Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НОВА БУБОЛЕЧКА

Йордан Радичков

web | Скандинавците

На горския не му беше никак кеф, като гледаше как ние разчистваме три декара церова гора, за да пуснем в нея новата китайска буба. Тая буба живее на открито, храни се с церова шума и си прави меунките в гората. По градовете на меунката й викат пашкул, а ние сме свикнали да викаме меунка. Та новата копринена буба щеше да живее в гората и там да си свие меунката, макар че никой от нас не вярваше, щото, като свие един дъжд, ще смете всичко в гората. Старата копринена буба, дето я отглеждаме по къщите и я храним само с черничева шума, кога се зададе дъжд и има силни гръмотевици, пуска жълта вода на устата и мре; и уж е на сушина, уж прозорците са затворени, че и пердета даже има на прозорците, ама като удари силен гръм, и тя мре. Тука пък на открито в гората ептен ще измре. Нашият край и без това е градобитен, ще се свие някой градоносен облак откъм Рабишкото блато или от тая пуста пещера Магурата, та ще има да омлати ушите на китайската буба. Иван Татаров разправя: Тая година в лозята има много роса, а кога има много роса, е на градобитнина. Кой знае гяволите къде търкалят сега града да стане на по-едри топки и чакат само да прецъфти ресата!

Горският, пуф-пуф, пуши цигара с бръмбазък от едната страна, вика на бръмбазъка филтър и прави бележка на Иван Татаров, че високо сече дърветата и че идущата година няма да поникне леторастие. Ти трепериш над тая гора, като че ти бъркаме в очите! - разправя му Иван Татаров, - ни човек пущаш в нея, ни коза, а ни караш да чистиме тръни и кленове заради една никаква буболечка. Китайската буба ще омете три декара церак, а ще видиш, че няма и една торба меунки да събереме. Ако пущиш козите да бръстят бръстина, барем ярета ще имаме и мляко, ама не пущаш! Не пущам! - казва горският и пак - пуф-пуф - през бръмбазъка на свойта цигара. Край гората на една поляна Торлаците дялат шиш, ще пекат яре на шиш. Торлаците са козари, козите им пасат по трънаците из валозите, изподраха си виметата, но горският не благоволява да ги пущи в гората. Ние оставяме брадвите и измъкваме на поляната това, дето сме прочиствали от гората, за да го дадем на козите да бръстят. Козите дойдоха, нахвърлиха се на бръстината, като че ли пожар мина през нея. Торлаците намушиха ярето и почнаха да го въртят над жаравата. Ярето цвърти, запича се, старият Торлак вика: Виждаш ли, горски, не пущаш козите в гората, а я глей как хубаво мирише ярешкото! Горският се поусмихва и отнася бъклица с вино на сянка - да се студи виното. Айде, момчета - подканя ни той, - докато стане ярето, да прочистим терена! И ние айде, та пак в гората и почваме да клъцкаме с брадвите. Гората мирише на зелена шума, на треви всякакви, на цъфнала шипка и из тия миризми се промъква и миризмата на печено яре.

Из гората какви ли капани няма! Един от Торлаците вика: Иди възвърни, иди възвърни насам, че в ония валози има смрадлива червена змия! Смрадливата червена змия стои заровена в шумата и чака да мине добиче. Добичето както си пасе, тя го ухапва за муцуната и то там си остава, на място. Народецът знае къде е змията и затова варди стоката да не минава оттам... Козарите отидоха да възвърнат козите, а Иван Татаров пита горския какво да правим с мравуняка. Посред церовата гора стърчеше мравуняк. Горският дойде, почеса се, поразмисли и вика: От една страна, мравката е полезна, но, от друга страна, не е полезна. Тя е полезна за естествените горски условия, но когато разселваш копринена буба в гората, мравката става вредител. Ще развалим мравуняка!

Запретнахме се, развалихме мравуняка, мравката хукна да бяга на всички страни, коя стиснала сламка под мишница, коя треска, коя мравешко яйце. Разправям на нашите: Тая работа не я виждам много аз! Ами че тя, бубата, може да рече да си прави меунката на самия връх на дървото. Как ще се качиш на самия връх, та да береш там меунки! Със сенарска ритла! - обажда се Сусо. Айде де, ще помъкнем сега сенарски ритли да береме из гората меунки! Не ми се вярва дип! Като сме я почнали, ще я довършим, няма да спираме по средата! - обажда се пак Сусо и тръгва напреки през гората. Гледам го, че Сусо е хвърлил око на едно дърво, иска да го сече тайно от горския. На Сусо му трябва процеп за кола, а дървото става тъкмо за процеп.

Там, дето Сусо мина, клекна женска кукувица и снесе яйце в тревата. Появи се мъжка кукувица и почна да вика що сили има! Тя взе да хвърчи из гората, на това дърво кацне, на друго дърво кацне и приближава с викове към едно свраче гнездо. Сврака лежи в гнездото, обажда се сърдито на кукувицата, изглежда, подразбира, че оная иска да й снесе яйце в гнездото. Мъжката кукувица обикаля, приближава все повече и я предизвиква. Гледам, женската кукувица се обърна и захапа с човка яйцето. Свраката постоя, постоя в гнездото, па като се вейна върху мъжката кукувица, като нададе писъци! Добре, ама мъжката кукувица побърза, стрелна се из гората, без да спира да вика, свраката хвърка подире й, а женската подрипна нагоре и пусна яйцето в гнездото. Тя веднага се връцна, изчезна мълчешком в гората, а през това време свраката те ти я иде, важна-важна, намества се в гнездото, като от времена време подвиква: Айде де, кр!... Капан и гяволък всякакъв из гората, не знам дали ще овардим нашата буба!

Горският отиде да види какво става с ярето, чувам гласа му и гласа на стария Торлак - старият Торлак говори, а горският се смее. Сусо си плюе на ръцете, гътна дървото, окастри го, после на рамо и се вейна с процепа из гората, както свраката се бе вейнала подир кукувицата. Че за какво ми е тая требежина, казва по-късно Сусо, ако ние, сиромашта, не измъкнеме един процеп от гората и не го заровиме в шумата. Меунка я взели, я не, ама барем процеп да ми остане!

Торлаците извъртяха ярето, събрахме се всички на поляната, козите легнаха да пладнуват, старият Торлак взе сатъра и почна да сече - на тоя парче месо, на оня парче месо, а като стигна до горския, прекрачи, та влезе в гората и насече наръч бръстина. Той остави бръстината пред горския и рече: На всички ни по парче месо от ярето, а на горския вместо яре турям малко бръстина, щото той варди бръстината от козите и не им дава да бръстят.На горския му стана малко кисело,ама като му отрязаха и на него от ярето и пи вино, се развесели, та почерпи всички ни по една цигара, от тия с бръмбазъците. Сусо, макар че не пуши, се пресегна и той, та запали. Киха и кашли, дъвче бръмбазъка, ама не се оставя.Виното ни развесели всичките. Торлаците кандърдисват горския да вземе да гръмне веднъж с пушката, горският не ще да се кандърдиса лесно, как така ще гърми, държавен патрон е това, а Торлаците викат: Че ние всички сме държавни! - и накрая той се съгласи, та гръмна.

Сусо прибра фишека; той какво види по пътя си, всичко прибира. На нас, сиромашта, рече той, не се знае кога какво ще ни потребе. На нас, сиромашта, само гяволък ни требе! - казва му старият Торлак и продължава да разказва за един сиромах от селцето: - По сиромах от Велико нямаше, все аргатин, все одран, все ненахранен. Цял живот слуга на чорбаджията. Добре, ама по едно време умря, минаха се два ли месеца, три ли месеца и те ти го Велико се връща от оня свят. Чорбаджията седи на пейка пред вратницата с бастун и сламена капа и пита: Е, как е там на оня свят.Велико? Ей, вика Велико, и там като тука! Чорбаджиите си живеят живота, по цял ден лежат в казаните, а ние, сиромашта, по цял ден тичаме, цепиме дърва и мъкнеме да поддържаме огъня, та да ври катрана в казаните... Чорбаджията се сепна, посиня и почна да вика жена си: Варваро! Варваро!

Един от младите Торлаци се намесва: Какви ли работи няма по тоя свят! Аз през войната гледах как два аероплана се биха. Сума фишеци после намирахме из нивите. Аз пък видях веднъж как вол слънчаса - каза Иван Татаров и се премести на сянка. Ние всички се преместихме на сянка в разредената церова гора, та на сянка да доядем ярето и да довършим виното. Привечер козите тръгнаха с натежали вимета към селцето, ние тръгнахме подир тях с натежали глави, а Сусо по обиколен път, с изкривено рамо смъкваше процепа, отсечен тайно от горския.

Китайската копринена буба бе пусната в церовата гора, Сусо обели кората на процепа и го опуши, горският мина, видя процепа, казва: Откъде тоя процеп? Сусо вика: От баща ми е, има десет години стои под стрехата, не видиш ли, че е почернял целия! Ще видим тая работа! - заканва се горският и тръгва към гората да не би Торлаците да пуснат козите в нея. Пък Торлаците вече бяха напасли козите в гората и ги бяха изкарали от нея. Свраката мътеше кукувичето яйце, подвикваше: Айде де, кр!, китайската буба пъплеше из церака и лека-полека почна да наедрява. Подир време се сви облак, падна и по някое и друго зърно град, ние отидохме да видим какво става с бубата, а на нея нищо й няма, пълзи из дърветата, шумче - досущ гъсеница. Тя и гъсеницата не мре в гората, може да вали, може да вее, може град като яйца да пада от небето, гъсеницата се не бои. Ще береме меунки! - викаме си ние, а агрономът вика: Ами че това е новост! Един по един хората взеха да стават доволни, в нашия край гори много, като погледнеш, ние можем да завъдим сума китайска буба, ще я пуснем по всичките гори и ще събереме сума меунка. Тая работа само на горския не се годи - страх го е, че бубата ще му съсипе гората.

А тя наистина съсипва. Като огън върви отдолу нагоре, не оставя шумка подире си, яде и едрее. Докато стигне върха, ще почне да се завива и да прави меунки. И тъкмо стигна върха, над гората се сви облак. Облакът падна в церака и не се вдигна. Това беше към единадесет часа преди обяд. Кога отиваме там, виждаме, че това е една зла буболечка, черна и лъскава. Буболечката нападнала китайската буба, до обед съсипа бубата, вдигна се пак на облак и отлетя. От нашите никой не бе виждал такава буболечка - кръгла като стотинка, черна и с два мустака. Тук-там някоя буба се бе отървала, криво-ляво направи меунка и от три декара церова гора ние събрахме две кила и половина меунки.

Дотук  с меунката така, обаче за буболечката има още.

Иван Татаров попита агронома като откъде ще да е тази буболечка, ама агрономът не знае, повдига рамене и вика: Требе да е някоя новост! Иван Татаров разказва, че през 1925 година откъм сръбско зла муха нападнала селцето и за половин ден повалила петдесет и две глави едър рогат добитък. Злата муха лети на облак, влиза в ноздрите на добитъка и го тръшка. Селцето, за да се спаси, палело огньове от мокра слама, хората едва дишали в пушека, но злата муха пък още по едва дишала и се разпръснала. Според Иван Татаров злата буболечка, дето нападна бубата, може да идва от същото място.

Според него това място е някъде към Железни врата на Дунава. Там имало едно голямо блато, по средата на блатото има голяма скала и в тая скала се въди всякаква муха и насекомо. Срещу скалата има едно село, държавата е освободила населението от данъци и му е дала едно оръдие. Оръдието стои на брега, насочено към скалата, народът дежури поред и следи няма ли скалата да се пукне и да излети от нея злата муха. Злата муха вътре се рои като кошер, година, две, па може и десет години и като стане толкова много, че няма къде повече да се побира, пуква скалата и излита навън да покосява где какво срещне из пътя. Добре, ама селото, н дежури, щом види, че скалата се пуква и роякът излиза като облак от нея, гръмва с оръдието право в облака и го разбива. Иван Татаров не знае как точно се казва селото, ни как се казва блатото, но предполага, че е към Железни врата и че блатото е много по-голямо от Рабишкото блато. Сусо пита защо ония, като са видели, че от скалата излиза зла буболечка, не са гръмнали в нея с оръдието? Защото, разправя Иван Татаров, има двайсет или трийсет години как ни зла муха е излизала от скалата, ни зла буболечка и държавата тогава рекла: Ние само дето държиме там оръдието и не събираме данъци от населението, я да почнем да събираме данъци! И облага държавата народеца с данъци, народецът пък се отказва да дежури и връща дори и оръдието. Оттогава вече няма кой да спира ни муха, ни буболечка, а па и никой не е вътре в скалата да знае кога тя ще се пукне на две и онова отвътре ще полети.Та тая буболечка може оттам да е долетяла, търси само копринена буба, изтребва я и отминава. Сусо вика: Всяка буболечка си избира нещо за ядене и само него яде. Цвекловият хоботник пасе само по цвеклото. Поповото прасе ходи из разсадите.Важното е, че отървахме гората - разправя горският, - то иначе, ако беше излязло успешно всичко, догодина нямаше да остане зелено дърво по горите, китайската буба щеше да превърне всичко в меунка.

И си запалва той цигарата, дето е с бръмбазък откъм едната страна, пафка си доволно и предоволно, Сусо отива да доопуши процепа, свраката подвиква: Айде де, кр!, а ние се чудиме какво да правим с нашите две кила и половина меунки. Докато се чудим, се заговори, че се е появила още по-нова буболечка. Агрономът събра народеца, за да ни разясни като каква е новата буболечка. Тя била на бели черти, опустошава еднакво както лозята, така и люцерните и палметните насаждения. Викаме на агронома: Къде може човек да гони буболечка? То и да го гониш, не можеш го хвана! Буболечка, буболечка, ама и то умее да подфръкне. Не е кой знае колко фърченето му, ама бая може да пофърчи. Има някои по-тромави от тях, може да се хване екземпляр, ама такава буболечка на бели черти не сме виждали.

Има - казва агрономът и ни дава да разгледаме мостри где какво е яла. Тя наистина всичко прегризвала като с трион. Иван Татаров подпитва: Агрономе, това да не е работа на една старовремска буболечка, ние й викаме "сече баба дръвца". Кога тая буболечка се развъди, е голяма напаст. Съвсем не е - казва агрономът, - тази е нова буболечка, тя вече се е появила в някои области и са хванати екземпляри от нея. Много буболечка се навъди! - клати глава старият Торлак. - Едно време нямаше толкова много буболечки! То е, защото едно време всичко беше по-диво, намесва се Сусо. Къде буболечката може да яде дивото, то зъбите й скомнясват. Сега палметни работи, не знам какво, всичко опитомено, как няма да се появи нова буболечка! Остава сега да си зарежем работата като с китайската буба и да тръгнем да гоним новата буболечка! Не, вие няма да си зарежете работата - казва агрономът, - но ви моля, като сте по къра или из гората, да заничате. Ние викаме: Такова нещо на бели черти досега не сме виждали, ама щом се е появила нова буболечка, ще заничаме.

Та да не ти прави впечатление, че като вървим, заничаме постоянно. Обещали сме на агронома да заничаме, белки някой от нас хване екземпляр от новата буболечка. Ние не само заничаме, ами и где какво срещнем човек, все го подпитваме за новата буболечка. Ама то по другите села изглежда, че буболечката още не се е появила, щото хората се спират малко изненадано, кажат само едно: Тц, и гледат, ако могат, да се отдалечат по-бързо. А то, че има такава буболечка, си личи и че е дива буболечка, също личи, щото само питомното яде. Не знам как е при вас по градищата там, ама те моля за всеки случай и ти да заничаш. Где да го знаеш, щом е нова буболечка, нищо чудно и в канцелария да я намериш!  

 

 

© Йордан Радичков, 1985
© Издателство LiterNet, 04. 10. 2002
=============================
Публикация в кн. "Скандинавците", С., 1985.