Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЛОВЕСНО

Йордан Радичков

web | Скандинавците

По онова време хората още не познаваха силата на словото; всичко се работеше на ръка.

Единствено нашите имаха представа за безкрайната му сила, но тяхното откритие още не беше разпространено в съседните селища. Помня, че селяни от Горна Камена рикса караха един локомобил; четири впряга яки биволи бяха впрегнати в тая машина и едва я теглеха през полето. Представете си една Стефенсонова парна машина, приспособена да се търкаля по черни пътища, която гърми с колелата си през стъписаните, потънали в жега села, с комин, подобен на дългобойно оръдие, представете си цялата тая страхотия, дето яде по една купа слама на ден, как се търкаля диво, как превръща на прах всеки камък, попаднал под колелата й, как отъпканата трева тъй дълбоко потъва, че ще поникне едва подир десет или двадесет години, и то няма да е трева, ами кьосав сколуф, щръкнал плахо на пътя; та представете си как това се търкаля тромаво през полето, нажежено от слънце, как стига до подножието на баира и не ще да направи по-нататък нито една крачка.

Селяните се разтичаха, почнаха да викат, взеха да бият добитъка, биволите изпънаха мускули и сухожилия, паднаха на колене, но не можаха да мръднат повече. Прост народ, казаха нашите за ония от Горна Камена рикса, ще изпобият добитъка - и отидоха да им помогнат.

Те им прочетоха едно слово в тоя смисъл, разпрегнаха биволите и впрегнаха на тяхно място словото. Щом го впрегха то се напъна и локомобилът веднага почна да се катери по баира, по едно време дори взе да припка, поприпка горе на билото и се спусна от другата страна тъй бързо, че ония от Горна Камена рикса едва го догонваха. Пръснатите по работа из полето видяха припкащия локомобил, подир локомобила селяните, подир селяните самите биволи, много се изненадаха и отидоха веднага да видят какво е туй чудо.

Какво е туй чудо? - попитаха те, а ония им казват: тъй и тъй, и да им обясняват всичко подробно - как биволите били паднали на колене, как дошли нашите, впрегнали словото в локомобила и той веднага почнал да припка нагоре по баира. Словото, казали те, има страшна сила, самото то е велика сила, това може да се види съвсем нагледно, а ние сме били глупави да не го използуваме досега. Работещият народ видял всичко с очите си и се убедил във великата сила на словото.

Припкащият локомобил внесе голямо раздвижване в целия край. Един чакълджия чукал чакъл по шосето и щом видял как локомобилът подтичва послушно подир словото, решил да опита дали то ще може да върши и неговата работа. Чакълджията пратил словото да чука чакъл, а сам той легнал на сянка и от прохладния остров под дървото наблюдавал как словото чукало чакъл вместо него; истина ви казвам, то чукало чакъл два пъти по-бързо от чакълджията.

Щом новината се разпространи, всички почнаха да ползуват словото, всеки в своята си област. Пастирите вече не дояха овцете с ръце, за тая работа те използуваха словото и докато то пълнеше ведрата с мляко, те седяха кротко и си разказваха спомени от Първата световна война. Почти вече не можеше да се види селянин да полива царевиците и да гази калта, запретнал крачоли до колене; из царевиците тук и там се виждаше само словото, то газеше със запретнати крачоли и проправяше път на водата. Един селянин вадеше камъни от кариерата, щеше да прави къща, та му трябваха камъни за основите и щом научи за великата сила на словото, веднага го прати на кариерата. Словото извади толкова много камъни, че селянинът си направи къщата с тях и му останаха и за ограда на къщата.

Друг един селянин, трупчия, карал трупи и по пътя му се счупило колелото. Той си поблъскал главата и изведнъж му хрумнало дали не ще може да използува словото вместо колело и да откара трупите до бичкиджийницата. Трупчията опитал и се оказало, че словото може да бъде използувано също тъй и като колело. Очевидци разказваха, че то се търкаляло съвсем като другите колелета, само малко нещо димяло, защото трупчията забравил да му тури катран и то изминало на сухо целия път.

Колко сме били глупави досега, казваха хората помежду си, та не сме умеели да си живеем словесния живот, не е имало кой да ни държи едно слово, ами всичко сме правели на ръка. Кол да издялаш, ще го дялаш на ръка, жито да жънеш - ще го жънеш на ръка, сено ако трябва да пластиш, и него на ръка трябва да пластиш. Жените вече не седяха в становете да тъкат черги, ами предоставиха тая работа на словото и във всеки стан можеше да се види как словото навива кроеното, работи чевръсто със совалката и бие равномерно бърдото. Събитие бе да видиш жени, насядали пред вратниците, как плетат чорапите на мъжете; жените вече не си вадеха очите с тия игли - вместо тях словото седеше пред вратника и плетеше чорапи или пък предеше на шарена хурка. Никой будала не ходеше да плеви паламидата с ръце, а използуваше словото и в нивите можеше да се види как то изтребва целия плевел, докато пък хората си гледат другата работа.

Словесният живот на моя край стигна дотам, че дори веднъж се разпространи слух, как в съседно селище петелът на някакъв селянин даже вече не помирисвал кокошките, но въпреки това те снасяли яйца като луди. Някои ходиха да видят и настина видели, че петелът стои на оградата - бил много гласовит, - произнасял непрекъснато речи, а кокошките тичат до полозите и ги пълнят с яйца. Нашите дип не вярваха, че силата на словото може чак дотам да стигне, та и кокошките да почнат да снасят яйца без петела, но то си беше самата истина.

На едного бе хрумнало да провери дали словото може да направи трион. Словото чука и пили няколко дни и направи трион. Брей, казаха тогава нашите, това слово почва вече да прави чудесии. Я да видиме дали то може да ни направи една огняна воденица (нашите наричат огняна воденица валцовата мелница), да ни направи една огняна воденица, та да не се трепеме да ходим с мливото през десет села. Истина ви казвам, словото се запретна и направи и огняна воденица. Нашите отидоха да си мелят брашно и всички признаха, че това вече е истинско чудо.

Ето какво може да направи словото - това велико чудо, - стига ние да умеем да го впрегнем в работа. И ако си позволявам да държа това словесно в негова зашита и да подкрепя защитата си с примери, взети направо от живота, то е, защото мисля, че в съвременния свят словото не е станало достатъчно популярно и безкрайната му сила все още си остава неизползувана.Но за да разберем тая сила, може би ние ще трябва да започнем пак отначало нашето словесно, когато локомобилът почна да припка подир словото, когато то отиде да чука чакъла, когато стана колело на мястото на счупеното колело на трупчията и стигна до бичкиджийницата, като само леко димеше, когато плетеше чорапи, седнало пред вратника, и т.н., и т.н. защото, когато всичко останало падне на колене, на помощ идва словото.  

 

© Йордан Радичков, 1985
© Издателство LiterNet, 04. 10. 2002
=============================
Публикация в кн. "Скандинавците", С., 1985.