ПОСРЕДНИЦИ В ДИАЛОГА ЗА РАВНОЦЕННОСТТА НА ПОЛОВЕТЕ

(от онтологичното начало към образователната перспектива)

Марияна Минчева-Ризова

Можем да си представим, че диалогът за равноценността на половете е започнал с началото на света, или че началото на света е започнало с диалога между половете.

I. "Мъжкото" и "женското" като онтологични начала

В първите митологични обяснения на мирозданието винаги съществува една примитивна антропология, редом с примитивната космология. Въпросът за произхода на света се преплита сложно с въпроса за произхода на човека. Обменът между противоположностите, когато си взаимодействат, поражда асоциации с тайнството на свързването между мъжа и жената. Всъщност обожествяването на стихиите се извършва на принципа на идентификацията, с което на битието започва да се задава човешки смисъл. "Когато човекът за първи път е насочил погледа си към небесата, това не е било продиктувано от чисто интелектуално любопитство. Това, което е било търсено, е отражението и порядъкът на собствения човешки свят". (1, с. 86). За митологичния човек първото достъпно за сетивата родово различие е половото. Тайнството на създаването на живота обожествява връзката между мъжа и жената и я проектира върху целия макро и микро космос като онтологично зададено мъжко и женско начало. Обективната диалектика се търси в дуалността мъжко - женско и в тяхното взаимодействие, обмяна на енергии, съединяване.

Стремежът да се подведе целият наличен опит под знака на опозицията мъжко - женско е и първото желание за логическо систематизиране на познанието. Съединените в обятията си божества - прамайката и прабащата поставят началото на родовото организиране на битието. Оттук нататък всичко, което произтича от тяхното единение - небесни тела, химични елементи, природни стихии, предмети, числови пропорции, геометрични фигури, телесни органи и психични енергии ще бъде белязано от родовия признак "мъжко" или "женско". Полът е първото родово понятие. "Родът се възпроизвежда в него (човека - б.м.) като действие срещу тази диспропорция на индивидуалната му реалност, като желание да открие в друг индивид от неговия род усещането за самия себе си, обединявайки се с него, да се допълни и да включи чрез това рода в своята природа и да го доведе до съществуването (2, с. 24).

Метафората, чрез която изначалната пустота и неразличимост разделя себе си на две части и се появяват съпруг и съпруга, подобни на половинките на нещо цяло (Брх, Уп. 1.4.3.), е на прехода от конкретно-образното към абстрактното мислене. Чрез нея се фиксират първите усилия за анализ на битието от гледна точка на съществени за природата му принципи, начала. Този символ е опит видовото многообразие да се подреди съобразно някакъв общ признак, който да подчертава фундаменталната прилика между отделните неща. Най-лесно достъпната за възприемане е приликата (и разликата) на основата на половата принадлежност. Ето защо съвсем логично полът става първият родов признак за класифициране на явленията, първото родово понятие, под което се разгръща системата на понятията, описващи видовото многообразие. Разделянето на Едното на две половини описва именно процеса на логическо делене, съотнасяне, категоризиране, т.е. на логически анализ. Способността на Едното да се дели показва, че в него е заложено цялото световно многообразие. Единството на това многообразие се гарантира чрез родовия принцип, общото начало, в случая - половата принадлежност.

В образа на Единното половите начала - мъжко и женско са родови не само защото са резултат от разполовяването на Едното, но и заради необходимостта да се свързват повторно, за да възстановяват хармонията. Мъжкото и женското са родови начала, защото имат общо начало и защото си съпринадлежат. Мъжкото съпринадлежи на женското по същия начин, по който женското съпринадлежи на мъжкото. Ето защо те не могат да се мислят едно без друго. Тази диалектика във взаимоотношенията постулира не само логическите принципи на тъждество и различие (на родовото и видовото деление) при описване на познанието, но въвежда и нравствени ориентири при познаването на битието.

В разполовяването на Едното древните предпоставят и равенството между половите начала, равното им участие в процеса на задаване на разнообразните форми на съществуващото. Равнопоставеността съществува, защото всяка от половинките се отнася към цялото по един и същи начин, по еднакъв начин се родее с него (родствената връзка е от един и същ порядък) и има равен дял в изграждането на единството. Без която и да е от половинките не е възможно постигането на единението и хармонията.

Съединяването на двете начала реализира божествеността, възвръщането към съвършеното състояние на неразличимост и забрава, на вечност. То е моментното уравновесяване на енергиите и покой, в който сякаш повторно възстановеното същество замира, защото е реализирало целта си - да се наслади на самото себе си. След като е успяло да сътвори различието и да го подгони в противоположни посоки, със силата на родовата връзка - любовта, е в състояние да преодолее противодействието между тях и да ги укроти в прегръдката на екстаза. Сливането е чудо, защото трябва да преодолее противопоставянето, да претопи полярностите в единна сплав - родствена на тях, но и различна нова цялост. Магията на свързването, на движението на противоположностите една към друга, на обмяната на енергии между тях в процеса на преодоляване на съпротивлението им създава мистичния ореол на съюза между жената и мъжа като най-висши противоположности. Полагането на тяхното съчетаване както в основата на обновяването на битието - живота, така и в основата на абсолютния покой - смъртта, дава основание цялото мислене на човека да се подведе под парадигмата на взаимодействието мъжко - женско. Историята на човечеството може да се разглежда и като история на преклонението пред магията на половото единение. Като една приказка за желанието на човека да хармонизира себе си и обкръжението си чрез "преодоляване на трагедията на пола", "чрез победа над половото разединение на света". (3, с. 9)

През целия си живот човекът се плаши от половото различие, митологизира го, сляпо или осъзнато му се подчинява или бунтува, защото са го възпитали да търси в природата си повече белезите на родовото разединение, отколкото тези на родовото единство, и да се чувства цялостен, едва когато, обединявайки се с другия пол го подчини и ликвидира неговото различие. Но в Цялостта, както вече беше обяснено, не са възможни нито асимилиране на едната половина от другата, нито взаимното им примиряване, нито механичният им сбор. Цялостта реализира временното укротяване и смиряване на противоположностите, тяхното моментно притихване в екстазно уединение, но не ги унищожава. Полярността не може да бъде преодоляна тотално, защото тя е иманентно присъща на творящото, а следователно - и на съществуващото. Чрез единението на мъжкото и женското начало половата полярност не може да бъде преодоляна, тя може да бъде само хармонизирана и уравновесена. В Единството се реализират потенциите на всяко от началата. В него те се обогатяват чрез взаимния си обмен и именно заради това творят. В Цялостта противоположностите са в динамично равновесие, за да бъде тя в състояние да се самоопознае, за да се разгръща и уравновесява чрез тях на нови и по-високи равнища. От Цялостта на свой ред, временно замрели в екстаз, противоположностите възкръсват по нов начин за нов живот.

Разкриването на диалектиката мъжко - женско обслужва не само познанието за световната ритмика, вечното движение и промяна - "Ту Ин, ту Ян, това е Пътят (Дао)", но е и стремеж за хармонизиране на човека с Вселената, както и за опознаване на собствената му природа. Човешката природа не може да се обясни по друг начин, освен чрез половата специфика на мъжа и жената. Нейните характеристики описват особеностите на половата диференциация. По подобие на дуалността на битието, полярността на човешката природа търси извора си в андрогинността - в единния мъжко-женски род - и пак в нея, посредством стремежа и желанието за възстановяването й, открива своето блаженство и щастие (по Платон, "Пирът"). През вековете андрогинът се утвърждава като символ на хармонизирания човек. И от самото си появяване този образ илюстрира не само необходимостта от външно хармонизиране с другия пол - осъществяване на пълноценно физическо и духовно общуване, но и интрапсихическо осъзнато равновесие между мъжкия и женския принцип в самата личност. "В тази фигура мъжкият и женският принцип са обединени без смесване на характеристиките. Именно това метафорично създание (б.м. - андрогина), а не недиференцирания хермафродит К. Г. Юнг смята за символизиращо крайния продукт на алхимичните процеси." (5, с. 35).

Необходимостта от осмислянето на своите полови начала и полагането на тяхното хармонизиране в основата на личностното усъвършенстване, Лаодзъ изразява по следния начин: "Напълно реализирано човешко същество е онова, което знае мъжкото и все пак се придържа към женското." (6, с. 147). Трудността при осъзнаването на психичното равновесие като единство на мъжката и женската форма на съзнанието произтича от факта, че на практика "мъжкото" и "женското" начала се отъждествяват с разбиранията за мъжественост и женственост. Мъжествеността и женствеността обаче са типични културни шаблони и нагласи за междуполово възприемане. Те фиксират и белязаните от предразсъдъци очаквания на обществото спрямо мъжа и жената. За разлика от тях, мъжкото и женското начало трябва да се разглеждат в контекста на основните полярности в живота, чието съсъществуване реализира необходимата допълнителност, букета от различия и противоположности, чието динамично взаимодействие е в същността на всички естествени явления и всички човешки ситуации. За източните мистици, които са по-близо до метафоричното начало на битието, "мъжкото" и "женското" начала са космически принципи, представящи природните полюси. Например, според китайските възгледи, Ян - мъжкият принцип символизира движението, силата, огъня, светлината, творческата мощ на небето; а Ин - женският принцип - покоя, водата, тъмнината, земята. "В света на мисълта Ин е комплексният, женският, интуитивен начин на мислене, Ян - ясният и рационален мъжки интелект. Ин е тихото обмислящо спокойствие на мъдреца, Ян е силната, съзидателна дейност на царя." (6, с. 110). Мъжкото и женското начало обозначават полярните енергии и части в човешкото тяло, полярните психични принципи, които изграждат единството на съзнанието. Цялостта в духовен и физически план се твори от хармонизирането на полярностите. Самото хармонизиране е в основата на самопознанието на човека, на развитието на неговата чувствителност към своята полова другост (различност). За личността съществуването на половата диференциация означава наличие на допълнителни ресурси за самоосъществяване. Следователно, значимостта на половите начала за самопознанието на личността е в тяхната допълнителност. Опознаването на своето друго полово начало означава допълнителни възможности за успех. Тогава, призивът към един мъж да усъвършенства сетивата си за възприемане на своето женско начало и да се свърже със своята "вътрешна жена" (израз, употребяван в даосизма) не означава той да стане женствен, а възможност да усъвършенства интуицията си и всички свои способности, свързани с нея. "Отношението на мъжа към жената е пряко отражение на отношението му към живота. Следователно мъжът трябва винаги да уважава женския принцип у жената и у самия себе си. По същия начин жената трябва да се опита да се свърже с "вътрешната жена" на своя партньор. Тогава тя ще стане негова върховна жрица и ще го посвети в мистериите на любовта, тогава той ще се разкрие като неин Бог и Любовник." (7, с. 31).

II. "Мъжкото" и "женското" в изкривеното огледало на социалните нагласи

Днес типичните нагласи за междуполово възприемане са утвърдили разбирането за непреодолими различия между мъжа и жената. От най-ранна възраст човек свиква да се отнася към другия пол като към "чужда" природа и да го приема единствено по силата на взаимната биологична предпоставеност. Тенденцията за парцелиране на пространството на "мъжко" и "женско" се съхранява и в отношението на възрастният, който бърза да изяви достойнствата на пола си в различни сфери на социалния живот. Дори любовта може да се окаже за него територия за доказване предимствата на собствения пол.

Неизброими са митовете за различните "възможности" на двата пола в любовта, които се предават от поколение на поколение като рецепти за дължимо поведение на мъжете спрямо жените и на жените спрямо мъжете. Те доказват, че отношенията между двата пола, следствие от чувството за взаимна ощетеност, до голяма степен са рамкирани от позицията им на недоверие един спрямо друг. Така, под натиска на "историческите" предписания за придържане към образа на собствения пол, качеството "мъж" ("жена") като че ли се отчуждава от личността. То се превръща във външна, пришита характеристика - природно и социално зададена и, поради тази причина, се възприема като предпоставено бреме. Външната зависимост от своя пол възпроизвежда неблагоприятни ефекти върху формирането на очакванията спрямо бъдещите взаимоотношения с противоположния пол. Негативното преживяване на собствената полова принадлежност, подценяването на половата идентичност и произтичащите от това поведенчески прояви пораждат едни от най-сериозните проблеми в живота на младия човек. Личностната неувереност и пълната зависимост от признанието на другия пол най-често води до бягство от собствения пол или затваряне (скриване) в неговата "самодостатъчност", както и до неосъзнато подценяване или открит протест срещу другия пол. Така личността в по-голяма степен е застрашена от предприемане на рисково социално поведение.

Отношенията между половете е една от най-конфликтните територии в сферата на социалните взаимодействия, с което може да се аргументира необходимостта от представянето на проблема за "разбирането" на другия пол като проекция на универсалния проблем за "разбирането на другия". Затова, темата за разбирателството между половете представлява изключително актуален проблем за тези общества и общности, в които консервативната традиция се сблъсква с либералните тенденции на утвърждаване на човешките права.

Всяка социокултурна идентичност носи със себе си своите (добри и не толкова добри) начини за посрещане на проблема за равноценността на половете. Разбиранията за стойността на собствения и на другия пол са вплетени на различни равнища в етно-културното самосъзнание на общностите. Това определя отношенията между половете като територия, изключително чувствителна на културните влияния (стереотипи и нагласи), онтологично свързани с различни времеви, пространствени и цивилизационни измерения на човешкото съжителство. В своята ежедневна битийност отношенията между половете носят характера на интеркултурна проблематика, не просто заради популярното дефиниране на "мъжкото" и "женското" като два различни свята, две противоположни съзнания и т.н., а преди всичко, заради интимния, сакрален и социален характер на пола.

Всъщност, независимо от културните и времеви различия, в сферата на социалното унаследяване отговорите на въпросите какво, кога и как може да се научи за междуполовите отношения, се движат в рамките на една парадигма, която се основава на разбирането, че опитът с другия пол е биологично и културно закодиран в природата на човека. Тя е отправна точка както за едни от най-широко разпространените предразсъдъци, отнасящи се до различните възможности на двата пола, така и за рационалните (научни и житейски) обяснения на техните взаимоотношения. Всички те имат еднакъв принос в налагането на стереотипни представи за ролята на сексуалността и междуполовите отношения, в създаването и утвърждаването на едностранчиви методи за "посвещаване" и "приобщаване" на подрастващите към света на възрастните.

III. Училището като посредник в диалога за равноценността на половете

Бихме могли да обособим два основни подхода към процеса на "предаване" и акумулиране на опит в сферата на междуполовите отношения. Първият можем условно да определим като подход на дистанциране, сдържаност и ненамеса в този процес. Привържениците му споделят убеждението, че ученето в областта на сексуалността и половите взаимоотношения е въпрос на съзряване, а съзряването е физиологичен и възрастов проблем. С други думи, всеки ще научи всичко, когато му дойде времето, пък и няма какво толкова да учи, защото е зададено да се знае (да се познае).

Това е подходът, в който младите хора са оставени предимно сами на себе си - разчитат на събуждането на природните сили на своето тяло, на самообразование, интуиция и собствени преживявания. Тази тяхна позиция благоприятства безкритичното възприемане, усвояване и възпроизвеждане на опита с другия пол и лесно мултиплицира негативни нагласи спрямо възможността да се надскочи общоприетия шаблон на взаимоотношения с него. Емоционално-приповдигнатото уповаване на младостта, като възраст - гаранция за успех в любовта, закономерно отстъпва място на примирението на зрелостта като фатално обстоятелство за неблагополучията в съжителството с другия пол. Затова и собствените полово-ролеви модели често се възприемат само като изстрадани актьорски превъплъщения в една позната от памтивека драма.

Вторият подход към процеса на "предаване" и възпроизвеждане на опита с другия пол отново търси своите основания във вътрешните механизми на развитие (съзряване) на организма, но отчита и значимостта на обучението, което може да ги обслужва, или дори да ги ръководи. Въпреки това обаче, утвърдените възпитателни и образователни теории и практики, които стоят зад този подход, се отличават със съдържателна едностранчивост. Представяйки проблемите на сексуалността, те акцентират върху биологията на сексуалното поведение - анатомия и физиология на пола (полови различия, сексуални потребности, инстинкти, размножаване, фази на половия акт). Това определя техния превантивен характер. Те имат за цел да предизвестят възрастово обусловени физиологични и психични промени, да предупредят за възможни негативи и отклонения в сексуалното развитие и поведение, да сигнализират за вредни хигиенни навици и привички, да развенчаят сексуални митологеми и табута. Реализирането на тези цели изисква взаимоотношенията между половете да се разглеждат предимно в техния здравно-медицински контекст. Социалнопсихологическите, нравствени, правни, културологични, метафизически и др. аспекти на взаимоотношенията обикновено остават извън полезрението на образователните програми, или тяхното включване в съдържанието им е подчинено на основната идея за превенция на репродуктивното здраве.

Проблемът за равноценността на половете все още не е предмет на пълноценен обществен диалог. Съществуват, разбира се, опити за обществен разговор по проблемите на сексуалното и домашното насилие и, феминистично провокирани, инициативи, утвърждаващи в по-голяма степен публичното лицемерие по отношение на възприемането на еманципацията, отколкото рационални действия, насочени към развитието на чувствителност към "другия" пол. Този диалог може да получи реални социални измерения, ако училището се обърне с лице към проблема за утвърждаването на равноценността на половете и на своя територия "изпробва" възможности за търсене на измеренията на разбирателството между половете. От своя страна, развитието на умения за междуполово разбирателство може да се окаже високо ефективно методологическо средство за осъществяване на философска пропедевтика и развитие на уменията за интеркултурен диалог.

Днешното училище като цяло остава извън духовната атмосфера на диалога за равноценността на половете. Съвременното образование не предлага достатъчно възможности за пълноценно ориентиране на младите хора в усвояването на своите полови роли и утвърждаването им като проява на половата равноценност и личностно самочувствие. Необходимо е да се търсят нови ресурси за реализиране на сексуално образование, което да не се затваря единствено в проблематиката на половата хигиена и уменията за сексуално здраве.

В този смисъл, гражданското образование и обучението по правата на детето в училище дава добър шанс на учителя да се ориентира към проблема за равноценността на половете чрез едно мета - разбиране на пола и тълкуване на взаимодействието между мъжа и жената във философски и социално-психологически план. Учителят може да изведе сексуалното образователно съдържание извън досегашните рамки на дисциплините от природо-научния цикъл, извън ограниченията на здравния подход при конструирането на образователното съдържание (независимо от опитите той да се глобализира). Това ще направи темата за взаимоотношенията между половете по-възприемчива за приложение на интердисциплинарните подходи, които в своята цялостност имат възможност да разкрият разностранния смисъл на сексуалността и да направят обучението по-интересно за подрастващите.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Касирер, Е. Есе за човека. С., Христо Ботев, 1996.

2. Дьо Бовоар, С. Вторият пол. С., Колинс - 5, 1996.

3. Бердяев, Н. Ерос и личност. С., Гал - Ико,1992.

4. Платон. Избрани диалози. С., 1982.

5. Самюелз, А. и др. Критически речник на аналитичната психология на К. Г. Юнг. Плевен, Евразия-Абагар, 1993.

6. Капра, Ф. Дао на физиката. С., Гуторанов, 1997.

7. Дъглас, Н. и П. Слингър. Сексуални тайни: Алхимия на екстаза. С., Хермес-7, 1993.

© Марияна Минчева-Ризова, 2002
© Издателство LiterNet, 24. 07. 2002
=============================
Първо издание, електронно.