Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РУФ
web
*
Нощем,
когато проникваш в мен,
спира дъхът ми.
В примката
на ласкавата ти усмивка
времето
яростно
избухва.
*
Свита в твоя скут,
аз, моавитянката,
не искам зърно ечемик,
деца няма да ти родя,
устните ми целуват
шарената ти дреха -
нека просто поплача.
*
На Люба
Не се сърди, Ноемин,
не ме пращай на гумното.
Кладенец е утробата ми.
Нека заедно умрем -
два солени стълба
стопено мълчание.
© Магдалена Костова-Панайотова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.12.2008, № 12 (109)
|