Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРОБУЖДАНЕ

Мария Мерджова

web

Слънцето отдавна се беше скрило. То се усмихна за последно. Прозя се, каза лека нощ и се зави с облаците. Звездите само това и чакаха, запалиха свещите си и започнаха да му пеят приспивна песен.

Луната забеляза това среднощно оживление и се качи в люлката си. Земята потъна в мрак. Само реките още бяха будни и не спираха да си шушукат помежду си за днешните си преживелици.

Луната потъна в меланхолия. Обърна лицето си към Слънцето, но то спеше непробудно. След това с досада продължи люшкането си. Звездите издаваха лек звън, полюшквани от вечерния вятър и не й позволяваха да заспи.

Вятърът въздъхна... Тежко му беше, все беше сам. Никой не му обръщаше внимание. Само птиците от време на време го гъделичкаха с крилата си. Всички го смятаха за досаден, а той всъщност беше толкова закачлив и никога не му се спеше.

Луната най-сетне протегна лениво ръка, похлупи нощната шапчица на главицата си и се унесе в дрямка.

Слънцето разтвори очи и пусна на воля лъчите си. Те леко помилваха Земята, за да я събудят. Облаците порозовяха. Звездите загубиха своите очертания и завистливо погледнаха Слънцето.

Земята оживя.

 

 

© Мария Мерджова, 2002
© Издателство LiterNet, 09. 05. 2002
=============================
Първо издание, електронно.