ТАНЦУВАЩИЯТ С ВЪЛЦИ

Момчил Николов

web | Фрагменти от стая

Не бях сигурен за името на кучето. Другите неща ми бяха ясни, но името на кучето - не. То лежеше в оня ъгъл, до вратата върху сгънат на четири спален чувал. Имаше кожена каишка, жълти очи и кафяви вежди над тях. Казваше се Хабдибула. Или Ифигиния. Или нито едното от двете. И беше женско. Винаги, когато съм влизал в изпълнени с гъст пушек и предизвикателен дъх на кале помещения, съм се стремял да игнорирам лежащите върху сгънат на четири спален чувал до вратата кучета. По принцип никога не съм се интересувал нито от името им, нито от кафявите им вежди, нито от жълтите очи. Всъщност аз не мога да бъда излъган толкова лесно - такива кучета не съществуват. И онази гола жена, която ту се качва на белия стол до прозореца, ту слиза, също не съществува. И синеокият младеж, който е повърнал върху рижата си брада нещо като рядка бяла дъвка - и той не съществува. А за този, който се прави, че чува някаква музика и подскача като епилептик - просто няма смисъл да споменавам. Не бих се учудил, даже ако и червеният мокет, върху който е нарисувано с дупки от цигари слънце, е също напълно фалшив. А и стените, всичките огнени дракони по тях, и червените плюшени завеси, и портрета на Ван Гог. Фалшив е и самият Ван Гог, който яде череши в ъгъла, срещуположен на ъгъла до вратата, където Ифигиния или Хабдибула си е завряла кафявите вежди и жълтите очи под тях в найлонов плик с лепило. Не може момичето, което се качва и слиза от стола да е омекнало дотолкова, че да се е свило като обръч и да се търкаля из стаята. Не може нали? Сигурно е невъзможно цялата въображаема музика да изтече през мъничката дупка на тонколоната и от многобройните, кажи-речи милиард кръгли неща в стаята да уцели точно кръглата уста на танцуващия с вълци епилептик и най-безмилостножестокомъчителновсеотдайно да го удави като къртица или сляпо куче, все тая. Все тая за мен, като разказвач, но за него - едва ли. Това със давенето май е заразително, защото всички започват да се давят и то не рутинно, а всеки, както си знае - някой шеговито, други сериозно, а трети, използвайки позицията си на трети просто, но безспорно хитро се правят на много несправедливо удавени. Като гледам, съвсем вероятно е скоро само аз и Ифигиния, или Хабдибула да остнем неудавени. Аз - защото не вярвам в абсолютно нищо от това, а Ифигиния, защото знае да плува - както всяко куче. Всъщност не съм сигурен, че се казва Ифигиния. И че е куче.

© Момчил Николов, 2002
© Издателство LiterNet, 22. 08. 2002
=============================
Публикация в кн. на Момчил Николов "Фрагменти от стая", С., изд. "Леге артис", 2000.