Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРОСТО МАТКА

Момчил Николов

web

Жожобата продаваше чай от жожоба - за това му викаха Жожобата. Директни продажби, нали се сещате за кво става дума - клетото копеле обикаля улици, офиси и жилища с огромна карирана чанта през рамо и ламинирана табелка на гърдите, опитвайки се да пробута някое пакетче на хора, които са абсолютно убедени, че цялата тая работа с чая и директните продажби е пълна измама.

То си е пълна измама, викаше Жожобата, ама се изкарва по някоя стотинка и което е по-важно - срещаш интересни хора, създаваш контакти. Веднъж, разправяше, кръстосвал в крайните квартали. Звънял три-четири пъти на една врата и както често се случва, никой не отварял. Тръгнал той да си ходи, но не щеш ли, изведнъж, вратата се отворила. Отворила се, а там, на прага - някакво гадже. Обаче толкова мотано, страшна работа! Жожобата по рефлекс започнал: Добър ден, добър ден, искам да ви представя един изключителен, натурален, екологично чист продукт от природата… И аз имам екологично чисти продукти от природата - обадило се гаджето. Това си било изненада - гледайки оцъклените й очи Жожобата не можел да допусне, че вдява нещо от това, дето й мели. След изненадващата реплика събитията продължили да се развиват със страшна скорост - тя го хванала за ръката, дръпнала го и докато се усети Жожобата лежал на някакъв диван, а оная му работа била цялата в гърлото й. Такава свирка, кълнеше се, никой не ми е правил! Свирката обаче не била нищо в сравнение с това, което го чакало. Като наизвадила оная ми ти мотана мадама разни екологично чисти продукти, ум да ти зайде! Домашен канабис /отгледан с много любов и грижи/, чай от бял мак /бран от най-слънчевите полета/, халюциногенни гъби /високопланински/ и още някои работи, за които той изобщо не бил чувал. Свили за начало по един джойнт, нали знаеш пич - да се поотпуснем, да се поопознаем, да продухаме сензорните канали. Врътнали, значи, джойнта и нещата тръгнали. Мадамата /тя впрочем не пожелала да му каже истинското си име, заявила му, че предпочита да я наричат Матка, да така му рекла: Наричай ме просто Матка/ забърквала разни убийствени коктейли, а Жожобата покорно опитвал от всичко. След джойнта пили чай от мак, с някакви хапчета в добавка. Било страхотен кеф - пълен релакс. После обаче съвсем отнесъл плувката. Имал халюцинации - че лявата половина на тялото му се е превърнала във високотехнологична сплав от жици, метал и пластмаса, а в дясната част на главата си вместо мозък има суперчип, който контролира въпросната високотехнологична сплав. Другата половина на тялото му - дясната, и на главата му - лявата, били нормални, човешки. В един момент на Жожобата му просветнало - че той, да именно той, е представител на нова раса - расата на роботочовеците. Имало още много роботочовеци и всички те живеели в някакво гробище за чипове - оттам вземали резервни части. Като цяло роботочовеците били кротък и миролюбив народ. Не водели полов, културен и нощен живот - единстеното им развлечение било да играят тенис на маса. Организирали си разни турнири и турнирчета, като за победителите имало една-единствена награда - да танцуват техно пред строя. Изобщо добре си живеели роботочовеците и сигурно вечно щели да си живеят така, ако внезапно, незнайно откъде не дошли лошите. Лошите, значи, също били роботочовеци, обаче носели на главите си чалми. Според Жожобата лошите много приличали на чеченци. Както и да е - те метнали няколко шашки динамит и вдигнали всичко във въздуха. В тоя миг, на взрива, Жожобата се освестил, ококорил очета и що да види - няма никакви роботочовеци, нито с чалми, нито без, а само някаква мотана мадама, която се клатела пред него с шишенце амоняк в ръчичките. Жожобата рипнал да си ходи, обаче бил толкова омаломощен, че вместо да си тръгне, полегнал и захъркал. Събудил се по някое време, тъмно било, а мотаната мадама - пак срещу него - хили му се. Време е, рекла, за вечерната прожекция. Ква прожекция, не зацепил Жожобата? Вечерната - рекла мадамата и му подала едно шоколадово бонбонче. Жожобата го лапнал - де да знае, че вътре има гъба. Лапнал го той и приседнал на диванчето. След пет минути прожекцията започнала. Директно, без кинопреглед. Майко мила, все едно пътувал във влакче на ужасите - само че хиляда пъти по-бързо и хиляда пъти по-щуро. Безкрайни светлинни тунели, неутронни взривове, пурпурни имплозии, неонови мрежи. Бързи спускания чак до горящите огньове на ада, шеметни извисявания до безтегловната небесна синева, телесни метаморфози, и красота, красота, красота...

На сутринта мотаната мадама поднесла на Жожобата закуска - да се подкрепи. Закуската била чудна - палачинки с млекце. След малко станало още по-чудно. Мотаната мадама си признала, че тия палачинки не са съвсем палачинки и че това млекце не е съвсем млекце. Храната била приготвена по специална, както се казва, рецепта. Значи, вземаш два литра и нещо мляко, една шепа трева и вариш като за milke way - докато млекцето покафенее и остане около литър. После го разделяш на две равни части. Едната равна част я разливаш в две стъклени чаши от по 250 мл, а другата равна част забъркваш с брашънце и яйчица до получаване на гладка смес. От сместа излизат около десетина палачинки, които се пържат в краве масълце на силен огън. По желание може да се гарнира с конфитюр, мед или сирене. Може и да не се гарнира. Жожобата мелнал четири- пет палачинки, ударил чаша мляко и изкарал весело още няколко часа. После отново дошло ред на джойнта, на чая, на вечерната прожекция. Абе, грубо сметнато Жожобата се застоял при мотаната мадама около три дена. Накрая със сетни сили, с последните мизерни остатъци на волята си, успял да си събере чайовете от жожоба в карираната чанта, да целуне мотаната мадама по челото, да й каже - радвам се, че се запознахме, Матке, - и да напусне шибаната и омагьосана панелка преди поредната вечерна прожекция.

© Момчил Николов, 2002
© Издателство LiterNet, 22. 08. 2002
=============================
Първо издание, електронно.