СМАРАГДЕНИТЕ ОЧИ

Момчил Николов

web | Фрагменти от стая

Каква е датата?

Кой съм аз?

В Алжир ли съм?

Трябва да зачеркна горните изречения, защото са глупави. Датата е двадесет и пети. Аз съм Хосе. Не се намирам в Алжир. Кракът ми не е стъпвал там. Кракът ми и сега не е стъпил никъде. Лежа по гръб. На тавана има вентилатор. Всъщност есенна пеперуда със смарагди вместо очи. Леглото ми е познато. Това е моето легло. Масата до него не ми е позната. Това не е моята маса. И стените, и тавана, и бледорозовия килим, върху който има нарисувани димящи комини.

Стоп.

Сещам се откъде са тези неща. От една стая, в която съм бил преди петнадесет години - сам, гол, татуиран от кръста нагоре с персийски символи. Персия? В Персия ли се намирам? Глупав въпрос. Намирам се в моето легло. Казвам се Хосе и освен леглото всички други неща са от една друга стая. Но в никакъв случай не и в Персия. Не, Персия, не. Сещам се след малко за какво става дума. Това просто са фрагменти от стая.

Стоп.

Фрагменти от стая е заглавие на разказ, който възнамерявах да напиша. Преди. Сега не възнамерявам нищо. Във Фрагменти от стая трябваше да се разказва за това как ту се намирам на едно място, ту на друго и всичко това се случва едновременно. Не можах да напиша Фрагменти от стая. Не бях толкова добър, че да мога да разказвам как съм бил едновременно на две места. Сега може би съм достатъчно добър. Но не пиша.

Стоп.

И така, леглото е мое. Но всичко друго - не. Омръзва ми да гледам пеперудата със смарагди вместо очи и се обръщам по очи. Странно, но дюшекът ми е абсолютно прозрачен, а подът - огледален. Така че пак виждам пеперудата със смарагдените очи. Всъщност, замислям се, може би всичко е обратно на това, което си мисля, че е - пеперудата е кацнала на пода, а таванът е огледален.

Стоп.

А може би има две пеперуди?

Все тая.

© Момчил Николов, 2002
© Издателство LiterNet, 22. 08. 2002
=============================
Публикация в кн. на Момчил Николов "Фрагменти от стая", С., изд. "Леге артис", 2000.