 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТАТКО,
когато си дойде по празниците
какво си мислеше - че съм започнала
да си припомням с празни думи?
Защо ми взе часовника?
Аз времето по твоя циферблат
го разпознавах. Посрещах часовете,
както съседката, дошла по чехли
с чашка, да й сипя захар.
А дните се преливаха
като познати хълмове
с места за криеница.
Къде са часовете ми? Там
накъдето тичам все по-бързо
е уютно черно. Подготвям се
чрез посивяване.
Но още имам цветове
да назовавам всеки час
по име.
© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.11.2015
Кристин Димитрова. Сутринта на картоиграча. Варна: LiterNet, 2015.