Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИДЕЯ ЗА СЛАВЯНСКИ ЛИЦЕЙ

Интервю на Магдалена Костова-Панайотова

web

Духовното и материалното вървят ръка за ръка в процеса на обучението - споделя Мария Попова, директор на Профилирана гимназия с изучаване на чужди езици “Св. Методий”.

- Госпожо Попова, сред многото езикови гимназии в София, в ПГИЧЕ “Св. Методий” успоредно със западните, се изучават и различни славянски езици. Това ли е, което я прави уникална?

В последните петнадесет години в условията на пазарната икономика българското общество бавно, но сигурно се променя и заедно с него се променят и образователните механизми, образователните акценти и насоки. Европеизирането на българското образование е една трайна тенденция, която е свързана с търсенето на нови пътища и възможности за развитие на интелектуалните потенции на подрастващите.

Вече почти всяко училище предлага изучаване на западни езици и различни други форми на обучение по интереси, защото в условията на уеднаквяване на образователните критерии с европейските стандарти, изискванията нарастват. От друга страна, демографските проблеми на България също си казват думата и ако училището не може да реагира гъвкаво, то няма да задържи своите възпитаници.

В това отношение гимназия “Св. Методий” е намерила своя формула за успех. За тринадесетгодишното си съществуване училището успява да се превърне в център за изучаване на славянски езици, защото в него, успоредно със западните езици, учениците усвояват и по един славянски. ПГИЧЕ “Св. Методий” е единствената гимназия в България, в която учениците изучават не само равностойно западни и славянски езици, но и изучават културата на съответните народи. България има богата славистична традиция и отчитаме необходимостта славянският свят да продължи своите контакти помежду си. Образователните програми осъществяваме в сътрудничество с културните центрове на съответните славянски страни. Учениците ни подготвят и изнасят концерти, рецитали и театрални представления на съответните езици, гостуват ни лектори от славянските културни центрове. Преподавателите са много добре подготвени и мотивирани, което от своя страна обуславя и постиженията на учениците ни, 90 процента от които продължават висшето си образование.

В сътрудничество с факултета по Славянски филологии на Софийския университет най-напред е създадена паралелка с изучаване на чешки език, а после и паралелки с полски, сърбохърватски, словашки, руски и украински, като лекторите по съответните славянски езици са от СУ. Първите университетски преподаватели бяха Стилиян Стойчев, Маргарита Виларова, Величко Панайотов, Татяна Дунчева.

- Доколкото ми е известно сътрудничеството със СУ “Св. Кл. Охридски” включва и проект за създаването на лицей. Докъде са стигнали нещата?

Този проект е обсъден на педагогически съвет и на катедрен съвет във Факултета по Славянски филологии при СУ. Предстои обсъждането му в Академичен съвет и в Столична община. Създаването на такъв лицей би имало плодотворно въздействие както за мотивацията в обучението на учениците, така и в един по-дългосрочен план - като подготовка на бъдещи кадри за филологическите специалности.

- На какви трудности се натъквате при реализирането на специфичния модел на обучение?

Трудностите идват често от ограничените финансови възможности. Работим винаги под нормативната бройка персонал, съгласно изискванията на нормативните документи. Бюджетът е малък, а обучението трябва да бъде обезпечено не само кадрово, но и материално. Ако липсват средства за поддръжка на ксерокса, а средствата за интернет въобще не са планирани на общинско ниво, то училището трябва да разчита на доброволни вноски. Трябва да се регламентира, според мен, и така наречената свободна форма на обучение, която е разрешена от закона, но която води до затруднения при организиране на учебния процес в училищата, защото се налага организирането на допълнителни сесии за тези ученици, а заплащане не се предвижда за полагане на изпитите. Защо например при кандидатстване в езикова гимназия има такса за явяване на изпит, а учениците, които сами избират самостоятелната форма на обучение в горния курс, не заплащат такава такса. Този процес може спокойно да се регламентира. Има разкрити бюджетни сметки на настоятелството.

- Разпространено напоследък е схващането, че днешните деца не четат, не се интересуват от нищо, или както казват някои учители, става все по-трудно да се работи с подрастващите. Вие какви набюдения имате?

Всяко поколение идва със своите проблеми и това е нормално. Много е важно обаче умението на колектива за създаване на атмосфера на творчество и толерантност. Атмосфера, в която всяко дете да може да намери своето място в училищния живот. За това допринася и ученическият съвет. Превенцията, от една страна, и стимулите за изявата на духовното богатство, заложено у всяко дете, са основата на работата с учениците, те са и в основата на преодоляване на безразличието и липсата на интерес. Смятам, че въпреки трудностите, характерни за образованието в преход, трайният интерес, проявяван от учениците към нашата гимназия в последните години - интерес, който ясно се вижда при кандидат-гимназиалните изпити, е достатъчно доказателство, че формулата, която сме намерили, е една успешна формула. Защото, усвоявайки два чужди езика - един западен и един славянски, ученикът отваря пред себе си вратите на различни култури, обогатява своя поглед и за света, и за родното. А това е предпоставка за по-добро разгръщане на възможностите и природните дадености на младите хора.

- Има ли печаливша формула за успеха на едно училище?

По принцип общинските училища не разполагат с лукса и матриалната базата на частните. Но подобряването на базата е важен момент. Стремежът на училището да се развива не само духовно, но и да бъде в крак с изискванията на новото общество, трябва да привлича ученици, настоятелство, родители, учители за създаването на една модерна работна среда. В гимназия “Св. Методий” например тази година бележи значима крачка в това отношение. Започнахме създаването на 5 компютърни зали, втората от които беше осветена на тържествена церемония малко преди пролетната ваканция. В нея работят 10 компютъра, дарени от Министерството на транспорта и съобщенията, а с училищното настоятелство изграждаме още три компютърни кабинета - за нуждите на обучението по български език и славянските езици, по физика, химия и биология. Учениците активно се включват със своя труд. И знаете ли какво, може да звучи парадоксално, но откакто открихме втората зала, намаля броят на учениците, които в междучасията тичаха да пушат в отсрещната градинка. Защото, ако децата имат възможност да контактуват със свои връстници от Германия, Хърватия, Словакия и т.н., те, разбира се, ще бъдат много по-мотивирани да участват в учебния процес. Езикова гимназия “Св. Методий” участва в много проекти на Европейския съюз заедно със своите ученици. За 2005-та единият е “Пролет в Европа”, който се съсредоточава върху общите европейски ценности и принципите на работа на европейските институции. Другият е “Модернизация в образованието” на Отворено общество. В Сократовите диалози, под названието “Трябва ли ученици и родители да участват в процеса на оценяване на образованието” - сме привлекли за лектори по немски език проф. Дитер Краун от Хановер и по английски професор Рене Серан. Учениците ни участват в различни конкурси и са носители на международн награди.

Освен съвременната работна среда много важна гаранция за успех са традициите, духа на младите преподаватели, кадрите, подбирани години наред, които имат възможност да израстват професионално, спокойната и толерантна атмофера. Духовното и материалното вървят ръка за ръка в процеса на обучение.

 

 

© Магдалена Костова-Панайотова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.08.2005, № 8 (69)