|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЪЛЗИ ОТ ЛЕД
web
Нощ, тъмнина... полусън… неясен вик на дете.
Скачаш, събуден от гръм, и виждаш над тебе небе.
Облаци бавни и черни.
Огромни окови за светлото, синьо небе.
Въздухът тежък, стоманен, оловен,
а в гърлото огнена буца расте.
Опитваш да станеш, да бягаш, да бягаш,
но сякаш две силни ръце
тъй страстно са сграбчили, свили
едно неразбрано и нежно сърце.
Лежиш на поляна осеяна с рози.
Остри бодлите се впиват в плътта,
раздирайки нервно краката ти боси,
а после тревата попива кръвта.
Душата е само смирена, но пуста.
Опитваш да скъсаш отровния плет.
Да можеш да дишаш дори е изкуство.
По устните парят сълзи, но от лед.
© Милена Пенкова, 2002
© Издателство LiterNet,
03. 06. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
|