Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРИГОВ КАТО ПУШКИН
В памет на Дмитрий Пригов

Магдалена Костова-Панайотова

web

В слово по повод смъртта на Дмитрий Александрович Пригов известният руски критик Алексей Зорин го нарича “единственият, освен Бродски, безспорен класик” на руския XX век (вж. Зорин 2007). Всеки, който познава шутовския диаболизъм на Пригов, би казал, че думата класик е най-малко приложима именно към него. Но има и сериозни основания за подобна квалификация: името му отдавна е станало нарицателно, превръщайки се в символ на определени художествени тенденции. Неслучайно още приживе го наричат апостол на художествената свобода.

Поет, художник, теоретик на изкуството, режисьор, актьор - сред най-удивителните качества на този автор, съумял да се превърне в явление в новата руска поезия, бе творческата му продуктивност. Известен е фактът, че поетът пишел по 4 стихотворения на ден, а към 2000 година “поема ангажимента” да напише 24 000 стихотворения. Такова количество само по себе си е рекорд, който прави Пригов “стахановец на поетическия цех”. Резонно възниква въпросът какъв е смисълът на подобна стахановщина?

“Множенето на текстове” възхожда към обериутската игра на графоманство като начин на преодоляване на клишираността на обичайното “писмо” и неговите типове, като начин за изостряне на възприемането. За Пригов литературният тип мислене по принцип е тотално архаичен. Като никой друг той реагира бързо на променения културен климат. Наред с другите концептуалисти, в творчеството си той експериментира на различни нива по отношение на прегрупиране на елементи, формализиране на стиховата конструкция, сблъсъка на мнения, каталогизациите. Като творец Пригов е безспорен новатор и по отношение на експериментите с езика. Комбинирането на особени звукови съчетания, вътрешнобуквено групиране, имитации на ръкопис и прочие - Пригов не спира там, където стигат откритията на класическите авангардисти от началото на века, а се опитва да разкрие нови възможности на речта. Сменят се безкрайно обектът и ъгълът на наблюдение, пресъздават се всевъзможни светове, нахлуват нелепицата и абсурдът, модифицира се самата комуникативна ситуация.

Играта става водеща стратегия на комуникация. Авторът бяга от пряк изказ, заменя гласа си с чужди гласове, разтваря се в персонажите, породени от фантазията му, строи себе си като персонаж хамелеон - готов да се “отлее” всеки момент в друга форма. Едновременно с това влиза в ролята на режисьор, който ръководи марионетъчен спектакъл.

Като създател на ролева поезия Пригов има парадоксално художествено поведение. Бидейки в плен на езика и на ограничеността на ролите, той се опитва да остане свободен. Част от замисъла на този механизъм е смесването на ролите, смяната на имиджа “в движение”.

В жанрово отношение е трудно да се определи поезията му, както между впрочем и прозата, в която има названия от типа “неримувана” и “непроза”. В този аспект показателни са множеството “предуведомления” и уговорки на поета. Ако концептуалната лирика по принцип търси неповторимостта, оригиналността, то виждаме, че сред приговските текстове има названия като “опус”, “текст”, “стихограми”, “философема”, “псевдостих”, “странни, удачни съчетания на думи”, “миниатюра” и пр. За тези текстове обаче е по-точно да се каже, че са “като”, “уподобяват се на”, отколкото че “влизат” в даден жанр. В този смисъл Б. Борухов ги нарича “квазижанрове”.

Структурата на много Пригови произведения е свързана с нагнетяването на нелепи описания или разкази, които изведнъж сменят своята посока, сменят сюжета или подменят интонацията, а краят е неочаквано разрешение на поетическата идея, което провокира или скандализира шаблоните на масовото съзнание.

Особено интересен е въпросът за самия образ на поета пророк, който извайва в цялостното си творчество този автор, а и на теоретично ниво (оттук и самата връзка с Пушкин - абсолютния символ на Поета в руската литература).

Едва ли и най-горещите почитатели на Пригов са изчели всичките десетки хиляди произведения на поета. Според някои критици написаното от Пригов е толкова много, че дори само количеството изключва всяка представа за поета-пророк, за създателя на възвишеното и прекрасното. Но може би по-точен е Вячеслав Курицин, според когото Пригов говори като от амвон, “той не пише, а вещае... Творчеството му е служене на Аполон, обозначение на сакралната функция на поета с Главна буква”. В подкрепа на подобно тълкуване можем да приведем и обяснение на поета за смисъла на творчеството, което той дава в едно интервю и което звучи в необичайно трагичен регистър: в неговите представи актът на писане е нещото, което те удържа над пропастта, пред която стоиш в катастрофичния свят и я замерваш със своите текстове.

Страх от бездната, неизтощима жажда за експанзия или премислена стратегия за творчество - неутолимата изобретателност на Пригов няма много аналози в световната литература. Той сякаш изпитва предела на човешкото, колко съдби може да поеме в себе си човек, без да престане да бъде самия себе си - онзи Пригов, когото читателите познават. Въплъщавайки идеала на синтетичния творец, въпреки разнообразието от техники, маски и похвати неговото творчество е безпогрешно узнаваемо. При цялата ексцентричност и хиперболична продуктивност, чувството за пропорции никога не му изменя. Пригов съумява да създаде своя школа и формулирайки от своя гледна точка какво трябва да бъде изкуството във времето, в което живее, поетът посвещава тридесет години от живота си да въплъти в творчеството си своята мисия. Защото важно качество на Дмитрий Пригов беше пълната му убеденост в своето предназначение и могъщата творческа воля. Може би затова високопарната дума “класик” не звучи толкова странно към ироничния облик на този скандален творец.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Зорин 2007: Зорин, Андрей. Памяти Дмитрия Александровича Пригова. // Полит.ру, 17.07.2007 <http://www.polit.ru/analytics/2007/07/17/zorin_o_prigove.html> (23.07.2007).

Борухов 1993: Борухов, Б. Категория “как бы” в поэзии Д. Пригова. // Актуальные проблемы лексикологии и стилистики. Саратов, 1993.

Курицин 1993: Курыцин, В. Пригова много. // Театр, 1993, бр. 1.

 

 

© Магдалена Костова-Панайотова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2007, № 7 (92)

Други публикации:
Култура, бр. 29, 26.07.2007