Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТРЕЗОРЪТ НА ГОДИНИТЕ
web | Сутринта
на картоиграча
Ръцете й отмаляват -
изпуска, лицето й
отмалява - не плаче,
краката й отмаляват -
не ходи надалече - очите
й отмаляват - чете
все по-кратки, по-
уводни статии за живота,
за онова, което едва
го има, едва чете.
Умът й, сводеста кула с избити тавани,
липсващи камъни от градежа,
висящи камбани без език,
е запазил височината си.
Става само
все по-прозрачен. Първо изчезнаха
обстоятелствените пояснения.
Улицата е... ей там...
между...
Реката, избила в основите, бучи
все по оглушително.
© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.11.2015
Кристин Димитрова. Сутринта на картоиграча. Варна: LiterNet, 2015.
|