен.
Телевизорът ражда реклами.

Като домашен любимец без господар
с нежелание подчинява се къщата.
Скърца пералнята и иска вода.
Животът ми скърца и мръщи се.

Станал съм малък. Половинка човек.
След толкова чувства изхвърлени.
Кажи ми, момиче! Запазих ли теб?
Или и тебе загубих?

Стаите гонят ме, сякаш съм чужд
и по-добре да не се връщам.
Животът вали - от мигове дъжд.
Живея го - като покрив без къща.