Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

И АЗ БЯХ ТАМ, И АЗ СЕ СМЯХ

Михаил Лъкатник

web

Живял беднякът Хуба Фул. Пренасял от пазара банани, пъпеши, фасул със своето магаре. Изкарвал той по някой грош, та вкъщи глад да няма - за всички къшей хляб и кош сено или пък слама.

Живели двама хитреци, измамници известни и още опитни крадци и толкова нечестни, че залъка на сиромах без капка свян открадват. Примират след това от смях, на плячката се радват.

Веднъж по обед Хуба Фул със своето магаре откарвал едър бял фасул за продан на пазара.

Измамниците в тоя час минавали наблизо.

- О, господ Нзам е тъй велик! - прошепнал пръв Рапизо.

- О, господ Нзам ни праща дар - отвърнал Таралахи - едно магаре със товар... Макар, че сиромах е добрият старец Хуба Фул, ще вземем туй магаре със два чувала бял фасул...

- Та туй от бога дар е!...

Прокраднали се те тогаз зад Хуба Фул на пръсти, магарето във тоя час - нали са си чевръсти - отвързали, въжето сам нахлузил си Рапизо и тръгнал зад старика там.

Пазарът бил наблизо, та Таралахи, щом отвел магарето далече, Рапизо да се дърпа взел, че било време вече с приятеля си да дели ограбената плячка. Запрял край пътните скали и не направил крачка.

Добрият старец Хуба Фул най-после се обърнал и ни магаре, ни фасул горкичкият не зърнал.

- О, господи - извикал той, уплашен и посърнал, - нещастното магаре кой е във човек превърнал?

Рапизо, ужким нажален, му паднал във краката:

- Стопанино, благословен да бъдеш на земята! Преди години момък бях, за почести достоен. Във труд и радости живях и мирен, и спокоен. И майка ми щастлива бе, че има син за слава. Не знаеше под туй небе тя мъка дотогава. Но ето, че се аз сдружих с пияници, с бандити. И не след дълго се пропих и вредом с тях се скитах. По кръчмите залагах аз последната си дреха. Остана майка ми без глас да плаче, без утеха...

Веднъж, пиян когато бях и мама ми се скара, извърших аз нечуван грях - с тояга я ударих. Тогава мама ме прокле: "Задето ме удари, да ходиш ти несретник клет! Да станеш на магаре!"

Велик е господ Нзам, велик! Чул клетвата на мама, в магаре ме превърна в миг. И аз зазобах слама. О, как съм патил, Хуба Фул, от много зли стопани! Пренесох тонове фасул и пъпеши, банани... А боят колко бе, не знам! За него мярка няма. Заслужих си го боя сам, че бях ударил мама! Ти само бе добър със мен. Потупваше ме рядко. Почивах си почти през ден и си похапвах сладко.

Благодаря ти, Хуба Фул. От днес не съм магаре. Друг твоя хубав бял фасул ще носи на пазара. Изглежда, майка ми добра сина си е простила. Ще бързам да се прибера - тя толкоз ми е мила... Не съм се връщал откога във родната си хижа. За мама вече отсега ще почна да се грижа!

- Върви! - отвърнал Хуба Фул. - Попатил си, поскитал...

А за чувалите с фасул дори и не попитал.

Крадците, не изминал час, отново се събрали, посмели се със пълен глас и плячката продали.

Ами старикът Хуба Фул, останал без магаре, с какво ще кара той фасул и дини на пазара?

И привечер, щом Хуба Фул във къщи се завърнал, измил се, чехлите събул и щом жена си зърнал, разказал й каква беда дошла му до главата.

Жената, както е редът, поплакала горката, а после рекла:

- Тежко Нзам наказал тоз Рапизо, но без магаре, аз си знам, ще тръгнеш ти без риза. Затуй спестените пари вземи и на пазара иди и пак си избери едно добро магаре.

- Ех, жено, а ако и то пияница се случи?... И прошка дългоухото от майка си получи?

- Пияницата, мъжо, май магаре си остава, но ни едно магаре, знай, пияница не става.

След ден, след два старикът сам отишъл на пазара. Поспрял се тук, поспрял се там - оглеждал за магаре.

Но как?! Не мамят ли се пак очите, вече стари? О, Хуба Фул не е глупак! Познава туй магаре!

Магарето и то за миг човека си познало, поблизнало го със език, от радост заревало!

- Не! - махнал Хуба Фул с ръце. - Не ще се пак излъжа! Във яслите си на сенце аз няма да те вържа... Рапизо, пак си се пропил с пияниците стари! И майка си ти пак си бил, затуй си пак магаре. Но няма да те купя аз. Не ща да те погледна. Довиждане! На добър час! От тебе ми приседна!...

Тъй Хуба Фул, обзет от яд, магарето оставил. И през пазарния площад към къщи се отправил.

Но аз там бях и имам слух. И всичко сам видях и чух. И аз на Хуба Фул се смях...

 

 

© Михаил Лъкатник, 2002
© Издателство LiterNet, 13. 07. 2002
=============================
Публикация в кн. на Михаил Лъкатник "И аз бях там, и аз се смях", С., изд. "Български художник", 1972.