Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РАЗСЪДЪЧНА ПОЕЗИЯ

Кирил Кръстев

web | Култура и критика. Ч. I

Поклонниците на чистото изкуство въстават обикновено против разсъдъчната поезия. Теоретично, разсъдъчността е слабостта на едно душевно движение, което иска да мине за поетично, тъй като тя е елемент на философията, на науката, на статичната констатация. Изкуството, наопаки, търси наподобяването на жизненото действие. Всъщност едва ли една истинска поезия може да мине без разсъдъчен елемент. Това се налага преди всичко от технически обстоятелства. Известно количество творби и миниатюрите могат да издържат третиране с образи от чистокръвен лиризъм. Особено удобно е това, когато се извикват към живот нови изисквания за художествената форма. Когато обаче едно поетично дело расте по обем и количество или пък има гражданственост в една класическа епоха, по необходимост то приема известна разсъдъчност. То е, защото инвентора на чистата лирична форма е от една страна органичен, а от друга - предразположен към банализиране. Алхимията на словото за нас си остава свързана с въздействието по разсъдъчния път на идеите. Парадоксалната изводна форма на едно противно разбиране са опитите на Рудолф Блюмиер напр. да създаде една поезия само от абстрактното въздействие на думите, свързани с понятие или с нови такива, изобретени от него.

Разсъдъчността е основата на художествената концепция за живота, без която е немислимо никакво поетично творчество. Поезия, лежаща само върху крилата на чувствения нюанс гали нашата душа, без да остави дълбоки следи. Разсъдъчната поезия жертва теоретичните изисквания, за да застъпи по-широки възможности на въздействие върху духа, което е тъкмо задачата на изкуството. Разсъдъчната поезия злоупотребява понякога с тая жертва, но затова пък тя е един предпочитаем, макар и суров материал на естетично съзерцание, зад който човек е сигурен, че стои едно здраво съдържание. Разсъдъчността е контролът на вътрешното съкровище на твореца. Поетът е преди всичко оня човек, който има най-голям дълг и дял в обогатяването на човешката духовна съкровищница - и само разсъдъчността между неговата тънка лирична продукция е, която дава възможност да почерпим от неговите проникновения в тайните на жизненото.

За добра илюстрация на тия мисли може да послужи разглеждането на един художник напр. като Макс Клингер, когото Фердинанд Авенариус справедливо намира за истински поет. Клингер е разсъдъчен до поза, до несръчност, но тъкмо разсъдъчността е ценното у него. Чувствате се смирен пред богатството на идеи, което се мъчи да одухотвори неговите композиции и предпочитате всички творци да бъдат като него - философи, визионери, мъчително дълбаещи в рудницата на духа, отколкото лекомислени и сантиментални рисувачи на пейзажи, портрети и цветя. По-добре лоши художници и богати личности, отколкото добри жонгльори на художествената форма и безидейни личности.

Разсъдъчността е особено неотлъчен елемент от достойнствата на епоса (същия закон за обема). Трябва да видите “Братя Карамазови” в кинопродукция - играна от големи артисти - оголена от разсъдъчния елемент, за да се измъчите от безсмислената и глупава драма, която се развива пред очите ви.  Но и всички големи поети, - ония, които са оставили следи в нашия дух и в историята на изкуството, са били повече или по-малко разсъдъчни. Щастливо изключение може да се направи, както се каза, в тесни по обем рамки - някои поеми на По, Верлен, Самен, Лилиев (последният още във втората си сбирка преминава в разсъдъчност). Всички класици, всички романтици и парнасисти са разсъдъчни. Рембо, Бодлер, Блок, Тагор, Уитман, Еренщайн, както и повечето експресионисти, са разсъдъчни.

Разсъдъчността обаче е един опасен пробен камък за твореца. Тя граничи еднакво с творческата посредственост, както с висините на духовния гений. И тук синтезът между съдържание и форма е спасителният бряг за твореца.

 

 

© Кирил Кръстев, 1926
© Издателство LiterNet, 22. 05. 2002
=============================
Публикация във в. "Изток", 1926, бр. 50.
Публикация в "Култура и критика. Ч. I: Културни зигзаги", съст., предг. и ред. Албена Вачева, LiterNet, 2002.