АНКЕТА
[НА СП. "БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА"]

Мария Йосифова

web

1. Според чл. 13, ал. 2, и чл. 14 на Закона за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план държавните образователни изисквания подлежат на актуализация всеки четири години. Какви корекции и промени бихте предложили Вие?

2. Защо е необходим изпит след 7. клас за кандидатстване в профилирани и професионални гимназии?

3. Необходим ли е изпит за завършване на образователна степен?

* * *

1. Сегашните ДОИ и съществуващите учебни програми по български език и литература (в частта, която аз познавам - от 8. до 12. клас) са доста голямо „недоразумение“. Материалът, заложен за изучаване в гимназиалния курс, при този брой часове е просто „препускане“ по литературната творба и бегло „запознаване“ с автора и неговите герои, идеи и пр. Но най-големият „абсурд“ на съществуващата програма и новите „модерни учебници“ е може би точно в 8. клас, завършващ основната степен. В този клас се разглеждат (неясно защо) автори и произведения, които са в програмата за 12. клас - и в този смисъл са неподходящи за тази възрастова група. Не смея и да си помисля, че ако остане този учебник, върху неговия материал „горките деца“ ще трябва да се явяват на изпит след 8. клас...

Безсъмнено материалът трябва да се осмисли и съкрати - на т.нар. първо равнище. Той ще трябва да се съобрази с вида училище (естествено, и съответният учебник), с профила на гимназията, с плановете на ученика за бъдещето му... Часовете и техният брой също би трябвало да съответстват на вида училище и неговата специфика. Цялата работа по български език и литература е необходимо да отговаря на едно-единствено изискване - да подготвя грамотни и образовани хора, мислещи оригинално, съвременно; умеещи да се изразяват стилово уместно както в устната си реч, така и в писмените си изложения; умеещи да говорят и пишат на книжовен български език - нещо, което вече все повече „чезне“ в българското училище. Мисля, че в горния курс е вече доста късно за изграждане на езикова и стилова грамотност. Нейните основи се полагат в основната степен. Гимназиалното обучение по български език и литература надгражда знанията и уменията; формира светоглед, естетически вкус... В началното училище трябва да се насочат усилията за по-сериозно усвояване на правописни и езикови умения, за грамотност при писане и изказ.

Във виртуалния свят, който ни обгръща все по-плътно и неспасяемо, „крещи“ необходимостта да научим нашите деца да обичат книгите; да ги четат; да възпитаваме умни и интелигентни читатели, които обичат да мислят над мислите на другите. Когато се мъчим да се „променяме модерно“, особено в областта на образованието, трябва да се вгледаме най-напред в родните си традиции и успехи; да отчетем честно неуспехите на онези, към които сме се „устремили“, за да не констатираме един ден (близо е), че и за нашите деца (като в Германия, например) книга е „лоша дума“.

Над тези и много други проблеми трябва да се замислят нашите специалисти от МОН, преди да планират всякакви промени. И може би най-после да чуят и гласа на учителите - досега... глас в пустиня...

2. Проблемите, свързани с промяната в средното образование, вълнуват цялото общество - и особено специалистите, защото те се отнасят до бъдещето на децата ни, а и на нацията ни. Ние, учителите, обаче си задаваме непрекъснато един и същи въпрос - защо трябва да се реформира система, доказала отдавна своята ефективност и работеща безотказно успешно в продължение на десетилетия?! Системата на средното образование в България досега е подготвяла кадри, реализирали се прекрасно в целия свят и разнесли славата на умните ни и интелигенти ученици от Япония и САЩ до Европа и Балканите. И днес наши ученици (сега студенти на Запад) споделят, че това, което са учили в 10. или 11. клас в България, им е достатъчно като подготовка до ІІ-ІІІ курс в западните висши училища. Ако трябва нещо да се реформира, то това определено не са т.нар. езикови училища, приемът в тях след 7. клас, присъствието на подготвителен клас и пр. Тези специализирани училища отдавна са доказали своя уникален характер и са модел на блестяща подготовка за много други страни по света. Та нали именно от езиковите училища е излязла голямата част от цвета на днешната ни интелигенция - във всички области на науката, обществения ни живот и държавното управление?! Може би е крайно време да се помисли по-скоро за тяхната категоризация - да се отделят като специфични национални гимназии, колежи или нещо подобно. В такъв вид училища не би трябвало да се приема без конкурс - нито ученици, нито учители, за да се задържи равнището на образователната подготовка, както беше досега. В този род училища, където се работи по доста различен начин (често - близък до академичния), би трябвало да има по-различни условия за работа от сегашните; по-различно заплащане на преподавателите от досегашното...

Лекари и психолози отчитат, че най-подходящата възраст за завършване на основната форма на обучение е сегашният 7. клас - още повече като се има предвид, че децата често започват училище на 6-годишна възраст. Дотогава може да бъде усвоен и общообразователният минимум от знания. Активното усвояване на чужд език от психофизична гледна точка е най-уме-стно да започне на 13-14 години. Традиционно установената практика от десетилетия е доказала ефективността на това обучение.

Защо е необходим изпит за профилирани гимназии след 7. клас? - Чрез своеобразното и общоприето конкурсно начало в т.нар. „специализирани училища“ постъпват по-знаещи и по-можещи ученици - т.е. извършва се една „форма на профилиране“ и на подбор. Този приемен изпит в никакъв случай не би трябвало да бъде изравнен по трудност с приемния изпит за друг тип училища - примерно професионални. Такъв приемен изпит не би трябвало да се изравнява с изпита за завършване на образователна степен (примерно след 8. клас). Наивно е да се мисли, че с предлагането на изпит за специализирани училища под формата на тест биха могли да бъдат оценени езиковата и мисловната култура на кандидата, способността му за логично изложение. Тестът би могъл да се ползва като формат единствено за оценяване на някаква степен на правописна и правоговорна грамотност (въпреки че и това е доста съмнително). Формата „съчинение разсъждение“ е доказала своето точно място като начин на писмена разработка - разбира се, ако се излагат разсъждения на ученика върху изучавания учебен материал, а не зазубрени разработки на учителите му. Ако бъде отменен този формат на литературна работа в основната степен на обучение по роден език, то езиковото и литературното образование в гимназиалния курс просто... би било зачеркнато. В сегашните десети класове на езиковите гимназии наблюдаваме пълно неумение да се разсъждава и работи с литературен текст при ученици, влезли само с изпит по математика (според една от „безумните“ разпоредби за прием, коя ли подред...). Учителите по български език и литература от доста време се питат дали изобщо специалистите от МОН нямат идея да премахнат обучението по литература и да сведат гимназиалното образование по този предмет само да преповтаряне на езикови норми и правила за що-годе грамотно четене и писане на вече „демодирания“ роден език...

За подобно „промиване на мозъци“ от всякакъв тип разсъждения умело действат всякакви видове тестови и друг тип „заемки“ от американския начин на изпитни системи.

3. Да, изпит за завършване на образователна степен е необходим - ако ученикът желае да получи свидетелство за завършена основна или средна степен. Изпитът след 8. клас му дава право да продължи образованието си в училище по негов избор - за професионална специализация. Изпитът след 12. клас ще му даде възможност да продължи образованието си във висше училище. Разбира се, никой не може да го задължи да се явява на тези изпити. Гимназиалният курс на обучение (както в целия свят) би трябвало да приключи в 10. клас, когато ученикът получава свидетелство за средно образование, с което той може да продължи образованието си в полувисши училища, казано с днешните формулировки. Само гимназистите, които имат амбиции и желаят да учат във висше училище, продължават своето образование в 11. и 12. клас, полагат зрелостни изпити и се записват без кандидат-студентски изпит във висше училище - съответстващо на досегашните профили на гимназиста. Това е и логиката на профилирането в гимназиите, особено след 10. клас, когато се изучават предимно специалните предмети - избрани от самия ученик. Естествено, форматът на зрелостните изпити трябва да съответства на равнището на кандидатстудентските (днес) изпити. Това е друга спорна тема - също ненужно и прекалено усложнявана и дискутирана.

© Мария Йосифова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2004, № 2
© Електронно списание LiterNet, 21.06.2004, № 6 (55)

Други публикации:
Български език и литература, 2004, № 2.