ПРОБЛЕМИ И ПРОТИВОРЕЧИЯ В МЕТОДОЛОГИЯТА НА ПРОГРАМНИТЕ МОДЕЛИ ЗА СЕКСУАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марияна Минчева-Ризова

Доминираща тенденция в разработването на проблема за сексуалното образование в средното училище е представянето му като част от съдържанието на здравното образование. Този подход се основава на традиционното разглеждане на половото и сексуалното възпитание в контекста на физическото и здравното възпитание на учениците. Днес той получава подкрепа от актуалната идея (придобила изключителна популярност в Западна и Централна Европа) за осъществяване на цялостен (холистичен) подход към здравето и за утвърждаване на училището като институция за здравна промоция. Налага се своеобразна методология на здравето за конструиране на образователното съдържание, която, заради потребността от прагматизиране на образованието у нас, намира приложение в разработването на здравно ориентирани модели за сексуално образование и възпитание. (Виж например: "Здравнообразователна програма за средното училище", С., 1996)

Прегледът на държавните документи, регламентиращи условията и програмите за осъществяване на гражданско образование показва, че когато сексуалното образование се разглежда като негова съдържателна част, сексуалната проблематика отново се интерпретира предимно в здравен контекст. Тя е включена като част от здравнообразователни програми, които в този случай присъстват като модули или тематични направления на гражданското образование. (Виж: Програмен годишник по философия, етика, право, логика, гражданско учение, МОН, 1992; Насоки за съдържание и организация на дейността на класния ръководител в българското училище, МОНТ, 1995; Насоки за организиране на извънкласната и извънучилищна дейност с учениците за учебната 1995/96, МОНТ и Указание N2 за организиране на дейността в системата на народната просвета за учебната 1997/98, раздел "Гражданско образование и възпитание")

Съвременното българското училище предлага възможности за сексуално образование и възпитание предимно чрез формите за факултативно обучение (СИП "Гражданско образование" и СИП "Здраве"). В общозадължителната подготовка сексуалната проблематика присъства повече като претенция, отколкото като действителен интегративен компонент на учебното съдържание по биология, психология, етика, литература, философия. Сред тези дисциплини водеща роля по отношение на сексуалната образованост се отрежда на биологията. Целите на обучението в този смисъл визират възможностите за съхраняване здравето на подрастващите и се реализират чрез усвояване на знания за устройството и функционирането на половата система, за половото съзряване и хигиена на пола. Присъствието на сексуалната проблематика при изучаването на хуманитарните учебни дисциплини е епизодично и преди всичко зависи от интерпретаторските възможности на учителите и от отношението им към сексуалността като към психо-социален проблем.

Наред с традиционните форми и методи на преподаване на обективна научна информация, отнасяща се до биологични факти и хигиена, все по-актуални стават и такива методи, чрез които се проблематизират ценности и се формират умения. В това отношение българското сексуално образование, доколкото ползва преводни програми и учебни пособия, следва добрите световни тенденции за въвеждане на образователни модели, в които чрез сексуалната информираност и знанията по биология се провокират дискусии, надхвърлящи очертаното познавателно поле. По този начин се разкриват повече възможности за интердисциплинарно интерпретиране на здравната проблематика. С това и сексуалното образование има шанс да бъде разглеждано от гледна точка на развитието на личностните и социални умения на учениците. Все още обаче не може да се твърди, че това е твърдо установена тенденция у нас, особено от гледна точка на педагогическата реалност.

Анализът на учебните пособия за факултативно обучение по проблемите на сексуалността разкрива тяхната ориентация към предоставяне на информация от здравно-медицинско естество на подрастващите в период от тяхното развитие (12-18 год.), когато се засилват сексуалните желания и се провокират интереси към познание за настъпващите анатомо-физиологични и психични промени. Така тези програми постигат една от основните си цели - повишаване на здравно-сексуалната култура на учениците. (Виж: Бостанджиев, Р. и др. В света на интимното, Просвета, С. 1991; Шапиро, С. Въведение в сексуалността, Фондация "Сорос", 1992; Брекън, Д. и Д. Меси, Ръководство за сексуално образование. С., ЦИУУ, 1992)

Целите, свързани с изследване на ценности и формиране на отношения и умения, се реализират предимно чрез съдържание, отнасящо се до рисково сексуално поведение: нежелана бременност; аборт; СПИН; болести, пренасяни по полов път; сексуални насилия и сексуални злоупотреби; сексуален избор. Подборът на темите е съобразен с характерния за възрастта стремеж към независимост и самостоятелност в поведението. Чрез обсъждане на рискови ситуации и дискусии върху различни модели на сексуално поведение се цели формиране на умение за отговорност при вземането на решения за собственото здраве и това на партньора, както и за формиране на отговорно отношение към последиците от взетото решение.

Достойнство на предложените програми и пособия е включването на съдържание, посветено на развенчаването на сексуални митове и утвърждаването на действителни ценности в сексуалното общуване.

Здравният подход към проблемите на сексуалността обаче е методология, която утвърждава принцип на разделено, дистанцирано разглеждане на проблемите на двата пола в учебното съдържание. От гледна точка на логиката на познанието, диференцираното разглеждане на информацията за двата пола има своите естествени основания. Когато, обаче, акцентът в образователното съдържание перманентно се поставя върху паралелното съпоставяне и фаворизиране на различията от анатомо-физиологичен и здравно-медицински характер между двата пола, логиката на различието може да бъде механично пренесена в сферата на социално - психологическите взаимоотношения и да се утвърди като основен принцип за разбиране на половете и на техните взаимоотношения.

Представените образователни програми и пособия за сексуално образование остават индиферентни по отношение на подход, който би следвало да разглежда отношенията между половете в тяхната цялостност. Заради това, декларираните в тях цели, които се отнасят до развитието на позитивни нагласи за самооценяване на основата на пола и до развиване на умения за самостоятелно вземане на решения в ситуации на междуполови конфликти, остават извън образователното съдържание. Придобиването на тази сексуална компетентност изисква програмите (и съответните учебните пособия) да регламентират учебно съдържание и дидактически процедури, предизвикващи позитивни преживявания у учениците по отношение на съвместното битие на двата пола с всички негови проявления - взаимност на очакванията, общи интереси и общи страхове, общи проблеми и общи удоволствия и т.н.

Философията на сексуалната подготвеност изисква подход, който да утвърждава принципа на заедност, на пълноценност в отношенията чрез съвместното правене на нещата, съвместните преживявания и съвместното решаване на проблеми. Това са идеи, които са подценени в предлаганите учебни програми и пособия. В тях партньорството се разглежда предимно като равноправно партньорство в социален план - в политическия и правен смисъл, а идеята за равнопоставеност между половете се защитава с примери за поделена отговорност в сексуалното общуване. Равното участие в определена дейност обаче не винаги означава заедно. Още по-малко отговорността в интимните отношения може да бъде етикирана като поделена. Тя винаги е съвместна отговорност.

Когато на вниманието на подрастващите, във връзка с тяхната сексуалност, доминиращо се представят проблемите на сексуалното и възпроизводствено здраве и се афишират прояви, свързани със сексуалния избор, съществува риск първоначалната ориентация в отношенията с другия пол да бъде по посока на това как да се предпазваме един от друг. Без точни указания към учителите за това какви възможни опасности крие подобно обучение за затвърждаване на съществуващите стереотипи за междуполово възприемане, бихме могли да очакваме, че при обсъжданията и дискусиите с учениците на различни ситуации, свързани с проявено рисково сексуално поведение, могат да се утвърдят нагласите на недоверие и враждебност спрямо другия пол. Така например търсенето на взаимна отговорност лесно може да прерасне в открити обвинения и обобщения (предубеждения) относно характеристиките на другия пол.

Обществото свързва проявите на сексуалността най-вече с половото общуване и поведение и е особено стриктно по отношение на нормите, които задава. С тях то регулира сексуалните взаимоотношения и налага определени нагласи спрямо тях. Програмите за сексуално образование не могат да не бъдат съобразени с определен превантивен подход. Когато обаче доминантно изявата на сексуалността се свързва с поемане на риск (това е впечатлението, което създават образователните програми и пособия, тъй като се разгръщат съдържателно върху рисково сексуално поведение), съществува опасност в съзнанието на подрастващите да се формира нагласата, че сексуалността е нещо, което носи неприятности; нещо, което е опасно и, развитието на което трябва да се следи с голяма тревога. Като имаме предвид и факта, че значителна част от подрастващите (особено момичетата) през този възрастов период изпитват затруднения в позитивното приемане на собствения си пол, посоченият потенциален ефект от прилагането на съществуващите програми за сексуално образование, изглежда още по-вероятен. "Решението за окончателното сексуално поведение - пише Фройд - се взема едва през пубертета и е резултат от една все още необозрима редица от фактори, които са отчасти от конституционално, отчасти от случайно естество... Сред случайните въздействия върху избора на обект ни се стори заслужаваща внимание забраната (ранното сексуално наплашване)" (Фройд, З. Психология на сексуалността. С., "Хр. Ботев", 1991, с. 32)

Субективното усещане за полова непълноценност може да доведе до поведенчески прояви с негативен социален отзвук: самоизолация; затваряне в общности, където съзнателно се притъпява сексуалната чувствителност; бягство от половите роли; агресивно сексуално поведение, граничещо със сексуално насилие и сексуални перверзии; травестизъм; хомофобия; хомосексуализъм; желание и опити за смяна на пола. Феминизмът също може да се разглежда като проява на самоподценяване на собствения пол и желание да се подражава на мъжа, поне във външното поведение. Липсата на самоуважение към собствения пол задължително води до агресивно отношение към другия пол.

Здравно-медицинската ориентация на програмите за сексуално образование, предлагани за СИП и ЗИП, поставя и други два проблема. Първият се отнася до това, че в известен смисъл чрез тях се "губи" ефективно учебно време, тъй като представената здравна информация, от една страна, отчасти дублира учебното съдържание по биология, а от друга - тя вече не е актуална, защото е набавена от други източници - телевизия, радио, реклама, обществени кампании, интернет и др. Информационната преситеност е също риск, който трябва да се има предвид, тъй като информацията вече престава да бъде средство за превенция, а придобива характеристиките на отегчителен "фон".

Вторият проблем е свързан с недооценяване на психо-социалните измерения в общуването между двата пола. Въпреки че учебните програми целят формирането на ценности, свързани със сексуалното поведение и взаимоотношения, проблемите на междуполовото общуване не са представени адекватно на потребностите на подрастващите. Ролята на пола се разкрива съвсем бегло чрез съпоставка на различни характеристики и отделни поведенчески прояви, свързани с единия или с другия пол. Изключение представлява българската програма "В света на интимното" (1991), в която се обръща по-сериозно внимание на юношеската любов и се посочват уменията за общуване с противоположния пол. Но и чрез нея не се работи оптимално върху формирането на тези умения.

Както вече беше споменато, в представените програми проблемите на двата пола се разглеждат небалансирано - предимно от гледна точка на различията между тях (анатомо-физиологически, психологически, социални). Такъв подход улеснява утвърждаването на стереотипи за междуполово възприемане и възпроизвеждането на предразсъдъци относно очакванията спрямо бъдещите взаимоотношения с противоположния пол. Резултатът от такъв стил на обучение е закономерен, тъй като различията предпоставят проблема: Кой е по-добър? Сравнението се налага от самосебе си. То е присъщо на мисловността. Логическите способности на човека задават критерии за сравнение. И понеже в случая става дума за онтологични начала: мъжко и женско, спорът между тях придобива размера на философски въпрос, каквито са например въпросите за битието и истината. Но, за да може спорът да се разреши философски, е необходима друга философия, друг подход към разработването и конструирането на сексуалното образователно съдържание.

Философията на биологичното и социално хиперболизирано различие между половете е източник и на стереотипното възприемане и разбиране на любовта. Подходът на акцентиране върху различията по необходимост изисква откриване на средство за примиряването им. Любовта шаблонно започва да се етикетира като необходимия катализатор, реализиращ алхимията на превръщането на различието в нещо друго и като среда за хармоничното съжителство на двата пола. Създава се впечатлението, че пълнотата от свързването с другия пол може да се реализира само в любовта като необходимото трето, което осъществява хармонията. Поотделно, нито женският свят, нито само мъжкият свят, нито дори мъжко-женският свят, създаден без посредничеството на любовта, се представят като хармонични. Ето как хармонията заживява самостоятелен живот и се превръща във външна характеристика на половата принадлежност. Тя е производна на половата принадлежност, зависи от нея, но е и самостоятелна, доколкото се представя като свят на любовта, който се постига трудно и то само с адекватно любовно усърдие на представител от другия пол. Така се създават митове за степента на усърдност и вина по повод възможностите на собствения пол и тези на другия пол относно инициирането и съхраняването на света на любовта. Външната хармония се оказва крехка и нетрайна. Поради тази причина и любовта се възприема като преходна и мимолетна. А един от партньорите винаги се чувства ощетен - този, който субективно усеща, че полага повече усилия. По този начин се създават условия за формиране на негативни нагласи и очаквания спрямо другия пол и се отива към рецептите. Податливостта на личността спрямо външните предписания става много по-голяма. Качеството мъж - жена се отчуждава. То се превръща във външна, пришита характеристика - природно и социално зададена. Това води до негативно преживяване на собствената полова принадлежност, подценяване на половата идентичност и произтичащите от това поведенчески прояви, ощетяващи личността в субективен и социален план. Външната зависимост от другия пол води и до страх от него. Възможни са варианти на бягство и затваряне в ценността на собствения пол, както и на неосъзнато подценяване или открит протест срещу другия пол. И в двата случая отново се отива към рисково социално поведение.

Едва ли някой би могъл да бъде изненадан от факта, че младите хора изпитват дефицит от близост, взаимно доверие и уважение. В търсене на духовните пространства на съвместното съжителство с другия пол те се нуждаят от точно определени личностни и социални умения. Средното училище обаче не разполага с образователни програми, които да отговорят на този техен дефицит.

Налага се изводът, че за формиране на по-добро самочувствие чрез половата принадлежност и за развитие на по-адекватни умения в общуването с другия пол, е необходимо да се предложи различна методология при конструирането на сексуалното образователно съдържание. Тя трябва да се основава на философията на разбирателството между половете, произтичаща от идеята за единство и хармония между мъжкото и женското начало.

© Марияна Минчева-Ризова, 2002
© Издателство LiterNet, 24. 07. 2002
=============================
Първо издание, електронно.