СЕКСУАЛНОТО ИЗЖИВЯВАНЕ НА ЖОЖОБАТА

Момчил Николов

web

Сещам се за Жожобата и неговото незабравимо сексуално изживяване. Били фамилно на пикник. Баща му, тлъст като сом копелдак, мятал кюфтета на походната скара, майка му, също достатъчно тлъста копелдачка сгъвала салфетки, а той, Жожобата, невинно си играел около тях - правил малки кюфтенца от кал и се опитвал да ги пробута на тлъстия си татко като съвсем истински. Татко му обаче бил голям нервак и най-мразел някой да му се пречка в ръчичките. Поради тая причина той шибнал два яки шамара на Жожобата и го предупредил да внимава, щото да не отнесеш и някой ритник, малко лайно такова. Жожобата, естествено, надул гайдата и побегнал към гората, където възнамерявал да се загуби и да се отърве веднъж завинаги от тъпия си баща. Уви, не успял да се загуби. Още при първото срещнато дърво, някаква недоразвита фиданка, го чакала гледка, която направо го вцепенила и избила от главата му всякакви идеи за горски приключения. До фиданката, прав, положил морно чело върху крехкото й стебло спял човек. Гащите му били смъкнати до коленете, а оная му работа се намирала в хоризонтално положение благодарение на полуерекцията си и на една v-образна клонка, изпълняваща в случая роля на подпора. Спящият тип бил най-обикновен пияница, напраскан дотолкова, че да заспи прав, пикаейки. Мозъкът на невръстния Жожоба обаче бил настроен на вълна научна фантастика и поради тази причина той припознал в човека с големия кур извънземен организъм, най-вероятно клингон от шестата планета на системата Балма Спектър.

- А-а-а-а - изревал с все сила той и този вик за разлика от много други в досегашния му живот не се оказал глас в пустинята. Явно ужасът в него е бил достатъчно добре изразен, за да накара ленивата му в обичайни ситуации майка да долети като вятър, стиснала в едната си ръка вилица, а в другата салфетка. Виждайки кво е положението, тя реагирала абсолютно спонтанно - хванала със салфетката кура на непознатия и помагайки си с вилицата го отместила от v-образната клонка.

Този образ - на майка му, местеща кура на непознатия с помощта на салфетка и вилица - се запечатил завинаги в незрелия психичен апарат на Жожобата. Последиците, както той се изразяваше, били ужасни. Най-вече в интимната сфера - дълго време всичките му опити да осъществи полов контакт се проваляли. Надървях се безпроблемно - разправяше Жожобата, но тръгнех ли да си го мушкам, нещо ми прещракваше в главата и вместо гаджето под мен, аз виждах загубената си майка, ухилена като тиква, стиснала огромна, заострена, шибана вилица - как по дяволите да се ебеш нормално, когато виждаш вилицата на майка си, готова да се забие в пениса ти при най-малкото необмислено движение от твоя страна? Никак - Жожобата омеквал, припотявал се, разтрепервал се и зарязвал най-позорно секса. Краят на тая пагубна тенденция бил сложен най-неочаквано. Младият Жожоба, страстен любител на маунтинбайка паднал заедно с байка си от някакъв въжен мост. Въпреки че бил с каска, си ударил лошо главата и загубил съзнание. Когато се свестил видял, че лежи подпрян на едно дърво. Срещу него, на около метър разстояние, клечала млада циганка с цикламена кърпа на главата и гердан от сини маниста.

- Жив си - изпищяла радостно тя, като го видяла, че отваря очета - жив си, бате!

Толкова била радостна, че му се хвърлила да го целува. А Жожобата с разбълникан от удара мозък какво да прави - почнал и той да я целува. Целували се те, целували се и накрая взели, че се наебали. Жожобата така и не разбрал какво точно станало, но образът на майка му с вилицата въобще не се появил, докато клател циганката. Повторил, потретил, нямало никакви майки и никакви вилици. Ура, викнал Жожобата и в прилив на благодарност към циганката, която го избавила от страшното бреме, взел, че й подарил червената си байкърска каска. Циганката се изкефила максимално, а Жожобата като видял, че се кефи на каската, взел, че й подарил и шишето си за вода - пластмасово, електрик зелено, с гумена цицка. След три дена почнал да пикае гной, но какво тук значи някакъв си трипер, сравнен с възможността да си остане импотентен за цял един живот, с ухилени майки и огромни вилици в главата?

Нищо.

© Момчил Николов, 2002
© Издателство LiterNet, 22. 08. 2002
=============================
Публикация във в. "Литературен вестник", 2002.